Въпросът за 9-те милиарда лева дълг, изтеглени през декември миналата година, излезе отново на дневен ред, след като лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов заяви, че напуска „доброволно коалицията и изтегля министрите си“. За първи път този въпрос беше зададен от предложения за премиер на нереализиралия се кабинет на ИТН Николай Василев. След това бе задаван многократно от опозицията, от финансисти и икономисти. През декември 2021 г. са похарчени 8,9 мрлд. лева, а година по-рано разходите са били 7,8 млрд. лева.
В отговор Министерството на финансите за пореден път публикува подробен отчет за въпросните пари. Ето какво обявиха от ведомството. Държавата изтегли 2,8 милиарда лева дълг за година
Традиционно през месец декември са концентрирани значителни по размер разходи, които превишават отчетените през предходните месеци на годината. През последните 20 години, без изключение, включително и за тези, в които е отчетен бюджетен излишък, размерът на разходите през месец декември е съществен. Данните на Министерството на финансите показват, че през всичките години след 2000 г. бюджетните разходи по консолидираната фискална програма (КФП) за декември надвишават постъпленията за месеца и е отчетен дефицит по КФП. Причините са различни, но основните са:
• Сезонният характер на някои разходи и нарастването им през есенно-зимния период в рамките на одобрените разходи за годината;
• Сезонност при капиталовото строителство и ремонта на инфраструктурни обекти, във връзка със строителния сезон и процедурите по ЗОП;
• Преструктуриране на разходите и одобряване на допълнителни за приоритетни политики, мерки и проекти;
• Одобряване на допълнителни разходи с решение на Народното събрание и/или с актуализация на бюджета. Държавата тегли рекорден нов дълг
Основната част от разходите (77,6%) за месец декември 2021 г. се съставени от две бюджетни системи – държавен бюджет (41,6%) и бюджетите на социално и здравноосигурителните фондове (36%). Останалата част са разходите по бюджетите на общините 13,6 %, разходите по бюджетите по чл. 13, ал. 3 и ал. 4 от Закона за публичните финанси и Селскостопанската академия (6,2 %), както разходите за средства от ЕС (вкл. ДМП) – с относителен дял по КФП от 2,5%.
При сравнение в разпределението на разходите по КФП по бюджетни системи за месец декември 2020 г. и 2021 г. се фиксират основните пера на извършените разходи през декември 2021 г. Основните направления, по които нарастват разходите за декември 2021 г. са нови програми за компенсиране на небитовите потребители на електрическа енергия за справяне с последиците от неблагоприятните колебания на цените на електрическата енергия, в т.ч.
• Министерство на енергетиката +1,297,3 хил. лв.
• ДОО + 818,9 хил. лв.
Общо: +2,116,2 хил. лв.
Наблюдават се и намаления бюджети, с което нетният ръст на разходите по КФП за декември 2021 г. спрямо същия месец на 2020 г., е на 1,149.1 хил. лв., по-малък от посочения ръст в Министерство на енергетиката. Натрупахме още 3,5 милиарда евро външен дълг
От разходите по държавния бюджет, първостепенни разпоредители с бюджет формират 82,2% от разходите за декември 2021 година. С най-голям размер на разходите за декември 2021 г. е Министерството на енергетиката (1 316,4 млн. лв.), свързано с:
• изплащане през декември на дължими за периода от 1 октомври 2021 г. до 30 ноември 2021 г. компенсации по Програмата за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия. Разход към сметка за чужди средства през месец декември 2021 г., на тези които ще бъдат изплатени до 28 февруари 2022 г., вкл. и по Програмата за компенсиране на разходите на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за купуване на количествата електрическа енергия, потребена за технологични разходи.
• разход към сметка за чужди средства на Министерство на енергетиката за одобрените допълнителни разходи (450 млн. лв.) по държавния бюджет за изплащане на компенсации за високите цени на електрическата енергия и природния газ през първото тримесечие на 2022 г. (0,45 млрд. лв.).
На следващо място сред първостепенните разпоредители са разходите на Министерството на труда и социалната политика. Отчетени са общо разходи за декември 2021 г. в размер на 343,4 млн. лв., в т.ч. 219,4 млн. лв. за мерки и социална подкрепа на правоимащите лица и семейства. На съпоставима база общите разходи на Министерството на труда и социалната политика през декември 2021 г. са по-високи с 0,2 млрд. лв. спрямо тези за декември 2020 г. България продаде дълг за 5 млрд. лева
Ръст има и по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, свързан с извършването на разходи за средства за подпомагане на автобусните и въздушните превозвачи.
По-високи са и разходите на Министерството на вътрешните работи, Висшия съдебен съвет и др.
