Инфлацията в Полша е една от най-високите в Европа. Политиците във Варшава я наричат „путинфлация“, но критици обвиняват лошата фискална политика на правителството, пише Deutsche Welle.
Най-новите прогнози на Полската централна банка (NBP) са тревожни: очакваният ръст на БВП през първото тримесечие на следващата година ще спадне до 0,5 на сто, а инфлацията може да се покачи до 18,8%. Това означава, че поляците ще трябва да се подготвят за истински ценови шок – един от най-драстичните в Европа.

Prices of consumer goods and services (Consumer Price Index, CPI) increased by 15.5 percent year on year and by 0.4 percent month on month in July 2022, the Central Statistical Office (GUS) reported in a flash estimate on Friday.
— Polish Press Agency (@PAP_eng) July 29, 2022

Инфлацията в страната достига рекордни нива за последните 30 години – през юни тя беше 15,5%. По данни на Полския икономически институт (PIE) поскъпването се дължи основно на по-високите цени на храните и енергоносителите. От края на 2021 г. енергията е поскъпнала с 21,6 на сто, цените на услугите са скочили с 12%, а тези на промишлените стоки – с 10%. Проблемът с инфлацията в Източна Европа: заплатите се състезават с цените
Като мярка срещу поскъпването от октомври 2021 г. Централната банка повиши лихвения процент от 0,1 на 6,5% в 10 последователни стъпки. През септември се очаква основната лихва да бъде повишена още веднъж.
„Путинфлация“ или лоша финансова политика?

Сегашното поскъпване е в ярък контраст с икономическата стабилност на страната през последните 30 години, когато средногодишната инфлация е около 3,5%. Освен това Полша е единствената страна от ЕС, която успя да избегне рецесията след финансовата криза от 2008 г. Краят на полското икономическо чудо
Управляващата партия „Право и справедливост“ (ПиС) хвърля вината за поскъпването върху Кремъл, тъй като след руската инвазия в Украйна Москва намали доставките на газ и блокира износа на зърно. А Полша беше една от първите страни със спрени доставки на руски газ. Кремъл: Русия е спряла газа на когото трябва
Председателят на ПиС Ярослав Качински нарича поскъпването „путинфлация“ и твърди, че само 3 до 4 процента от инфлацията се дължат на политиката на управляващите. Неговите аргументи споделя и директорът на финансирания от държавата Полски икономически институт Пьотр Арак. Той припомня, че от началото на войната в Украйна прогнозната инфлация е била коригирана от 8-9% на 13%, което по думите му със сигурност се дължи на въпросната „путинфлация“.
Лошо управление

Много експерти обаче твърдят, че полското правителство е можело да направи повече, за да ограничи инфлацията. Антъни Левитас от Университета Браун в Провидънс, САЩ твърди, че Полската централна банка е реагирала „твърде бавно“ на ръста на инфлацията, който е започнал още с Covid-19 и много преди войната в Украйна. „Путинфлация е елегантен начин за прехвърлянето на вината върху един враг, който преди войната ПиС по един странен начин беше игнорирала“, казва той за Deutsche Welle.
Представители на опозицията, сред които бившият премиер и лидер на партия „Гражданска платформа“ Доналд Туск, обвиняват за поскъпването политиката на правителството на разхлабване на разходите. „Какво точно се случи, че само за 7 години някогашната процъфтяваща страна и гордост на Европа се превърна в държава, в която водата и хлябът вече са проблем“, пита Туск. Подем на полската индустрия въпреки войната в Украйна
По време на пандемията полското правителство похарчи 10 милиарда злоти (2,2 милиарда евро) под формата на парични помощи за домакинствата и понижи ДДС-то върху природния газ от 23% на 8%. Освен това беше намален и данъкът върху горивата. Президентът Анджей Дуда пък неотдавна подписа нов закон, който позволява на кредитополучателите да отложат с няколко месеца плащанията по ипотеките си. Полша намалява данъка върху доходите, за да пребори кризата
Има ли решение?

По ирония на съдбата забавянето на най-голямата икономика в Европа – германската – може да помогне на Полша в борбата срещу високата инфлация. „Намаленото търсене в чужбина ще се отрази пряко на полския експортен сектор, на трудовия пазар, на заетостта и вътрешното потребление. Всичко това може да доведе до спад на инфлацията“, казва Лайъм Пийч, икономист от консултантската фирма Capital Economics. Освен това влошаването на икономиката в Германия ще засили опасенията за забавяне и на световната икономика, което ще се отрази на цените на суровините и енергията, в това число и в Полша. Най-голямата европейска икономика е на ръба на рецесия
При този сценарий обаче инфлационният натиск в Полша може и да се увеличи, допълва Пийч. „Опасенията на инвеститорите от тежка и дълга рецесия в Германия могат да влошат климата и да засилят рисковите очаквания, да обезценят силно еврото и полската злота и да разпалят още повече инфлацията“, твърди експертът. Дълбока рецесия грози Германия при пълно спиране на руския газ
Ян Зигмунтовски, икономист във варшавския институт „Полска икономическа мрежа“, призова правителството да „затегне фискалната си политика, да ограничи маржовете на печалба на контролираните от държавата компании и да укрепи злотата“. Полша готви еднократна помощ за отопление за домакинствата
„Ще отнеме време, но никога не е късно“, казва той пред DW, като добавя, че настоящият проблем с инфлацията е отражение на „десетилетния неуспех на Полша да регулира пазарите, да намали неравенството и да инвестира в устойчива промяна“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Икономическо чудо: Полша смая света в кризата
Бум на трудовия пазар: В Полша спешно търсят работници
Полша готви първи бюджет с нулев дефицит от 30 години