България иска да се присъедини към еврозоната през 2024 година, но скептицизмът към приемането на единната европейска валута в страната расте, пишат от европейското издание „Modern Diplomacy“. Според проучвания на Евробарометър, подкрепата за приемане на еврото в България е спаднала от 74% през 2004 г. до едва 27% през 2022 г. Освен това Европейската централна банка все още не смята, че страната ни е готова да приеме еврото, отбелязва авторът Фабио Теларико, пише Deutsche Welle. Как България ще приеме еврото
За ползите от еврото
Сред аргументите в подкрепа на присъединяването на България към еврозоната от изданието посочват, че това ще подобри качеството на банковия надзор за българските банки. Освен това икономистите отбелязват, че приемането на общата европейска валута ще се отрази положително на чуждестранните инвестиции и на търговията, както и че България ще получи достъп до допълнителни средства от ЕС за помощ при справяне с кризи, като пандемията.
Относно потенциалните допълнителни инвестиции в българската икономика след влизане в еврозоната, от изданието посочват, че тази прогноза не е сигурна, обръщайки внимание на изследвания, публикувани от известни институции и университети, които опровергават тези твърдения. Например, използвайки данни за 35 държави от ОИСР за периода 1997-2008, двама чешки изследователи установяват, че членството в ЕС насърчава инвестициите много повече, отколкото използването на еврото, отбелязват от „Modern Diplomacy“. Експерт разкри плюсовете и минусите от приемането на еврото
От изданието смятат, че трябва да се вземе предвид и уникалността на фискалната политика на България – държава, чиято валута е обвързана с еврото при фиксиран обменен курс от 1,98. Авторът Фабио Теларико отбелязва, че някои експерти твърдят, че България по своему вече е в еврозоната – причината е валутният борд, който гарантира фиксирания курс на българския лев.
Една странна идея – лев за Германия?
В германския „Die Welt“ основателят на Изследователския институт „Флосбах фон Щорх“ Томас Майер също припомня за обвързването на българския лев с еврото. Но поводът е друг: еврото, което губи от стойността си спрямо долара. „При някои тези сценарии вероятно събуждат копнежи по германската марка“, пише авторът и обяснява, че носталгията по германската марка го навежда на мисли за българския лев. „През 1997 българската валута е свързана с фиксиран курс с някогашната германска национална валута. Когато Берлин приема еврото обаче, българският лев влиза във валутен борд с единната европейска валута. Така германската марка продължава да живее в българския лев“, пише той. Майер отбелязва, че БНБ все още държи основно краткосрочни еврови държавни облигации, за предпочитане германски държавни облигации. Доларът стана по-скъп от еврото за първи път от две десетилетия
„За носталгиците по германската марка като мен това е успокояваща мисъл”, пише Томас Майер. Авторът разсъждава и върху интересна хипотеза – ако качеството на еврото продължи бързо да се влошава, Германия би могла да въведе българския лев. „Кой знае, може би и българите ще се осмелят да се откажат от фиксирания валутен курс към еврото заедно с нас“, разсъждава Майер. Според него при един такъв сценарий левът ще поскъпне спрямо еврото и инфлацията ще спадне. „Тогава може би ще се споразумеем наследникът на лева да се казва просто „марка“, пише в заключение авторът”. Хърватия изпреварва България в приемането на еврото
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Походът на България към еврото все повече тревожи Европа
България и еврото: Има ли основания за тревога?
Разкриха откога ще плащаме в левове и евро
Народното събрание може да блокира приемането на еврото
„Има такъв народ“ опитва да блокира плана за приемане за еврото