КНСБ иска линията на бедност за 2023 г. да скочи с 31% на 541 лева

Линията на бедността трябва да бъде 541 лева през 2023 г., или ръст от 30,9%, а не както предлага правителството 504 лева. Това се казва в становище на КНСБ по повод предстояща промяна в постановлението, определящо линията на бедност в страната. Според синдиката предложението на властите се базира на вече остарели данни за средния разполагаем доход от 2020 г. и анализи от 2021 г. и затова направените изчисления не са адекватни.
За да бъде отразено потреблението на домакинствата с ниски доходи при изчислението на линията на бедността трябва да се включи и информация за инфлацията от малката потребителска кошница, която беше отменена като методика през миналата година. Така линията на бедност ще се увеличи с почти 31% спрямо 2022 г. Подготвят осезаемо вдигане на прага на бедност
От КНСБ препоръчват и да бъде прецизирана методиката при определяне на линията на бедността в страната. Трябва да бъдат дефинирани минималните потребности, гарантиращи социалния минимум на лице от домакинство.
Синдикатът припомни също, че през изминалите две години е бил направен компромис при определянето на линията на бедност в страната и са утвърдени размери с изоставане. Например през 2021 г. тя е в размер на 369 лева вместо 431 лева, а през 2022 г. – 413 лева вместо 460 лева. Всеки пети в България живее под прага на бедност
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Бедните у нас достигат 1.6 млн. души
Прагът на бедност ще се определя по европейски правила

Подготвят вдигане на социалните помощи

 

Сливат пътническите и товарни превози в Национална компания БДЖ

Държавните жп превози ще претърпят поредна „структурна“ трансформация. Министърът на транспорта Николай Събев е подписал решение, което ще преобразува чрез вливане „БДЖ-Пътнически превози“ и „БДЖ-Товарни превози“ в „Холдинг БДЖ“. Това съобщиха от пресцентъра на министерството. Обединението, включващо холдинга и двете му бивши дъщерни дружества, занапред ще се нарича „Национална компания Български държавни железници“ ЕАД. 
От ведомството уточняват, че целта на тази реформа е да се подобри планирането, управлението и контролът на движението на пътническите и товарните влакове. След сливането на трите дружества се предвижда администрацията да бъде съкратена, разходите да бъдат намалени, а транспортната услуга да бъде подобрена. Влаковете у нас закъснели 4 710 пъти от началото на годината
„Стъпките за оздравяване на БДЖ заедно с новите влакове, които ще закупим по Плана за възстановяване и устойчивост, ще върнат на българите удобството в железопътния транспорт“, посочи министър Събев.
На практика БДЖ се връща към старата си форма, когато имаше едно държавно предприятие – „Български държавни железници“. Последвалите трансформации, при които товарните и пътническите превози бяха отделени в самостоятелни фирми, дъщерни на „шапката“ – „Холдинг БДЖ“, не допринесоха за подобряване на икономическите и финансовите резултати на държавния железопътен транспорт. БДЖ купува 16 нови влака за близо 300 млн. лева 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
БДЖ си купи 10 локомотива Siemens за над 55 млн. лв.
След само 3 месеца: Уволниха шефа на БДЖ Йордан Мирчев
Промяната започва: Уволниха шефа на БДЖ