Шестмесечните сражения между Русия и Украйна – две земеделски сили, доведоха до пълна катастрофа на световната продоволствена система, в резултат на която милиони хора са изправени пред глад, пише в свой анализ изданието Politico. ООН: В света има сериозна продоволствена криза
Войната изостря кризата, която вече се подхранва от изменението на климата, нарастващите разходи за живот и повишаването на цените на торовете, което води до най-острата световна продоволствена криза от десетилетия насам. Споразумението, постигнато с посредничеството на Турция и ООН, за повторно отваряне на Черно море за кораби с хранителни продукти, може да се окаже недостатъчно за облекчаване на положението на милионите хора, които се борят за прехрана в Африка, Азия и Близкия изток. Русия ще разреши износа на украинско зърно през Черно море
„Работя в този сектор повече от 15 години и за мен това е най-тежката криза, която сме виждали“, казва Карин Смолър, изпълнителен директор на Центъра „Шамба“ – мозъчен тръст, който работи за премахване на глада в световен мащаб.
Според доклад за 2020 г. на мозъчния тръст Ceres 2030, хуманитарните агенции се опитват да се подготвят за още по-критични нива на глад, тъй като са изправени пред недостиг от 14 милиарда евро годишно в разходите за продоволствена сигурност. Войната на Москва в житницата на Европа сериозно разклати световните пазари на храни, принуждавайки хуманитарните агенции да намалят хранителните дажби в страни като Йемен. 36 държави разчитат на Украйна и Русия за повече от половината от вноса си на пшеница. Война в Украйна може да ограничи доставките на храни и да вдигне цените
Специална работна група на ООН за справяне с кризата наблюдава над 60 държави, които изпитват затруднения да плащат за вноса на храни. Високите цени на енергията и нестабилността на пазарите на хранителни продукти оказват допълнителен натиск върху развиващите се страни, които изпитват недостиг на средства. Тъй като все повече хора по света гладуват, целта на ООН за премахване на глада до края на десетилетието изглежда по-далечна от всякога.

Since the war broke out in #Ukraine, the grain supply has been blocked & prices have exploded. This has made the unprecedented drought situation in Horn of Africa much worse. 200K+ people across the region are now facing catastrophic hunger. The world must act now. pic.twitter.com/v06zHEsj8n
— NRC (@NRC_Norway) July 25, 2022

Сушата е обхванала Африканския рог, поради което през следващите 6 месеца около 26 милиона души в Кения, Етиопия и Сомалия са изправени пред недостиг на храна. Повече от 7 милиона животни вече са унищожени. В цяла Източна Африка около 50 милиона души са изправени пред остра продоволствена несигурност. „Глад, който може да бъде напълно предотвратен, заплашва региона на Африканския рог“, съобщи Ян Егеланд, генерален секретар на Норвежкия съвет за бежанците, в Twitter. Това е „мегакризата, за която никой не говори“, каза той.
В Ливан, който също е голям вносител на руска и украинска пшеница, реалната инфлация на хранителните продукти достига 122%. По данни на Световната банка инфлацията на цените на храните е висока в почти всички страни с ниски и средни доходи. Това означава, че за хората е трудно да си позволят храна дори на места, където няма недостиг. Навсякъде хората плащат повече за стоки от първа необходимост – от Перу до Бурунди. Храните ще поскъпнат осезаемо
Според Световната програма по прехраната, в условията на продоволствената криза рекордно висок брой от 49 милиона души в 46 държави може да изпаднат в глад или „условия, подобни на глад“. Най-силно засегнатите страни са Етиопия, Нигерия, Южен Судан, Афганистан, Сомалия и Йемен, където 750 000 души са изправени пред глад и смърт, като 400 000 от тях са само в етиопския регион Тиграй, където продължава гражданската война. Световна криза с храните е неминуема. Кои страни ще са най-засегнати?
Ниските валутни резерви затрудняват вноса на храни в Шри Ланка. Сваленото от власт правителство се опита да подобри кризата в платежния си баланс, като забрани вноса на торове, което в съчетание с пълната забрана за използването им доведе до унищожаване на половината от оризовата реколта в страната. „Миналата година вътрешното производство на храни рязко спадна, недостигът на горива силно затрудни производството, преработката, транспорта и търговията на дребно, а вносът на храни и горива е прекалено скъп“, казва Шалмали Гутал, изпълнителен директор на мозъчния тръст Focus on the Global South.
Износът на украинско зърно е много несигурен

