Кръчма. Среднощ. Много пиян държи N-тата поред чаша и няма сили да я вдигне.
Събрал последните си сили, отпил и умрял.
Възкачил се на небето и се изправил пред Създателя си:
– Господи, грешен съм. Много съм грешен…
Пропих се, жената ме заряза, децата ги е срам от мен. Не съм достоен да бъда на небето.
Моля те, превърни ме в някаква нисша твар и ме върни на Земята.
Само, ако може, ме върни в същата кръчма да си допия чашката. Моля те, Господи!
Смилил се Господ над него, превърнал го в паяк и го върнал в същата кръчма.
Пълзи човекът-паяк по тавана, гледа отдолу масата, безжизненото си тяло и чашата с ракия.
Чудил се как да достигне до нея и …….в този миг чул гласа Господен:
– Напъни се! От задникът ти ще излезе паяжина и ще се спуснеш по нея.
Напънал се човекът и наистита от задника му излязла паяжина и той се спуснал по нея.
Изминал половината разстояние и паяжината свършила. Замислил се какво да прави и …….отново чул гласа Господен:
– Напъни се по-силно!
Напънал се той силно, паяжината продължила да излиза и той се спуснал пак към чашата.
Стигнал на два сантиметра от нея и спрял. Напъвал се, напъвал се, но не помръдвал…
Отново чул глас:
– Тоше, Тоше събуди се, че се осра целия!