Ако сега не се заложи допълнителен антикризисен пакет от мерки за доходите на хората, би могло да има актуализация на бюджета септември месец, смята главният икономист на КНСБ Любослав Костов. За по-радикална актуализация на бюджета настояват от КНСБ
„В момента кръщаваме един пакет антикризисен, от който част от мерките са предвидени да действат догодина. Какво му е антикризисното на това като залагаш мерки да действат догодина? Друга част от мерките не касаят хората, за които са предназначени. Всъщност няма как пакетът ти да е антикризисен и да няма нито една мярка за доходите, да няма никъде ръст на заплатите, ръст на минималната заплата, повдигане на съотношението на минималната към средната заплата“, коментира антикризисните мерки на правителството той. Средната заплата в България скочи с над 200 лева
По думите му, от предлаганите мерки най-голямата дупка ще бъдат тези 25 стотинки отстъпка за горивата, тъй като става въпрос за загуба за бюджета от 150 млн. лева и нито една стотинка от тези пари няма да стигне до потребителите. „Всичко ще отиде в една структура на картелна основа. Да дадеш отстъпка от 25 стотинки на 1 литър – тази отстъпка ще отиде на друго място, а не при крайните потребители, каквато беше целта на мярката. Да някой ще бъде подкрепен, но няма да бъдат подкрепени тези, които имат нужда в момента на фона на цени от 3.50 лв. вече на най-евтиния дизел“, добави експертът. Рекорд: Инфлацията достигна 24-годишен връх
Нулевата ДДС-ставка на хляба няма да окаже ефект на крайната цена на хляба, убеден е той. „Видяхме какво стана с цените на ресторантьорския бранш като беше намалено там ДДС – шопската салата не поевтиня“, отбеляза Костов. Той обясни защо и при нулево ДДС хлябът няма да поевтинее, а разликата ще се абсорбира в производителите: „ДДС на междинните суровини ще остане 20%. Когато остане 20% ДДС на брашното и останалите стоки, няма логика да очакваме крайната цена на хляба да поевтинее“. БСК: В бюджета няма мерки срещу инфлацията, ръст на заплатите е непостижим
Ние твърдим, добави той – че тези 50 милиона, които са калкулирани като загуба на бюджета, няма да отидат при потребителите, а ще отидат при производителите. „Да излезе изпълнителната власт и да каже – ние не искаме да подпомагаме потребителите, а бизнеса. Нямаме нищо против да се подпомага бизнеса, въпросът е да се каже – чрез тази мярка кой икономически субект бива подпомаган“, заяви главният икономист на КНСБ.

Компанията Coca-Cola Hellenic Bottle Company AG и нейните съществуващи клиенти в Русия са „в процес на изчерпване на запасите“, съобщават в изявление от Coca-Cola Co, след като стана ясно, че популярната напитка се продава в McDonald’s Corp франчайз в Санкт Петербург. Санкциите върнаха Русия в социализма – липсват основни стоки
След като запасите бъдат изчерпани, независимата компания Coca-Cola HBC, базираната в Цуг, Швейцария, „няма да произвежда или продава Coca-Cola или други марки на Coca-Cola Company в Русия“, съобщават от Coca-Cola в Атланта.
През май Coca-Cola HBC съобщи, че оценява всички варианти за руския пазар, а още на 8 март стана ясно, че спира поръчките за концентрат. Компанията с 10 производствени обекта в Русия отбеляза, че ще се съсредоточи върху местните марки. 200 000 души са работили в чуждите компании, напуснали Русия

Още през март Coca-Cola стана част от напускащите Русия американски компании, след като започна войната в Украйна. Сред тях са и ExxonMobil, Shell и BP, Boeing, American Express, McDonalds, IKEA. Тогава Coca-Cola HBC заяви, че работи в сътрудничество с Coca-Cola по вземането на решение.
Coca-Cola притежава 23% дял в бутилиращата компания. Coca-Cola HBC бутилира и продава напитки на 29 пазара, сред които и Гърция, Италия и страни от Източна Европа. 
А междувременно Руския е в опити да намери местни заместители на дейността на известните компании, каквато е и Coca-Cola. Русия измисли алтернатива на Coca-Cola, Fanta и Sprite

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Гигантът Marriott напуска Русия, хотелите му обаче ще работят
„Вкусно и точка“: Руският наследник на McDonald’s отвори в Москва
Почти всички руски компании са засегнати от западните санкции

