След повече от година забавяне, днес Агенция пътна инфраструктура подписва договор за строителството на тунел под Шипка, замислен отпреди 126 години.
Изпълнител е консорциум от фирмите „Пътни строежи – Велико Търново“, „Хидрострой“, „Пътинженерингстрой-Т“. Обществената поръчка е в размер на 358 милиона лева и беше спечелена от консорциума още през май 2021 г. Тогава обаче не се стигна до подписване с изпълнителя, като дори беше сменен тогавашният директор на пътната агенция Апостол Минчев. Припомняме, че класиралата се на второ място фирма „Трейс“ обжалва избора на две съдебни инстанции, но изгуби делото. Китайци със сериозен интерес да строят тунела под Шипка
След изборите през ноември и съставянето на правителство в началото на 2022 г. започнаха преговори с консорциума да не се вдига цената на обществената поръчка. Офертата за 358 млн. лв. е подадена преди около 2 години, а в момента цената на строителните материали е средно с 40-50% по-висока. След дълги преговори строителите са се съгласили да изградят тунела на старата цена.
Срокът за изпълнение на поръчката е 8 месеца за проектиране и 3 години и половина за изграждане. То включва не само тунел с една тръба, но и разширение на пътя от обхода на Габрово и доизграждане на самия обход.
Основният тунел под Шипка ще е с дължина 3,22 км – най-дългият шосеен тунел у нас. Предвидени са и 4 по-малки с дължина съответно 171 м, 240 м, 90 м и 290 м. Ще се построят още 6 моста и 1 подлез, 12 армирани насипа, една стоманобетонова подпорна стена, една стоманобетонова укрепителна стена и други съоръжения. Строителният надзор на обекта ще струва 6,5 милиона лева. Загубили сме 66 млн. лева европари заради тунела под Шипка 
Местоположението на тунела ще е на 1 км западно от прохода „Шипка“ и на 1 км източно от връх Малуша. Северната му част ще бъде в област Габрово, а южната в област Стара Загора. Той ще бъде с две ленти за движение, две водещи ивици и два тротоара. Съоръжението ще има ключова роля при придвижването между Северна и Южна България и ще осъществява преминаването през Стара планина в Централна България. Регионалният министър Гроздан Караджов нарече тунела „мечтата на Габрово“.
Основни транспортни направления, които ще обслужва, са: Русе – Велико Търново – Шипка – Стара Загора – Свиленград (Маказа) и Оряхово – Севлиево – Шипка – Стара Загора – Свиленград (Маказа). Проектът е включен в Оперативна програма „Транспорт“. 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Тунел под Шипка ще има, обеща Нанков

Унгарският премиер Виктор Орбан използва извънредните си правомощия и обяви мащабен пакет от извънредни данъци в страната. Освен това разпореди съкращаване на разходите за тази и следващата година в размер на около 5,7 млрд. евро, предава Bloomberg.
Припомняме, че на 24 май Орбан наложи извънредно положение в Унгария, позовавайки се на предизвикателствата, породени от продължаващата война в съседна Украйна. Това му даде възможността да управлява чрез декрети. Сега унгарският премиер обяви нови мерки, които ще ударят индустриите – от банковия до енергийния сектор и от авиолиниите до телекомуникациите.
Кои фирми ще плащат новите данъци?
Банките ще плащат 10% данък върху нетните приходи през 2022 г. и 8% през 2023 г. на два равни транша. Първият трябва да бъде платен до 10 октомври, а вторият – до 10 декември 2022 г.
Петролните компании, които внасят руски суров петрол, ще плащат 25% данък върху разликата в ценовите равнища между руския петрол и сорта Брент. Данъкът трябва да бъде платен до 1 юли за 2022 г. Това е препратка към рафинерията Mol Nyrt., на която ЕС предостави освобождаване от петролното ембарго на блока.
Телекомуникационните компании и фирмите за търговия на дребно ще плащат прогресивен данък въз основа на нетните продажби, който е до 7% от приходите на телекомуникационните компании и до 4,1% за търговията на дребно – при приходи над 100 милиарда форинта (около 257 млн. евро).
Авиокомпаниите трябва да плащат такса за пътник в размер на 10 евро, що се отнася за тези авиолинии, които летят в рамките на ЕС и в по-голямата част от Европа. За тези, които пътуват към трети страни, таксата е малко над 25 евро.
Данъците върху финансовите трансакции и акцизите, както и редица други по-малки налози в икономиката, също ще бъдат повишени или разширени, според постановлението на унгарското правителство.
В чия полза са евтините горива?
В края на май Орбан предприе още една противоречива стъпка, като разпореди цените за чужденци в унгарските бензиностанции да се увеличат, за да може да се сложи край на „бензиновия туризъм“. Той нашумя заради сравнително евтиния газ и бензин в страната и много хора от Австрия, Словакия и Румъния прекосяваха границата до най-близкия град от другата страна, за да заредят резервоарите си. Колко гориво могат да си купят във всяка държава от ЕС?
