За по-радикална актуализация на бюджета настоява синдикатът, като бъде разширена с мерки, които са пропуснати и спестени. Повишаване на заплатите с не по-малко от 15%, а за тези, които са на терен и са с по-ниски възнаграждения – с 20%, искат от КНСБ, също минималната работна заплата да стане 760 лева. БСК: В бюджета няма мерки срещу инфлацията, ръст на заплатите е непостижим
За да има минимално спокойствие в държавата, би трябвало да се използва максимално възможността в разходната част на бюджета да бъдат заложени поне 2 милиарда допълнително, категоричен е президентът на КНСБ Пламен Димитров. Поне толкова приходи ще има повече, сигурен е той. Повечето пари от данъци да обосноват допълнителни мерки, поне с такъв размер, запазвайки дефицита в същия размер, както е в бюджета за 2022 г., настоява Димитров. Половината пенсионери в България получават минимална пенсия
Той е убеден, че приходите не са актуални и са занижени. „Това което казва Асен Василев за данъчните приходи е силно подценено. Той залага около 350 милиона сумарно повече данъчни приходи. Ние смятаме, че ще бъдат 5 – 7 пъти повече, отколкото са предвидени в бюджета за 2022 г. и ще достигнат около 2 – 3 милиарда“, каза Димитров. 
Като най-голям проблем на България той посочи бедността. Страната продължава да е с най-голям процент на лицата, които са с риск да изпаднат в бедност в ЕС, изтъкна той и добави, че остават много високи нивата на бедност на уязвимите групи, в това число на работещите бедни – между 700 000 и 800 000 българи работят и са бедни, защото са нископлатени. 
Затова КНСБ настояват не само актуализацията да мине през парламента, а и да мине с още повече допълнителни разходи, които според Димитров, съвсем логично могат да бъдат направени. „Тази актуализация не покрива всички нужди и възможностите, които има бюджетът, са два пъти по-големи. Общият пакет вместо 2 милиарда, трябва да бъде 4 милиарда“, посочи той. България е сред страните в ЕС с най-висока инфлация
„Дали премиерът ще е сегашният, дали ще е същото правителство в следващите седмици или месеци, не е толкова важно за тези, които в момента искат увеличение на своите доходи. Инфлацията натисна прекалено много от социалните групи. Изчакването до няколко месеца да се намерят решения и големите надежди, които се възлагаха на актуализацията на бюджета всъщност за много хора не се оправдават и при 23 – 25% увеличение на цените на хранителните стоки на годишна база, какво друго да очакваме, освен хората да поискат толкова или поне 20-тина процента увеличение на доходите си“, добави Димитров. Той подчерта, че това е напълно естествено, напълно нормално и без никакъв политически подтекст или привкус.