Цената на петрола на световните пазари леко спадна заради повишаването на лихвените проценти в Съединените щати, Великобритания и Швейцария и това подхрани притесненията за глобалния икономически растеж и търсене. Наложените нови санкции срещу Иран обаче действаха в обратна посока и това ограничи намаляването на цените. След резкия спад цената на петрола отново се възстанови
Фючърсите на сорта Brent от Северно море, референтен за Европа, с доставка през август спаднаха с 47 цента или или 0,4% до 119,34 долара за барел. А фючърсите за американски лек суров петрол West Texas Intermediate паднаха с 57 цента или 0,5% до 117,02 долара за барел.
Ако този спад се задържи през деня, фючърсите на сорта Brent ще регистрират първото си намаление на седмична база от пет седмици, а тези на американския нефт – от два месеца. 
След ранната разпродажба купувачите скочиха отново на пазара, тъй като повечето анализатори очакват в продължение на няколко месеца. След лекия спад, цената на петрола пак остава висока
„Голяма част от проблема с ограниченото предлагане е заради проблема с доставките и това трябва да бъде решено“, отбелязва Ели Тесфайе, старши пазарен стратег в RJO Futures. По думите ѝ в момента няма забавяне на глобалното търсене и всяка разпродажба ще се разглежда като възможност.
Международната агенция по енергетика прогнозира търсенето да нарасне допълнително през 2023 г. с над 2% до рекордните 101,6 млн. барела на ден. Остават оптимистични и прогнозите, че търсенето в Китай ще се възстанови, заради облекчаването на COVID мерките. Цената на петрола падна заради вълната от COVID-19 в Китай
Според анализатори цените са се повишили и заради санкциите на Вашингтон на китайски, емирски и ирански фирми, изнасяли ирански нефтохимикали. Освен това добивът на петрол в Либия се срина до 100 000-150 000 барела на ден и анализаторите са притеснени, че нейните проблеми с доставките ще продължат.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Предстои невиждано поскъпване на петрола
Огромното търсене тепърва ще вдига цената на петрола
Европейско ембарго срещу руския петрол: Какво ще стане с цените?
Петролът скочи над 120 долара за барел, доставките не стигат

За по-радикална актуализация на бюджета настоява синдикатът, като бъде разширена с мерки, които са пропуснати и спестени. Повишаване на заплатите с не по-малко от 15%, а за тези, които са на терен и са с по-ниски възнаграждения – с 20%, искат от КНСБ, също минималната работна заплата да стане 760 лева. БСК: В бюджета няма мерки срещу инфлацията, ръст на заплатите е непостижим
За да има минимално спокойствие в държавата, би трябвало да се използва максимално възможността в разходната част на бюджета да бъдат заложени поне 2 милиарда допълнително, категоричен е президентът на КНСБ Пламен Димитров. Поне толкова приходи ще има повече, сигурен е той. Повечето пари от данъци да обосноват допълнителни мерки, поне с такъв размер, запазвайки дефицита в същия размер, както е в бюджета за 2022 г., настоява Димитров. Половината пенсионери в България получават минимална пенсия
Той е убеден, че приходите не са актуални и са занижени. „Това което казва Асен Василев за данъчните приходи е силно подценено. Той залага около 350 милиона сумарно повече данъчни приходи. Ние смятаме, че ще бъдат 5 – 7 пъти повече, отколкото са предвидени в бюджета за 2022 г. и ще достигнат около 2 – 3 милиарда“, каза Димитров. 
Като най-голям проблем на България той посочи бедността. Страната продължава да е с най-голям процент на лицата, които са с риск да изпаднат в бедност в ЕС, изтъкна той и добави, че остават много високи нивата на бедност на уязвимите групи, в това число на работещите бедни – между 700 000 и 800 000 българи работят и са бедни, защото са нископлатени. 
Затова КНСБ настояват не само актуализацията да мине през парламента, а и да мине с още повече допълнителни разходи, които според Димитров, съвсем логично могат да бъдат направени. „Тази актуализация не покрива всички нужди и възможностите, които има бюджетът, са два пъти по-големи. Общият пакет вместо 2 милиарда, трябва да бъде 4 милиарда“, посочи той. България е сред страните в ЕС с най-висока инфлация
„Дали премиерът ще е сегашният, дали ще е същото правителство в следващите седмици или месеци, не е толкова важно за тези, които в момента искат увеличение на своите доходи. Инфлацията натисна прекалено много от социалните групи. Изчакването до няколко месеца да се намерят решения и големите надежди, които се възлагаха на актуализацията на бюджета всъщност за много хора не се оправдават и при 23 – 25% увеличение на цените на хранителните стоки на годишна база, какво друго да очакваме, освен хората да поискат толкова или поне 20-тина процента увеличение на доходите си“, добави Димитров. Той подчерта, че това е напълно естествено, напълно нормално и без никакъв политически подтекст или привкус.