Заради наложения таван на цените унгарците плащат едва 1,23 евро за литър гориво, което е една от най-изгодните цени в Европа. За сравнение в България бензинът струва 3,27 лв. (1,67 евро) за литър, а дизелът – 3,34 лв./литър (1,71 евро). Реалната пазарна цена за дизел и бензин в Унгария в момента е съответно 1,93 и 1,97 евро. Смята се, че ограничението в цените помага на около 5,5 милиона души в Унгария. Унгария сложи таван на цените на горивата
Таванът на цените на горивата ще спести на унгарските домакинства средно 21 000 форинта (53,10 евро) през юни. Тази икономия е изчислена при среден разход от 76 литра гориво. Най-активните шофьори, които купуват най-много гориво, ще плащат около 50 000 форинта (128,5 евро) по-малко на месец. Средностатистическите шофьори, които са около 40% от всички автомобилисти, ще спестят 13 000 форинта (33,4 евро). Дори онези, които карат колите си най-рядко и пълнят резервоара само веднъж месечно, ще спестят поне 4800 форинта (12,33 евро), според данни на мозъчния тръст Századvég.
Икономически проблеми
Миналата седмица унгарските активи бяха подкопани. Пазарите бяха изненадани от объркването покрай паричната политика на Централната банка, новите планове за данъчно облагане и перспективите пред правителството за осигуряване на ключови средства от ЕС. Всичко това доведе до почти рекордно нисък форинт спрямо еврото.
Правителството на Унгария обеща още миналия месец, че съкращенията на публичните разходи и икономиите ще съставляват 60% от бюджетната консолидация, докато другите 40% ще са от приходите от извънредни данъци.
Съкращенията на разходите включват 10% намаление на харчовете на правителството през 2022 г. и 2023 г., което ще възлезе съответно на 581 млрд. форинта (1,49 млрд. евро) и 500 млрд. форинта (1,285 млрд. евро). Държавните инвестиции в размер на 1,15 трилиона форинта ще бъдат спрени за тази и следващата година, а щедрите субсидии за цените на комуналните услуги ще бъдат ограничени за домакинствата.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо източноевропейците харесват лидери като Орбан

Безпрецедентно количество пари идват към България, обяви премиерът и посочи как да бъдат изхарчени правилно, убеден, че ако се случи, страната може да постигне растеж 7%. В БАН очакват икономиката ни да премине в стагфлация тази година
Той съобщи, откривайки дискусионен форум на сдружението на общините (НСОРБ), че по линия на оперативните програми и Плана за възстановяване, ресурсът, който ще имаме  е 48 милиарда. Макар, че не уточни дали евро или лева, той категорично заяви: „Това е безпрецедентно количество средства и ако ги изразходваме правилно България може да е на съвсем различно място“. Петков веднага посочи какво означава правилно: „Тези средства нито са на централната власт, нито ще станат ваши като ги усвоите, те трябва да стигнат до крайния потребител и това е българският народ“.
Ако изкореним корупцията, тези средства ще отидат на правилните места, категоричен е Петков. „Проблемът с корупцията е двоен – от една страна едни пари не се усвояват както трябва, а другият проблем е, че се избират проекти, през които може да се открадне по-лесно, които не са най-правилните проекти“, поясни той. „Ако премахнем тези 2 неща от тези 48 милиарда, които идват пред нас, аз гарантирам, че растежът ще бъде между 5 и 7% минимум“, заяви премиерът.
Премиерът Кирил Петков обеща на кметовете на общини, че за него няма да има разлика дали кметът е от една или друга политическа сила. „“Всички сме българи. Това с деленето, дето на нашите ще дадем, на другите няма да дадем свърши. Всички са наши, няма да има разлика“, заяви той.
Петков увери кметовете, че средствата ще се разпределят максимално прозрачно. „Независимо кой кой познава, кой кой харесва, на конкурентен принцип голяма част от проектите ще бъдат дадени, така, че най-конкурентните проекти да печелят, а за малките общини ще има и квотен принцип, така че да сме сигурни, че никой не остава назад“, каза той. „Между прозрачност на раздаването на средствата, равнопоставеност и работа заедно, надявам се, че ще имаме безпрецедентен успех в развитието на България“, добави Петков.
Защо ги няма общините в актуализацията на бюджета и Плана за възстановяване, попита премиера кметът на Монтана Златко Живков и добави: „Малко ми прилича на тезата от миналия век , от този на Сталин: няма община – няма проблем, няма кмет – няма проблем“.
В отговор Кирил Петков категорично заяви: „Няма кмет – няма свършена работа. Това е, което ще е оттук нататък“ и подчерта: „На нас ни трябва да работим заедно, ние сме партньори, ние сме заедно, имаме обща цел. Колкото сте по-близо до населението, толкова по-важна е вашата задача, да можем заедно да решим проблемите“.
Той посочи, че по Плана за възстановяване ще бъдат отпуснати 12.9 милиарда, в частта местно развитие 412 милиона, енергийна ефективност – 1.8 милиарда, външно осветление – 150 милиона, модернизация и дългосрочна грижа – 640 милиона, образователна инфраструктура – 570 милиона, индустриални зони – 216 милиона и подчерта, че всички тези средства отиват в общините.
„Не тръгваме към кметовете като към хора, с които имаме проблеми, а като към партньори, с които имаме да работим заедно“, увери кметовете премиерът.
В хода на дискусията с кметовете вицепремиерите Гроздан Караджов, Борислав Сандов и Калина Константинова разясниха темите, свързани с програмите с европейско финансиране, бъдещия Фонд за общински инвестиции, ролята на местните власти в Зеления преход и предстоящите промени в подхода, механизмите за управление на отпадъците и други важни за местните власти въпроси. ЕБВР смъкна още прогнозата си за българската икономика през 2022 г.
Послание към форума отправи Дубравка Шуица – заместник-председател на Европейската комисия и Еврокомисар за демокрацията и демографията, координатор на Конференцията за бъдещето на Европа, на база на резултатите от която са в процес на обсъждане и бъдещите промени в структурата и функционирането на ЕС.