Нужна е по-голяма финансова сигурност, а не на всеки три месеца да се променят правилата. Това заяви Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика в ефира на БНР. България е сред страните в ЕС с най-висока инфлация
Според него късият хоризонт не е полезен за икономиката и трябва стабилен бюджет въпреки инфлацията. „Покачването на цените ще продължи и огромна роля играят енергийните суровини. През лятото не се очертава забавяне на инфлацията. Инфлационната спирала е въпрос, който стои пред цяла Европа“, посочи икономистът.
По думите на експерта сме в етап, в който се говори за промени в бюджета на всеки три месеца заради някои мерки. Ганев обаче отбеляза, че това обаче не е много полезно за икономиката. „Не може постоянно да сме в период на спешност, на среднощни коалиционните съвети, от които всички очакват бомбастични решения. Трябва да настъпи успокоение в бюджетната политика“, категоричен е експертът. Според него проблемът е дали коалиционното мнозинство ще устои на предложенията за мерки, свързани в повечето случаи с разходи. Държавата раздава милиарди за борба с високите цени
Ганев смята, че трябва да се решат основни въпроси, свързани с промяна на пенсиите и се надява, че няма да има политически спорове за механизма на определяне на пенсиите. Според експерта не е време да се увеличава бюджетният дефицит и подкрепи мнението на подуправителя на БНБ Калин Христов, за опасност от инфлационна спирала.
Икономистът прогнозира, че след намаляване на ДДС за хляба в началото ще има по-ниски цени, но те едва ли ще се задържат за дълго, а потребителите след време могат да видят увеличение. Ганев очаква да има спорове дали това е повлияно от пазарни механизми, или от по-ниската данъчна ставка. Месечната издръжка на семейство се увеличава с близо 300 лева
Експертът смята, че голяма част от антикризисните мерки не влияят на конкретни цени, а компенсират доходите на населението. „Мерките няма как автоматично да ударят спирачка на инфлацията“, категоричен е Ганев.
Според него има достатъчно време за приемане на актуализацията на бюджета до края на юни. „Като срокове и като обща рамка би трябвало да няма проблем. По-интересно е, дали в парламента всеки няма да започне за предлага неща, които отиват отвъд пакета. Всеки депутат, всяка парламентарна група може да предлага нови неща, опозицията също“, коментира икономистът. Очакват ни високи цени в следващите години, предупреди Асен Василев 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще се промени ли цената на хляба с 0% ДДС? 
Катастрофално: Предстои световна криза с храните 
Таванът на пенсиите рязко се повишава още през юли 

Нужна е по-голяма финансова сигурност, а не на всеки три месеца да се променят правилата. Това заяви Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика в ефира на БНР. България е сред страните в ЕС с най-висока инфлация
Според него късият хоризонт не е полезен за икономиката и трябва стабилен бюджет въпреки инфлацията. „Покачването на цените ще продължи и огромна роля играят енергийните суровини. През лятото не се очертава забавяне на инфлацията. Инфлационната спирала е въпрос, който стои пред цяла Европа“, посочи икономистът.
По думите на експерта сме в етап, в който се говори за промени в бюджета на всеки три месеца заради някои мерки. Ганев обаче отбеляза, че това обаче не е много полезно за икономиката. „Не може постоянно да сме в период на спешност, на среднощни коалиционните съвети, от които всички очакват бомбастични решения. Трябва да настъпи успокоение в бюджетната политика“, категоричен е експертът. Според него проблемът е дали коалиционното мнозинство ще устои на предложенията за мерки, свързани в повечето случаи с разходи. Държавата раздава милиарди за борба с високите цени
Ганев смята, че трябва да се решат основни въпроси, свързани с промяна на пенсиите и се надява, че няма да има политически спорове за механизма на определяне на пенсиите. Според експерта не е време да се увеличава бюджетният дефицит и подкрепи мнението на подуправителя на БНБ Калин Христов, за опасност от инфлационна спирала.
Икономистът прогнозира, че след намаляване на ДДС за хляба в началото ще има по-ниски цени, но те едва ли ще се задържат за дълго, а потребителите след време могат да видят увеличение. Ганев очаква да има спорове дали това е повлияно от пазарни механизми, или от по-ниската данъчна ставка. Месечната издръжка на семейство се увеличава с близо 300 лева
Експертът смята, че голяма част от антикризисните мерки не влияят на конкретни цени, а компенсират доходите на населението. „Мерките няма как автоматично да ударят спирачка на инфлацията“, категоричен е Ганев.
