Тъмни облаци отново надвисват над Италия. Освен политическата криза, която днес би трябвало да получи някакво развитие, страната е изправена за пореден път и пред дългова криза. Доходността по италианските десетгодишни облигации в края на миналата седмица достигна 3,5 на сто, а спредът (разликата спрямо лихвите по смятаните за сигурни германски облигации, т. нар. бундове) се разшири до 227 пункта. В началото на годината въпросният показател бе малко над 100.
Преди точно 10 години, на 26 юли 2012 г., сегашният италиански премиер и тогавашен президент на Европейската централна банка Марио Драги обяви, че банката ще направи „всичко необходимо“, за да спаси еврото. Изявлението му успокои пазарите, които бяха на ръба на истерията относно дълговете на няколко страни от периферията на еврозоната – Гърция, Ирландия, Португалия, Испания, както и Италия, а банката развърза кесията и започна щедро да изкупува държавните им облигации.
„Супер Марио“ спаси еврозоната. Дали обаче сега е в състояние да спаси правителството, което оглавява, и да спре надвисналата над Италия нова дългова буря? Повечето анализатори си задават този въпрос, а малцината, които се осмеляват да отговорят, не изразяват особен оптимизъм.
В центъра на сегашната криза не е финансовото разточителство, което пред 10 години изправи Гърция, Ирландия, Португалия и Испания пред фалит, а системната липса на икономически растеж, от която Италия страда вече над две десетилетия. Предстои ли нова дългова криза в еврозоната?
Брутният вътрешен продукт на Италия днес е по-нисък, отколкото преди 20 години, когато беше само „на метри“ зад този на Франция и Германия. За периода 1999-2019 г. италианският БВП е нараснал едва със 7,9 на сто, докато икономиките на Германия, Франция и Испания – съответно с 30,2%, 32,4 на сто и 43,6%, посочва AFP. За този период всички страни членки на ЕС увеличиха своя БВП, с изключение на Гърция, отчела свиване, и така Италия остана на опашката по растеж. Европа я чака висока инфлация и бавен растеж
Данни на Евростат сочат, че при всички страни от периферията на еврозоната без Италия растежът е факт. Нещо повече, производителността на италианската икономика спря да расте през 90-те години на 20-и век, а оттогава постоянно пада. Причините за това са много – бързо застаряващото население, нискоквалифицираната работна ръка, всеобхватната бюрокрация, лошата правосъдна система, хроничната липса на инвестиции в образование, инфраструктура и нови технологии. Тежка рецесия удря Европа, ако Русия наложи газово ембарго
Твърде голяма, за да фалира, но и за да бъде спасена
Но пък същевременно Италия е твърде голяма и за да бъде спасявана, и за да бъде оставена да фалира. Държавният ѝ дълг възлиза на 2,75 трилиона евро, или около 150% от БВП на страната, повече от сумарния дълг на останалите 4 държави от периферията на еврозоната. Това се знаеше още през 2012 г., сега изглежда още по-болезнено видимо. Слабо успокояващ е фактът, че през май дългът е спаднал с 3,3 милиарда спрямо април, по данни на Италианската централна банка. Защо ЕЦБ чак сега се осмели да вдигне лихвите?
Самият Драги, който почти безпомощно наблюдаваше как в рамките на неговия досега 17-месечен престой начело на Италия разходите по държавния дълг на страната постоянно растяха, неотдавна призна, цитиран от Reuters: „Това показва, че аз не съм щит срещу подобни събития, аз съм просто човек“.

Europe’s markets are bracing for another bout of volatility if Italy’s PM Mario Draghi follows through with his pledge to resign on Wednesday, just a day before the region faces its first interest rate hike in over a decade https://t.co/ZYJB5x7b0V
— Bloomberg Economics (@economics) July 20, 2022

През 2012 г. бюджетните проблеми на Италия, макар и сериозни, изглеждаха далеч по-малки от тези на останалите 4 страни от периферията на еврозоната. Така на Рим тогава не му се наложи да поиска помощ от т. нар. Тройка – Международния валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК), макар да имаше възможност да го направи.
Сега Италия може и да съжалява, че не е прибегнала до този ход. Под натиска на кредиторите закъсалите държави направиха каквото е необходимо, за да доплуват до спасителния бряг. Португалия фиксира и балансира бюджета си, Испания и Ирландия „разчистиха“ банковите си сектори и дори пословично зле представящата се Гърция направи реформи в пенсионната система, пазара на труда и продуктовите регулации.
Всичко това им помогна да се върнат на пътя на икономическия растеж, докато Италия си остана в старото русло на „растеж на мъка“ и липса на достатъчно ефективни реформи и управленски механизми. В резултат страната, която преди 10 години беше „най-добрата от лошите“, сега трябва да купува скъпо и прескъпо държавен дълг, а след нея е само Гърция, която през последното десетилетие два пъти стигна до фалит и все още дългът и е оценяван с най-ниската възможна оценка – „боклук“ (junk). Гърците се страхуват от нова рецесия. И има защо
Като президент на ЕЦБ Драги редовно поучаваше правителствата от еврозоната колко важно е да провеждат икономически реформи и да спазват финансовите правила. Като премиер на Италия на него твърде много му се налагаше да лавира и балансира между партии с твърде различни икономически възгледи и не му остана време да извърши реформите, за които преди това толкова много говореше.
Дори и да успее да овладее сегашната политическа криза и да остане начело на Италия до следващите редовни избори, които трябва да се произведат през пролетта на 2023 г., Драги няма как да пребори дълговите проблеми на страната за тези няколко месеца. Така той може да остане в историята като човека, спасил еврозоната, но не съумял да изведе собствената си страна до твърда земя. И от „Супер Марио“ да се превърне просто в бившия премиер Драги.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Предстои ни стагфлация: Защо и кога ще дойде
Светът навлиза в рецесия, за да избегне още по-опасната стагфлация
Светът ще плаща живота си на кредит с инфлация
Инфлацията в еврозоната се развихри до нов рекорд