Умрял един мъж и се понесъл към небето. Свети Петър го спрял:
– Чакай да видим първо дали си грешил и дали си за ада или рая.
– Ох Свети Петре, много съм грешен.
– Защо бе?
– Ми женен съм, пък опънах съседката.
– Е как стана тая работа?
– Ми тя е много готина мацка, дойде да иска захар назаем, заприказвах я и от дума на дума…
– Ясно. Е щом е готина, простено ти е.
– И друго има Петре: Опънах дъщеря ѝ.
– Е това пък как го направи?
– Ми дойде да иска някакъв учебник от моята дъщеря, заприказвахме се и от дума на дума…
– Ясно. Е видял си младо не си устоял – простено ти е.
– Да, ама и друго има Петре…
– Какво още?
– Ми опънах и комшията.
– Какво???
– Ми дойде да гледаме мача, заприказвахме се и от дума на дума…
Свети Петър се почесал и казал:
– Знаеш ли какво? Я си хващай пътя към рая, че нещо май много се заприказвахме!