Според него има достатъчно време за приемане на актуализацията на бюджета до края на юни. „Като срокове и като обща рамка би трябвало да няма проблем. По-интересно е, дали в парламента всеки няма да започне за предлага неща, които отиват отвъд пакета. Всеки депутат, всяка парламентарна група може да предлага нови неща, опозицията също“, коментира икономистът. Очакват ни високи цени в следващите години, предупреди Асен Василев 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще се промени ли цената на хляба с 0% ДДС? 
Катастрофално: Предстои световна криза с храните 
Таванът на пенсиите рязко се повишава още през юли 

Десетки руски авиокомпании откриха специална сметка в рубли тип „С“ за лизингови плащания към чуждестранни компании, информира вестник „Ведомости“, цитиран от ТАСС, позовавайки се на федерален служител и близък до правителството източник. Русия ще обслужва външния си дълг по схемата за плащане на газа в рубли
Сред авиокомпаниите, които са готови да плащат за чуждестранните самолети в рубли са „Аерофлот“, „Победа“, „Россия“, „Ес 7 еърлайнс“ (S7 Airlines), „Смартавия“, „Якутия“, „Алроса“, „Ямал“, „Полярни авиолинии“, „Аврора“, според информацията на вестника. Още пет авиокомпании – „Уралски авиолинии“, „Ижавия“, „Нордстар“, „Руслайн“, „Ай флай“ (I Fly) са в процес на откриване на такива сметки, уточнява изданието, предаде БТА.
По думите на неназован федерален служител все още не са постъпили пари по сметка „С“, тъй като договорите с лизингови компании обикновено включват акредитиви (в размер на 3 месечни лизингови плащания) и депозити за техническо обслужване. По този начин сроковете за предплатените лизингови плащания за различни авиокомпании могат да варират от 3 до 8 месеца, а след изтичането им компаниите ще започнат да преразглеждат лизинговите плащания, уточнява източникът. Руската рубла продължава да поскъпва спрямо долара
В средата на април руското правителство наложи временни правила за изпълнение на задълженията на руски авиокомпании и организации към чуждестранни структури, припомня ТАСС. Документът определя реда за изпълнение през 2022 г. на договори, предвиждащи придобиване, аренда и лизинг на авиационна техника.
Ако чуждестранната компания-лизингодател от неприятелска страна има структурно подразделение, регистрирано в Русия, плащанията ще постъпват по сметката му в руска банка в рубли. Сумата ще се равнява на стойността на задълженията в чуждестранна валута. Разплащанията ще се извършват по официалния обменен курс на Руската централна банка в деня на изпълнение на задълженията. Путин нареди: Търговията със Запада само в рубли

Десетки руски авиокомпании откриха специална сметка в рубли тип „С“ за лизингови плащания към чуждестранни компании, информира днес в. „Ведомости“, цитиран от ТАСС, позовавайки се на федерален служител и близък до правителството източник. Русия ще обслужва външния си дълг по схемата за плащане на газа в рубли
Сред авиокомпаниите, които са готови да плащат за чуждестранните самолети в рубли са „Аерофлот“, „Победа“, „Россия“, „Ес 7 еърлайнс“ (S7 Airlines), „Смартавия“, „Якутия“, „Алроса“, „Ямал“, „Полярни авиолинии“, „Аврора“, според информацията на вестника. Още пет авиокомпании – „Уралски авиолинии“, „Ижавия“, „Нордстар“, „Руслайн“, „Ай флай“ ( I Fly) са в процес на откриване на такива сметки, уточнява изданието, предаде БТА.
По думите на неназован федерален служител все още не са постъпили пари по сметка „С“, тъй като договорите с лизингови компании обикновено включват акредитиви (в размер на три месечни лизингови плащания) и депозити за техническо обслужване. По този начин сроковете за предплатените лизингови плащания за различни авиокомпании могат да варират от три до осем месеца, а след изтичането им компаниите ще започнат да преразглеждат лизинговите плащания, уточнява източникът. Руската рубла продължава да поскъпва спрямо долара
В средата на април руското правителство наложи временни правила за изпълнение на задълженията на руски авиокомпании и организации към чуждестранни структури, припомня ТАСС. Документът определя реда за изпълнение през 2022 г. на договори, предвиждащи придобиване, аренда и лизинг на авиационна техника. Ако чуждестранната компания-лизингодател от неприятелска страна има структурно подразделение, регистрирано в Русия, плащанията ще постъпват по сметката му в руска банка в рубли. Сумата ще се равнява на стойността на задълженията в чуждестранна валута. Разплащанията ще се извършват по официалния обменен курс на Руската централна банка в деня на изпълнение на задълженията.

