Таксиметровият шофьор бай Ставри скучаел в колата си на стоянката, чакайки поредния клиент в късните часове на нощта.
И тъй като преди това бил похапнал обилно домашно приготвен бобец, сега в корема му ръмжали малки тигърчета.
От време на време изпускал звучни залпове от ароматен „дяволски газ“, сякаш извиращ от небитието.
Било някъде към 3:30 часа след полунощ.
Коремът на бай Ставри бил събрал налягане около 3 и половина атмосфери и той се готвел за поредния мощен залп.
Таксиджията тъкмо отворил вратата, за да освободи напрежението, когато ненадейно 4 момичета изскочили от близката дискотека и се качили в колата му.
– Към 24 блок в Студентски град, ако обичате господине, изчуруликали веселите момичета.
Стиснал зъби бай Ставри и дал мръсна газ, молейки си на ум да не стане най лошото.
Как е стигнал до адреса само той си знаел, даже не преброил парите, които му оставили момичетата.
Изчакал малко да се отдалечат в тъмното, хванал се за волана с две ръце, надигнал се и от задника му излязал тежък и гръмовен звук, нещо средно между рев на бенгалски тигър и мотоциклет без ауспух…
Буквално задните му бузи припляскали като крилете на излитащ пеликан.
Въздъхнал от кеф бай Ставри, отпуснал на се на мястото си… а от задната седалка с уплашено гласче, пребледняло момиче промълвило:
– Извинете, ама аз съм за 43 блок…