След края на войната в Косово сръбски генерал събрал войниците си за преглед.
Гледа един с бинтована ръка и го попитал:
– Какво се е случило с теб?
– Ами, господин генерал – казал войникът – седя си в укритието и виждам американски изтребител, че се задава в небето.
Вадя пистолета и започвам да стрелям по него.
Пилотът ме забеляза и с един откос с картечницата на самолета ме простреля в ръката.
– Браво, ти си истински герой!
За награда – 1 седмица отпуска и 2 извънредни заплати!
Продължил с прегледа и вижда един с бинтован крак.
Попитал и него:
– Войниче, при теб какво стана?
– Ами господин генерал, седя си и аз в окопа и виждам американски изтребител.
Вадя пушката и започвам да гърмя по него.
Пилотът ме видя и с картечницата на самолета ме простреля в крака.
– Браво, ти си още по-голям герой, получаваш за награда 5 заплати бонус и 1 месец отпуска!
Продължил с прегледа и какво да види – един войник целият бинтован, само едното око му се подава през бинта.
– Войниче, а ти как се нареди така?
Да не си настъпил пехотна мина?
– Не, господин генерал.
И аз, като предните двама, си седя в окопа и виждам вражески самолет.
Вадя калашника и започвам да го стрелям.
Пилотът ме забеляза и започна да ме обстрелва с картечницата.
Обаче аз съм бърз и се скрих зад един камък.
Пилотът направи обратен завой, аз пак изскочих и взех да го стрелям, но той пак ме забеляза и пак отговори на стрелбата.
Аз обаче успях навреме да се скрия пак зад камъка.
И така ситуацията се повтори още 7-8 пъти.
– Добре де – попитал генералът – а защо си целият в бинтове? Какво стана?
– Амиии, на пилота му писна да прави кръгчета, приземи самолета и като хвана една гьостерица…