Потребителските цени в Унгария са нараснали с 10,7 на сто през май – най-високото равнище от 23 години, въпреки политиката на премиера Виктор Орбан за налагане на таван на цените на редица стоки. Цените ускоряват растежа си, след като скочиха с 9,5 на сто през април, отчита официалната статистика, цитирана от AFP.
През миналия месец най-много са поскъпнали хранителните стоки и дълготрайните потребителски стоки. Цените на моторните горива са с 10,8 на сто по-високи спрямо година по-рано, а на стоките за битови ремонти и поддръжка с 28,3 на сто.
За да овладее инфлацията, правителството в Будапеща реши през есента да ограничи цените на горивата, така че един литър да не струва повече от 480 форинта (1,23 евро). Подобни мерки бяха предприети през февруари и за 6 основни хранителни продукта като брашно и захар. Въпреки това цените на храните се повишиха с 18,6% през май на годишна база. Унгария сложи таван на цените на горивата
Унгарската централна банка повиши значително основната си лихва през последните месеци и тя достигна 5,4 на сто спрямо под 1 на сто преди година. Тази твърда парична политика обаче не успя да възпре скока на цените и обезценяването на форинта спрямо еврото. В сряда финансовата институция съобщи за „изключителната колебливост“ в инфлационните очаквания на домакинствата.
В най-новите си прогнози Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) удвои прогнозата си за инфлацията тази година в членовете си до 8,5 на сто, което е годишен максимум от 1988 г., предава БТА.
Повишаването на инфлацията се е ускорило отчетливо заради продължаващите нарушения във веригите за доставки и скока в цените на енергията, храните и металите след избухването на войната в Украйна.
„Засега има малка надежда за понижаване на цените. Правителството поддържа таван на цените на горивата, тъй като цените на енергията и техните вълнообразни ефекти са основните двигатели на покачването на цените“, се казва в коментар на местния бизнес портал Napi, който прогнозира, че успокояването на цените ще отнеме дълго време.
Виктор Орбан обвини през април политиката на санкции на ЕС срещу Русия, преди да обяви въвеждане на извънреден данък за компаниите. Очаква се този ход да донесе на хазната 2 милиарда евро и да подкрепи стратегията на правителството. Орбан посече бизнеса с жестоки извънредни данъци
Преизбран за четвърти пореден мандат в началото на април, Виктор Орбан е поставен под натиск за „оздравяване“ на държавните финанси, след като отпусна доста помощи преди изборите, най-вече за младите хора и пенсионерите.

Украйна се надява да спечели 1,5 милиарда евро от износ на електричество за ЕС до края на годината и да спечели още в бъдеще, след като получи права за износ на електроенергия за съюза. Това заяви Лана Зеркал, съветничка на украинския министър на енергетиката, предаде Reuters.
„До края на годината, при нормални обстоятелства, ще можем да спечелим около 1,5 милиарда евро“, каза Зеркал и добави, че системата на Украйна работи в синхрон със системата на Европейския съюз.
Украйна започна да планира разкачване от руската и беларуската електрически мрежи през 2014 г., след като Русия анексира Крим. Украйна тестваше автономията на енергийната си система през февруари, когато започна руската инвазия и това принуди Киев да се разкачи напълно от мрежата на съседите си, 2,5 години по-рано от предвиденото, предаде БТА. Идва тежка зима за Украйна, Русия и Беларус я оставят без ток
Ключовият износ на ток за Молдова
През март Украйна поиска да се присъедини към европейската енергийна система ENTSO-E възможно най-скоро и вчера тя получи правото да изнася енергия в Европа, заяви украинската енергийна компания Укренерго. Всички необходими украински линии са готови да изнасят електричество за Румъния, Унгария, Словакия и Полша, поясни Лана Зеркал.
От средата на май Киев изнася значителни количества ток за съседна Молдова, което е особено важно за енергийната независимост на Кишинев. Молдова от години е силно зависима от електроенергията, генерирана от газовата електроцентралата MGRES с капацитет 2,5 GW в Приднестровието. През миналата година тя е осигурила 80% от потреблението ѝ, докато едва 20% от електроенергията е произведена в самата Молдова.
Украинските доставки вече са компенсирали 24% от търсенето, така общият дял на доставките на ток от Приднестровието е спаднал до 56%. Останалите 20% продължават да се генерират в Молдова. Очаква се делът на украинския износ в общото молдовско потребление да нарасне допълнително през тази година.
Украинските доставки ще намалят тежката зависимост на Кишинев от руски газ. Кишинев внася около 3 млрд. куб. м природен газ от Русия, но 2/3 от него се изпращат в газовата централа MGRES за производство на електроенергия. Този газ обаче се плаща от молдовското правителство. Молдова плаща над 60 млн. евро на Газпром, за да не ѝ спрат газа
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Огромен износ вдига цената на тока