България е първа по ръст на индустриално производство в Европа през май. Това показват сезонно изгладените данни на европейската статистическа служба Eurostat за май. Повишението на годишна база е над 20% и за първи път страната ни е лидер по този показател в ЕС. НСИ отчете ръст на производството, строителството и търговията на дребно за май
След България се нареждат Дания с +17.2%, Полша (+12.5%), Австрия с +11.8% и Финландия (+5.5%). Пет държави от ЕС отчитат годишно понижение в индустриалното производство през май, а това са Малта (-4.8%), Люксембург (-2.1%), Германия (-1.4%), Франция (-1.3%) и Белгия (-0.2%).
На месечна база промишленото производство в ЕС расте с 0.6% през май спрямо преходния месец, а увеличението за страните от еврозоната достига 0.8%. Най-висок ръст на месечна база в ЕС се отчита в Ирландия с +13.9%, Гърция (+2.6%) и Чехия с +2.4%. Понижение през май спрямо април се регистрира в Литва (-7.6%), Нидерландия (-3.3%) и Люксембург (-2.9%).
Повишението на месечна основа в индустриалното производство у нас е 1.5%.
Производството на недълготрайни потребителски стоки в ЕС нараства с 6.8% на годишна база през май, а на дълготрайни потребителски стоки има ръст от 6.3%. Същевременно, производството на енергия в ЕС намалява с 1.5% през май спрямо същия месец на 2021 г. Драстично увеличение на производствените цени отчете НСИ
Кои сектори на производството у нас отчитат най-силен ръст?
Според данните на българския Национален статистически институт (на база, на които са данните на Eurostat), годишното увеличение на промишленото производство в България през май, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в:
• преработващата промишленост – с 21.1%;
• добивната промишленост – с 18.5%;
• производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 14.1%.
По-съществен ръст в преработващата промишленост спрямо същия месец на предходната година има при:
• производството, некласифицирано другаде – с 96.7% (производство на разнообразни стоки, необхванати от други раздели на класификацията);
• производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти – с 41.2%;
• производството на напитки – с 37.5%;
• производството на превозни средства, без автомобили – с 37.1%.
Намаление е отчетено при обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 1.0%. 
Министърът на икономиката в оставка и вицепремиер Корнелия Нинова обясни какви са причините за този растеж на специална пресконференция. „Има 4 причини: първо – спряхме рекета върху бизнеса, второ – ограничихме кражбите и течовете, трето – правителството подкрепи фирмите с компенсации за скъпия ток, и четвърто – самият бизнес положи усилия, с реорганизация, с оптимизация на производството си, за да постигнем този резултат. Това означава повече работни места, повече данъци, по-високи заплати за работниците, повече средства за безплатни детски градини, за млади семейства и за пенсионери“, подчерта вицепремиерът.
Според нея добрите показатели не трябва да ни успокояват, защото инфлацията остава висока, а доходите са ниски. „За да продължи тази тенденция трябва да има политическа стабилност и икономическа предвидимост. Това означава да съставим редовно правителство и работещ парламент. Така ще гарантираме тази тенденция, която за пръв път се случва на България, да продължи“, заключи Нинова. Рекорден ръст на производствените цени, отчете НСИ