В едно ТКЗС закъсали с изпълнението на плана. Отишъл шефът при най-добрия косач – бай Иван и му казал:
– Бай Иване, ти си най-печеният тука и най-добре работиш. Дай да ти направя едно измерване, та да видим колко най-много можеш да окосиш.
Ще те дадем за пример на всички, та да работят като тебе и да може да станем и тая година първенци в социалистическото съревнование!
Можеш ли да окосиш ей тая, най-голямата ливада до довечера?
– А бе ще се помъча, началник.
Отива шефът вечерта и гледа – ливадата окосена.
– Браво, бай Иване, добра работа си свършил!
Ама виж сега – косенето е много нерационално, щото ти замахваш два пъти – наляво и надясно, а косата коси само на едната страна.
За да няма празен ход, предлагам да ти вържем още една коса, обърната наобратно. Така ще косиш и наляво, и надясно и няма да има празен ход и ще дадеш по-добър резултат!
На другия ден му вързали още една коса наобратно и почнал бай Иван да работи.
Вечерта дошъл шефът, погледнал и казал:
– Добре, бай Иване, справил си се! Два пъти повече си окосил!
Ама ти губиш време да събираш окосеното с греблото. Я да ти вържем едно гребло на задника и каквото окосиш, ще го събираш веднага и още имаме по-добри постижения!
Вързали му едно гребло на задника и бай Иван станал като комбайна – коси наляво и надясно, събира материала с греблото.
Решили да го направят ударник и да го наградят с газов фенер. На сутринта отиват на полето, за да му връчат наградата.
Бай Иван като ги видял отдалече и хвърлил косата, развързал греблото и хукнал да бяга.
– Чакай, бай Иване, стой!
Бай Иван тича и не се обръща.
– Стой бе, бай Иване, почакай!
– Ще стоя… че да ми вържете фенера за онази работа и да работя и нощна смяна…