Рекордното поскъпване на природния газ може да доведе до безпрецедентно висока цена на парното и топлата вода. От Асоциацията на топлофикационните дружества вероятно ще поискат 60-процентно увеличение на тарифите за топлинна енергия от 1 януари. Предстои ли ново голямо поскъпване на парното?
„Това се прави, за да не плашим хората. Реалното увеличение е 100% – т.е още един път отгоре. Тези цени на топлофикациите могат да се променят от 1 януари. До 1 януари обаче вероятно газът ще е още по-скъп.“, обясни в ефира на NOVA инж. Кремен Георгиев, председател на Асоциацията на топлофикациите. Сметките за парно скочиха през януари
Като се съберат всички увеличения на цените, това значи 3 пъти по-високи сметки за парно спрямо миналата зима – ако тогава една сметка е била 200 лева, сега тя ще стане близо 600 лева. „Точната сметка е 500 и нещо лева, но цената е от такъв порядък“, посочи Георгиев. Шоково поскъпване на парното
КЕВР е длъжен да се самосезира към 1 януари и да повиши цените заради огромното поскъпване на газа. Регулаторът е определил цените на парното, когато газът е струват 120 лв., а той вече е 300 лв., обясни експертът. С колко ще скочат сметките за парно?
Ще спре ли парното посред зима
Ако цената на парното не се вдигне драстично, топлофикациите няма да могат да си плащат газа. „На практика ще спрат да им продават гориво, а те ще спрат да работят, тъй като газовите топлофикации нямат алтернативно гориво, с което да заместят газа изцяло“, поясни Кремен Георгиев. Ще останат ли 1 млн. души без парно през зимата?
Увеличението от „само 40%“ на парното стана възможно заради субсидията от 1 млрд. лева, която топлофикационните дружества са получили от Фонда за сигурност на електроенергийната система, но там вече няма такива средства, посочи председателят на АИКБ Васил Велев. КЕВР реши парното да поскъпне „само“ с 40%
Субисидията е покрила разликата между очакваната цена от 50 лв. на газа за топлофикациите за миналия период и 120 лв. през този. Цената вече не е 120 лв., а 300 лв. и през следващите месеци вероятно ще се увеличава, но без да има субсидия, която да компенсира тази разлика. Тоест това би довело до тройни цени, ако няма субсидия, обясни Велев.
Това няма как да се допусне, защото ако парното стане по-скъпо от тока, хората ще спрат да го ползват и ще преминат изцяло на ток, който е по-евтин. „А в София например няма да издържи електропреносната мрежа“, подчерта представителят на бизнеса.
Цената на газа е еднаква за всички, а битовите потребители са субсидирани – при цена над 48 лв. те получаваха 50% компенсация, докато индустрията не е получила нито стотинка компенсация за газ.
Схемите на „Булгаргаз“ и сянката на „Газпром“
Енергийният експерт Красимир Манов е оптимист, че ще преживеем зимата по някакъв начин и газ ще има. „В крайна сметка изпълнителният директор на „Булгаргаз“ е човек на „Газпром“ и след като ни продава почти на спотовите цени (които са най-високи, б.р.), не виждам защо да се отказват да го правят. Те правят доста добри печалби“, каза Манов.
„Всички казват, че в държавата има хаос и разруха, защо не го махнат този директор, след като декапитализраха дружеството и сега всички ние им наливаме 800 млн. лева, за да могат да продължат да купуват на тези високи цени? Защо не се опитаха да договорят по-евтини цени с Турция?“, попита риторично енергийният експерт.
Турция е реалният хъб на Балканите и тя има излишъци от природен газ. Вносът от Турция е възможен, там има фирми, които са готови да продават за 800-1000 долара за 1000 куб. метра газ, а спотовата цена от вчера е 2400 долара за 1000 куб. м. Защо не се преговаря с тези фирми?, пита Манов.
Целта е да се създаде недостиг, който да убеди обществото, че връщането на „Газпром“ е неизбежно. Всички бартерни сделки, които се правят в момента с Гърция, са с цел „Газпром“ да печели повече. Те поддържат цена почти колкото спотовата, посочи Манов.
Вместо да купуваме газа по действащия договор с „Газпром“ за 250 лева за мегаватчас, ние правим търг за 380 лева и се радваме на 350, посочи Васил Велев.
„В България русофобията е укритие за корупцията. Казваме, че няма да купуваме руски газ, а всъщност го купуваме по-скъпо. Плащаме на „Газпром“ повече, отколкото бихме му платили, ако изпълняваме договора“, твърди Велев.
Дори да получим договорените 7 танкера с втечнен газ, през последните 3 месеца няма да ни достигат още 40% от обичайното потребление за този период или около 3,8 млн. мегаватчаса, каза шефът на АИКБ, цитирайки писмо на „Булгаргаз“ до Министерството на енергетиката.
Въпросът е не просто да имаме газ, а да е на конкурентна цена, защото българският бизнес се конкурира с компании в целия свят, а над половината от БВП-то ни зависи от износа, подчерта Васил Велев.
Експертите бяха категорични, че бизнесът може да получава газ и без „Булгаргаз“, но ще има преходен период от близо 2 години. „Доказано е, че когато монополист като „Булгаргаз“ бъде пленен от корпорация като „Газпром“, той не работи в полза на държавата“, заяви Манов.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Предлагат компенсации и за бита, за да не се откажем от парното
Ще има ли по-евтини ток, парно, газ и вода за бедните?
Топлофикация София иска ново поскъпване на парното