Една блондинка станала училищен психолог.
Веднъж минавала през двора на училището и забелязала момченце, което стояло настрани от другите.
Русокоската се приближила до него и го заговорила:
– Как си, приятелю? Да не си болен?
– Не, госпожо, добре съм със здравето!
– Мама и татко разбират ли се вкъщи?
– Да, всичко у дома е наред!
– Да не би да си нещастно влюбен? Ако харесваш някое момиче – не бива да таиш това вътре в себе си.
Непременно трябва да ѝ го кажеш!
– Няма такива работи! Имам си готино гадже и всичко е точно!
– Хммм… Добре, де, щом нямаш проблеми – защо се дистанцираш от околните?
– В смисъл?
– Ами, ето – твоите приятелчета играят футбол. А ти стоиш настрани.
Не обичаш ли да риташ топка?
– Напротив, госпожо! Много обичам!
Блондинката го погледнала с недоумение:
– Извинявай, малкия, но просто не те разбирам.
Щом толкова обичаш да риташ топка – защо просто не го направиш?
Момченцето обяснило бавно и търпеливо:
– Ами, защото – днеска ме избраха за вратар!