Най-значителен ръст на разходите за месец декември 2021 г. се отчита в социално и здравноосигурителните фондове (ДОО, НЗОК, УПФ и ФГВРС), чийто ръст е с 948,2 млн. лв. спрямо декември 2020 г.
Следват разходите по държавния бюджет – с ръст от 408,3 млн. лв. и разходите по бюджетите на общините, които нарастват с 235,4 млн. лв. При разходите по други бюджети и сметки за средства от ЕС, спрямо декември 2020 г., има намаление, с което общо разходите по КФП (без вноската в общия бюджет на ЕС) за декември 2021 г. нарастват с 1 149,1 млн. лв.
За увеличението по бюджетите на социално и здравноосигурителните фондове най-голям принос имат разходите за пенсии, които нарастват с 1 070,2 млн. лв., докато разходите за субсидии (основно разходи по мярката „60/40“) през декември 2021 г. са по-ниски. Затова общите разходи по бюджетите на социално и здравноосигурителните фондове растат с 948,2 млн. лв. Теглим нов дълг от 20 млрд. лева до 2023 г.
Основната причина за по-високите разходи за пенсии през декември 2021 г. са извършените разходи към сметка за чужди средства на бюджета на ДОО в размер на 750 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите за периода януари-юни 2022 г. и 100 млн. лв. за еднократно изплащане на допълнителна сума към пенсиите в размер на 75 лв. на всеки пенсионер със завършен ваксинационен курс за COVID-19 или поставена първа доза ваксина за COVID-19 до 30 юни 2022 г.
Освен това през декември 2021 г. изплатената добавка към пенсиите на всички пенсионери е в размер на 120 лева при 50 лв. за декември 2020 г. (разходите за тази добавка към пенсиите за декември 2021 г. са с близо 150 млн. лв. по-високи спрямо декември 2020 г.).
Върху разходите за пенсии влияние оказва и базовият ефект от увеличението от юли 2021 г. Разходите по бюджета на ДОО за последния месец на 2021 г. отчитат значителен ръст, както за отчетените за декември 2020 г., така и за предходните месеци на 2021 г.
По-подробна информация за разходите за месец декември 2021 г. е публикувана с месечния информационен бюлетин за касовото изпълнение на държавния бюджет и основните показатели по КФП за месец декември 2021 г. на ТОЗИ АДРЕС.

Потребителските цени в Унгария са нараснали с 10,7 на сто през май – най-високото равнище от 23 години, въпреки политиката на премиера Виктор Орбан за налагане на таван на цените на редица стоки. Цените ускоряват растежа си, след като скочиха с 9,5 на сто през април, отчита официалната статистика, цитирана от AFP.
През миналия месец най-много са поскъпнали хранителните стоки и дълготрайните потребителски стоки. Цените на моторните горива са с 10,8 на сто по-високи спрямо година по-рано, а на стоките за битови ремонти и поддръжка с 28,3 на сто.
За да овладее инфлацията, правителството в Будапеща реши през есента да ограничи цените на горивата, така че един литър да не струва повече от 480 форинта (1,23 евро). Подобни мерки бяха предприети през февруари и за 6 основни хранителни продукта като брашно и захар. Въпреки това цените на храните се повишиха с 18,6% през май на годишна база. Унгария сложи таван на цените на горивата
Унгарската централна банка повиши значително основната си лихва през последните месеци и тя достигна 5,4 на сто спрямо под 1 на сто преди година. Тази твърда парична политика обаче не успя да възпре скока на цените и обезценяването на форинта спрямо еврото. В сряда финансовата институция съобщи за „изключителната колебливост“ в инфлационните очаквания на домакинствата.
В най-новите си прогнози Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) удвои прогнозата си за инфлацията тази година в членовете си до 8,5 на сто, което е годишен максимум от 1988 г., предава БТА.
Повишаването на инфлацията се е ускорило отчетливо заради продължаващите нарушения във веригите за доставки и скока в цените на енергията, храните и металите след избухването на войната в Украйна.
„Засега има малка надежда за понижаване на цените. Правителството поддържа таван на цените на горивата, тъй като цените на енергията и техните вълнообразни ефекти са основните двигатели на покачването на цените“, се казва в коментар на местния бизнес портал Napi, който прогнозира, че успокояването на цените ще отнеме дълго време.
Виктор Орбан обвини през април политиката на санкции на ЕС срещу Русия, преди да обяви въвеждане на извънреден данък за компаниите. Очаква се този ход да донесе на хазната 2 милиарда евро и да подкрепи стратегията на правителството. Орбан посече бизнеса с жестоки извънредни данъци
Преизбран за четвърти пореден мандат в началото на април, Виктор Орбан е поставен под натиск за „оздравяване“ на държавните финанси, след като отпусна доста помощи преди изборите, най-вече за младите хора и пенсионерите.