Гърция спечели дългогодишния спор за сиренето фета с Дания, след като Съдът на Европейския съюз потвърди, че защитата на ЕС за гръцкото сирене фета се прилага и извън границите на блока.
В решението си базираният в Люксембург съдебен орган заключи, че защитените храни, произведени в ЕС, дори ако са предназначени за износ в трети страни, трябва да следват съответното законодателство за защита на географските указания.
Имената на продуктите, регистрирани със защитено наименование за произход, подчертават най-силните връзки с мястото, където са произведени и са включени в системата на ЕС за права върху интелектуалната собственост, което им осигурява правна защита срещу имитация и злоупотреба.
Гръцкото сирене фета получи защитено наименование за произход през 2002 г., което означава, че името „фета“ не може да се използва за друго сирене, което не се произвежда в някои специфични райони на страната.

„#Feta is Greek!“ EU top court tells Denmark #Greece https://t.co/44mOv0AUsj
— Keep Talking Greece (@keeptalkingGR) July 14, 2022

Някои датски производители обаче продължават да продават собствената си фета извън ЕС, като се възползват от вратичка в регламента от 2011 г. относно географските указания, който не уточнява изрично дали тези правила се прилагат за износ, пише Euractiv.bg.
Според Дания регламентът не възпрепятства производителите на нейна територия да използват името „фета“, ако техните продукти са предназначени за износ в трети страни, където ЕС все още не е сключил международно споразумение, гарантиращо защитата на това наименование.
Системата от георгафските означения може да бъде подкрепена и от двустранните споразумения между ЕС и трети страни, например чрез въвеждане на същата регулация за тях. Но няма законодателна рамка, когато става въпрос за търговия с трети страни без такива споразумения.
Произвежданото в Дания фета сирене се различава от гръцкото по технологията и продуктите, използвани по време на производствения процес, тъй като гръцката фета се произвежда от овче и козе мляко, докато датското сирене е предимно от краве мляко.

Комисията, подкрепена от Гърция и Кипър, откри процедура за нарушение срещу Дания, опасявайки се, че това би могло да създаде прецедент с потенциал да подкопае цялата система за георгафските указания на ЕС – която има приблизителна стойност на продажбите от почти 75 милиарда евро и представлява 15,5% от общия износ на селскостопански храни от ЕС.
Съдиите на ЕС заключиха, че производството на фета в Дания на територията на ЕС подкопава целите на регламента „дори ако тези продукти са предназначени за износ в трети страни“, добавяйки, че подобно поведение е забранено от текста на регламента, както и от неговия контекст.
Използването на географските указания за обозначаване на продукт, произведен на територията на ЕС, който не отговаря на приложимата спецификация на продукта „накърнява правото на интелектуална собственост, дори ако този продукт е предназначен за износ за трети страни“, постанови съдът.
Системата от географските указания има за цел „да помогне на производителите на продукти, свързани с географска област, като осигури справедлива възвръщаемост за качествата на техните продукти, като осигури еднаква защита на имената като право на интелектуална собственост на територията на Европейския съюз и чрез предоставяне на ясна информация за добавената стойност на продукта за потребителите“, се казва в решението.
Въпреки това според съда Дания не е нарушила задължението си съгласно принципа на лоялно сътрудничество, а именно невъзможността да попречи или спре датските производители да използват запазеното наименование на произход „фета“ за обозначаване на сирене, което не отговаря на приложимата продуктова спецификация.

Помощта за отопление за предстоящия зимен сезон ще бъде повишена с 20 лв. месечно или с общо 100 лв. за периода ноември 2022 – март 2023 г. Това е една от мерките на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) за подкрепа на хората и семействата в условията на поскъпване на енергоизточниците. Вдигат помощите за отопление през зимата
Това съобщи социалният министър Георги Гьоков при представянето на отчет за дейността на министерството за първото шестмесечие на 2022 г. пред медиите, като уточни, че увеличението трябва да бъде одобрено от правителството. По този начин размерът на помощта за целия отоплителен сезон ще стане 623,55 лв., което е с близо 20% повече в сравнение с миналата зима.
Министър Гьоков добави, че се очаква броят на хората и семействата с право на енергийни помощи да се увеличи от досегашните 261 000 на около 310 000. Необходимите средства за повишението ще са 31 млн. лв. и са осигурени в бюджета на МТСП. Помощта ще се изплаща от Агенцията за социално подпомагане, обясни министър Гьоков.
Помощите за отопление обикновено се изплащат през август и септември преди началото на отоплителния сезон. С парите, които се изплащат наведнъж, се подпомагат хората за закупуване на дърва или за сметките за електроенергия. Обявиха кога започват да дават помощите за отопление
Въпреки че дървата и въглищата поскъпнаха в последните месеци, те остават предпочитани средства за отопление за много българи.
В последните 4 години енергийните помощи са се увеличили с близо 250 лева – от 374,15 лв. през 2018/2019 г. до 623,55 лв. за предстоящия отоплителен сезон 2022/2023 г. Повишаването им обикновено е съобразено с поскъпването на цената на тока за бита. Всяка година нараства и броят на хората, които имат право на тази помощ.
Повече пари за пенсионерите, семействата и хората с увреждания
По време на отчета министър Гьоков представи основните резултати от дейността на министерството в периода януари-юни 2022 г. в областта на пазара на труда, пенсионната система, социалното подпомагане, политиките по доходите, за хората с увреждания и за подкрепа на децата и семействата. Нова социална помощ от 300 лева за бедни семейства
„Средствата по Националния план за действие по заетостта бяха увеличени с 50 млн. лв. и достигнаха 123 млн. лв. Това ще даде възможност над 22 000 безработни да започнат работа, а 11 000 безработни да преминат обучение по професия“, посочи министър Гьоков. Той отбеляза, че от 1 април минималната заплата се е повишила от 650 на 710 лв., а министерството е подготвило механизъм за определянето на нейната стойност.
„От 1 юли всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., се повишиха с 10 на сто. Към увеличения им размер бяха добавени ковид добавките от 60 лв. и индивидуалните компенсаторни добавки за хората, които са получавали такива към 30 юни. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се увеличи с 26,2% – от 370 лв. на 467 лв. Максималният размер на пенсиите се повиши от 1500 лв. на 2000 лв. – 33,3% ръст. Средната пенсия ще достигне 669 лв. или с 23,6% повече спрямо юни“, посочи министър Гьоков. Вдигането на пенсиите: Някои вземат 300 лева, други – стотинки
Той напомни, че от 1 октомври 2022 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., ще се преизчислят, което ще доведе до нов ръст на доходите на над 715 000 пенсионери. Средната пенсия ще достигне 722 лв. и ще нарасне с близо 19% спрямо юни. Ударно вдигат пенсиите през юли, после и през октомври
Министър Гьоков подчерта, че за 2022 г. размерът на средствата за подкрепа на хората с увреждания е увеличен с близо 40% или с над 280 млн. лв. спрямо средствата за 2021 г., а възнагражденията на личните асистенти са повишени на две стъпки. Държавата помага на 500 000 души с увреждания и ниски доходи
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Дървата за огрев поскъпнаха драстично, къде са най-евтини?
Спират социалните помощи за дърва и въглища
Държавата се чуди как да помогне на енергийно бедните