Украйна е загубила 1/4 от обработваемата си земя заради военната агресия на Русия, особено в земите на юг и изток. Това съобщи украинският зам.-министър на земеделието Тарас Висоцки, като по думите му продоволствената сигурност не е застрашена.
„Въпреки загубата на 25% от обработваемата земя, тази година засаждането на култури е достатъчно, за да осигури храна за населението“, заяви Висоцки и добави, че нивата на национално потребление са паднали заради масовото разселване и външната миграция на населението.
По данни на Международната организация по миграция и Агенцията на ООН за бежанците над 7 млн. души са разселени в Украйна заради войната. А други 7,3 млн. са избягали в чужбина, повече от 50%, от които в Полша. Зърнената война на Путин
„Украинските фермери успяха да се подготвят сравнително добре за сеитба още преди началото на войната“, обясни зам.-министърът. И уточни, че през февруари Украйна вече е била внесла около 70% от необходимите торове, 60% от продуктите за борба с болестите и около 1/3 от нужното гориво за сеитба. 
Въпреки това, нахлуването на руски войски в няколко региона и блокадата на черноморските пристанища на Украйна, възпрепятстваща износа на зърно, принудиха украинските фермери да сеят други култури и да променят количеството. Преди войната Украйна е разполагала с над 30 млн. хектара обработваема земя, по данни на Международната неправителствена организация World Data Center, Украйна. Милиони тонове зърно са блокирани в пристанищата на Украйна
Макар и Висоцки да уверява, че войната не застрашава вътрешните хранителни доставки на страната, от ООН предупредиха, че съществува реален риск десетки милиони по света да се сблъскат с продоволствена криза, с недохранване и глад. Катастрофално: Предстои световна криза с храните
По-рано този месец украинският президент Володимир Зеленски посочи, че около 20-25 млн. тона зърно са блокирани в украинските пристанища, като стойността им може да нарасне до 70-75 млн. тона до есента. Преди началото на войната Украйна беше четвъртият най-голям доставчик в света на пшеница и царевица. А Русия и Украйна заедно осигуряваха 30% от световните доставки на пшеница. Русия ще разреши износа на украинско зърно през Черно море
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Война в Украйна може да ограничи доставките на храни и да вдигне цените
Пристанище Варна не може да изнася големи количества украинско зърно
Може ли Румъния да спаси житото на Украйна?
Крадци на трактори и комбайни: Чеченците на Кадиров с нова изцепка

През последните дни цените на петрола варираха между увеличение и спад в днешната азиатска търговия. Все пак котировките се запазиха високи, въпреки притесненията от рецесия и новите COVID ограничения в Китай, които биха могли да подтиснат търсенето, съобщава CNBC. Цената на петрола падна заради вълната от COVID-19 в Китай
Американският лек суров петрол поевтиня леко с 4 цента до 120,89 долара за барел, а сортът Брент от Северно море – с 6 цента до 122,21 долара за барел.
По думите на Стивън Инев, партньор в SPI Asset Management дискусиите в петролния сектор са свързани със спада в производството на Либия, налагането на противоепидемични мерки в Китай и опасенията от глобална рецесия, които биха могли да доведат до свиване на търсенето.
Недостигът в предлагането на „черното злато“ напоследък бе засилен именно от спада в износа на Либия на фона на политическа криза, която засегна производството и дейността на пристанищата. Други производители от групата ОПЕК+ пък се затрудняват да изпълнят квотите си, а на Русия бе наложено петролно ембарго заради войната в Украйна. Сериозен спад на петрола: Китай е по-голям риск от войната в Украйна
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Петролът скочи над 120 долара за барел, доставките не стигат
ОПЕК+ вдигна добива с 50% над очакваното, но петролът държи висока цена
Предстои невиждано поскъпване на петрола