Кирил Домусчиев беше единодушно преизбран за председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) за следващ 4-годишен мандат. Годишното общо събрание на членовете на Конфедерацията се проведе на 31 май. Кирил Домусчиев: Бизнесът категорично подкрепя влизането на България в еврозоната
Кандидатурата на Кирил Домусчиев за член на Управителния съвет като представител на компанията „Хювефарма“ ЕООД беше номинирана и гласувана от най-големите браншови организации у нас и двустранни камари – Камарата на строителите в България, Българската минно-геоложка камара, Германо-българската индустриално-търговска камара и други компании.
„Имаме една сериозна опора, един стожер и фундамент, благодарение на който се борим и побеждаваме – и това е КРИБ! Нашата организация доказа своята сила и сплотеност и по време на пандемията, и при преброяването на работодателските организации, и при отстояване интересите на нашите членове при смяната на няколко правителства и неработещ парламент, и при изискване и налагане на спасителни мерки за бизнеса, и в общата ни протестна готовност в момента“, заяви Домусчиев при откриването на събранието. По думите му след последното преброяване КРИБ отново е най-голямата национално представителна организация на работодателите в България, в пъти по-голяма от другите работодателски организации по различните критерии.
Според Домусчиев проявата на солидарност и съпричастност е изключително важна в този кризисен и те момент. „Живеем във време, което изисква да бъдем с отворени очи и сърца към хората, които страдат, и към нуждите на обществото. КРИБ се утвърди като ключов фактор за запазване на социално-икономическата стабилност в България и аз вярвам, че ще продължава да бъде такъв, а това зависи от нас“, подчерта председателят на КРИБ. Американският Forbes обяви братя Домусчиеви за първите български милиардери
За председател на Контролния съвет на КРИБ беше преизбрана компанията „Централна енергоремонтна база“ ЕАД, представлявана от Димитър Белелиев, а за членове на Контролния съвет – КРИБ Перник, представляван от Георги Милев и „Иса Одит“ ООД, представлявана от Изабела Джалъзова.
За членове на УС на КРИБ бяха избрани компаниите:
„А1 България“ ЕАД, представлявана от Александър Димитров
„Авто Парк България“ ЕАД, представлявана от Любомир Станиславов
„АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД, представлявана от Ангел Траков
„Асарел медет“ АД, представлявана от Димитър Цоцорков
„Аурубис България“ АД, представлявана от Тим Курт
Биотехнологичен и здравен клъстер, представляван от Кристина Ескенази
„БМФ Порт Бургас“ АД, представляван от Борис Балев
„Бритиш Американ Табако Трейдинг“ ЕООД, представлявана от Мила Маречкова
„Българска консултантскса организация“ ЕООД, представлявана от Стоян Ставрев
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД /VIVACOM/, представлявана от Николай Андреев
„ВП Брандс Интернешънъл“ АД, представлявана от Иван Папазов
„Геотехмин“ ООД, представлявана от Доминик Хамерс
„Геотрейдинг“ АД, представлявана от Иван Вутов
„Елаците-Мед“ АД, представлявана от Драгомир Драганов
„Йеттел България“ ЕАД, представлявана от Джейсън Кинг
Камара на строителите в България, представлявана от Илиян Терзиев
„Клийнтех България“ ООД, представлявана от Любомир Пейновски
„Конфиндустрия България“, представлявана от Роберто Санторели
КЦМ АД, представляван от Румен Цонев
„Минстрой Холдинг“ АД, представляван от проф. дтн инж. Николай Вълканов
„Моушън Артс“ ООД, представлявана от Зарина Генчева
„МТГ Делфин“ АД, представлявана от Светлин Стоянов
„Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, представлявана от Стефана Здравкова
„Сиела Норма“ АД, представлявана от Веселин Тодоров
„Сименс“ ЕООД, представлявана от инж. Боряна Манолова
„Тал Инженеринг“ ЕООД, представлявана от Андон Тушев
„Тева Фарма“ ЕАД, представлявана от Николай Хаджидончев
„Хювефарма“ ЕООД, представлявана от Кирил Домусчиев
„Юробанк България“ АД /Пощенска банка/, представлявана от Петя Димитрова
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Братя Домусчиеви дължат 25 милиона лева на държавата за БМФ 
Българската Хювефарма се листва на борсата в Амстердам 
Заводът на Домусчиев в Разград ще произвежда ваксини, но чужди 

Бюджетен излишък в размер на 570 млн. лв. към края на месец май 2022 г., очакват от Министерство на финансите, на база предварителни данни и оценки. Излишъкът се свива спрямо предходния месец, когато бюджетното салдо е било положително в размер на 882.5 млн. лева.
Очакваният излишък за месец май е доста по-добър, в сравнение със същия период на 2021 г., когато салдото по консолидираната фискална програма е било отрицателно – 140.6 млн. лв. Бюджетът излезе на дефицит през май
Основни параметри по КФП към май на база предварителни данни и оценки
Приходите, помощите и даренията по КФП към май 2022 г. се очаква да бъдат в размер на 22,755 млрд. лв. (39,7% от годишния разчет) и се увеличават с 2,280 млрд. лв. (11,1%) спрямо същия период за 2021 година. Данъчните и неданъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо май 2021 г. с 2,259 млрд. лв., докато постъпленията в частта на помощите и даренията са близко до отчетените за периода на 2021г. Скритите проблеми на бюджетния излишък
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към май 2022 г. са 22,185 млрд. лв. (35,1% от годишния разчет). За сравнение същите към май 2021 г. бяха 20,616,2 млрд. лв. Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към края на май 2022 г. от централния бюджет, е 672 млн. лв., което изпълнява действащия закон в областта на собствените ресурси на ЕС.
Фискалният резерв достига 9.4 млрд. лева към 30 април 2022 г.
Бюджетният излишък и за април също е положителен в размер на 882,5 млн. лв. (0,6% от прогнозния БВП), като положителното салдо по КФП се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет (678,9 млн. лв.) и по европейските средства (203,7 млн. лева).
Приходите, помощите и даренията по КФП към април 2022 г. са над 17,789 млрд. лв. или 31,1% от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 1076,9 млн. лв. (6,4%) сравнено с април 2021 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП имат номинален ръст с 1036,0 млн. лв., а постъпленията при помощите и даренията са над 40,9 млн. лв. спрямо същия период на 2021 г. Трети сме по най-нисък дълг в ЕС
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, заедно с приходите от осигурителни вноски, е 14,022 млрд. лв. или 31,1% от планираните за 2022 г. данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски растат с над 1,326 млрд. лв. (10,4 %) спрямо същия период на 2021 г. или 78,8% от общите постъпления по КФП. 
Приходите от преки данъци са над 2, 279 млрд. лв. или 24,8% от предвидените в разчетите за 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са близо 6,945 млрд. лв. (33% от разчетите), като приходите от ДДС са над 5, 048 млрд. лв. (34,2% от планираните), от акцизи – 1,732 млрд. лв. (29,3% от разчета), а тези от мита са 143,4 млн. лв. (47,3% от планираните). Постъпленията от други данъци са 649,4 млн. лв. или 47,1% от разчетите. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 4,149 млрд. лв., 31% от разчетите. България е на второ място в ЕС по излишък от БВП 
Неданъчните приходи пък са близо 2,88 млрд. лв., като се формират от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, от концесии, от продажба на квоти за емисии на парникови газове. Приходите от помощи и дарения са в размер на 887,9 млн. лв.
Разходите по КФП заедно с вноската на България в бюджета на ЕС към април 2022 г. са над 16, 906 млрд. лв. или 26,8% от годишните разчети. Размерът на разходите по КФП към април 2021 г. беше близо 16,541 млрд. лв.
Нелихвените разходи са в размер на над 16,030 млрд. лв. или 26,5% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са 15,052 млрд. лв. Капиталовите разходи възлизат на 969,8 млн. лв., а текущите и капиталови трансфери за чужбина са 8,3 млн. лв. Лихвените плащания са 340,9 млн. лв. (51,3% от планираните за 2022 г.). Близо 800 млн. лева са непланираните разходи по бюджета
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 април 2022 г. от централния бюджет, е 534,9 млн. лв. и изпълнява действащия закон в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 30 април 2022 г. е 9,4 млрд. лв., включително 8,3 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,1 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Дефицитът скача до 5 млрд. лв. през 2020 г. и 2021 г. 
100 млн. лева дефицит в бюджета на НЗОК до края на годината