Споразумението между Русия, Украйна, Турция и ООН за възобновяване на износа на храни от украинските черноморски пристанища помогна за известно облекчаване на пазарите. Цените на пшеницата се понижиха с 14,5% между юни и юли, окуражени от перспективата за износ на около 20 млн. тона зърно, блокирано в украинските силози.
Споразумението обаче започна да се осъществява бавно и колебливо след подписването му на 22 юли. Русия веднага удари с ракети пристанището на Одеса, а Украйна, макар и оптимистично настроена, че ще осигури така необходимите финансови облекчения за своите земеделски стопани, твърди, че има само „малък шанс“ то да успее.
Около десетина кораба, които смело са преминали през морския коридор досега, са предимно такива, които са блокирани в Украйна от началото на войната, и остават огромни предизвикателства пред това да се накарат да пристигнат голям брой кораби, включително и тези, които са натоварени от ООН и носят хранителни помощи. Украйна може да изнесе до 60 милиона тона зърно, ако Русия вдигне блокадата в Черно море
Дори ако Украйна и Русия изнасят с пълен капацитет, експертите се опасяват, че сделката може лесно да бъде анулирана. „Достатъчно ли е, за да се възстанови статуквото отпреди войната? Не“, пишат през юли двама аграрни икономисти Джоузеф Глаубер и Дейвид Лаборд. „Една-единствена заблудена ракета може да накара застрахователите да се откажат да предоставят застраховки“, смятат те. Зърнената война на Путин
„Все още не е ясно дали Украйна наистина ще успее да изнесе всичко, което трябва спешно да бъде изнесено“, казва Доминик Цилер, вицепрезидент на Международния фонд за селскостопанско развитие (IFAD), агенция на ООН. СТО: Световната продоволствена криза ще продължи години
„Все още се опасяваме, че този недостиг на основни храни може да предизвика сътресения на стоковите пазари и да доведе до ново покачване на цените, което отново ще засегне най-тежко най-бедните хора в селските райони“, казва той. Храните поскъпват: Наред е оризът
„Въпреки че тази криза ще засегне всички нас по света по значителен начин, икономиките с ниски доходи рискуват опустошение и потенциални безредици“, предупреждава Ертарен Кузен, изпълнителен директор и основател на Food Systems for the Future. „Не говорим само за най-бедните от бедните, които вече страдат от глад. Говорим и за хора, които доскоро можеха да си позволят един хляб за семействата си и които сега буквално няма да могат да го направят“, обяснява Кузен.
Климатичните промени и скъпите торове задълбочават кризата

В много части на света се наблюдават екстремни метеорологични явления, които отчасти се дължат на изменението на климата. Екстремните горещини в Южна Азия и САЩ, сушата в големи части от Европа, Източна Африка и Китай, както и наводненията в Корея означават, че голяма част от реколтата загива, което оскъпява наличната храна.
Според доклад на Boston Consulting Group продоволствената криза не се дължи на капацитета на света да произвежда достатъчно храна. Проблемът е свързан по-скоро с неспособността на нашите хранителни системи да съхраняват и разпределят по сигурен и справедлив начин достатъчно храна – и суровините, необходими за производството ѝ – в условията на смущенията в търговията, причинени от продължаващата война.
„Бих отбелязала, че като цяло световните запаси от зърнени и маслодайни култури са ограничени и това е част от историята с инфлацията на храните“, казва Робин Андерсън, която представлява земеделската индустрия в Комитета за световна продоволствена сигурност към ООН. Евтино олио от Украйна сваля цените и у нас
Предвижда се производството на пшеница през 2022 г. да намалее за първи път от 4 години насам. „Необходимо е селското стопанство да работи с всички сили на всички континенти през цялото време, защото изменението на климата винаги ще означава, че някой има проблеми“, твърди тя.

Food systems are not structured to respond adequately during times of crisis. Relieving the global food crisis requires a coordinated, immediate humanitarian response on the part of all stakeholders. #BCGatDavos #wef22 https://t.co/LJHx9UAjrC
— Boston Consulting Group (@BCG) May 24, 2022

Скокът в цените на торовете също оскъпи отглеждането на храна. Служител на ООН предупреди, че кризата е „огромна“ и заплашва да удължи кризата с глада, ако земеделските производители по света разпространяват по-малко от химикалите, повишаващи добивите, за да спасят печалбите си. Цената на торовете беше висока още преди Русия да нахлуе в Украйна, но поради зависимостта на индустрията от природния газ, който също скочи след войната, тя се повиши още повече. Катастрофално: Предстои световна криза с храните
„Скокът на цените на торовете и опасенията за наличностите хвърлят сянка върху бъдещите реколти и по този начин рискуват да задържат цените на храните на високи нива за по-дълъг период от време“, казва мозъчният тръст IFPRI. Заради лудите цени на торовете: Балкански фермери използват утайка от кафе
Около половината от хората в света разчитат на храни, които използват торове, а спадът в доставките на торове може сериозно да засегне изложените на тази опасност популации за период до 4 години, освен ако не се предприемат незабавни действия за увеличаване на доставките. Освен това ефектите от прекъсванията във веригата за доставки на торове ще достигнат до потребителите по целия свят, предупреждават от Boston Consulting Group.
Как можем да избегнем опустошителна криза?

За да се предотврати наистина дълбока хранителна криза, са необходими координирани и незабавни спешни хуманитарни мерки от всички заинтересовани страни – правителства, институции за развитие и банки, НПО и частни компании – за посрещане на най-неотложните нужди от хуманитарна помощ.
Tрябва да се осигури не само храна и финансова подкрепа, но и семена, суровини, инструменти и техническа помощ, необходими за подпомагане на устойчивата интензификация във всяка от уязвимите държави и други действия за заместване на земеделските култури.
Появиха се множество международни политически инициативи за справяне с кризата, включително от страна на Франция и Германия, но експертите смятат, че те няма да бъдат ефективни без сериозна финансова инжекция. „Всички те са наистина добри инициативи. Не е ясно дали ще има допълнителни средства“, казва Смолър от центъра „Шамба“.
Световната продоволствена програма е събрала тази година от дарения 8 млрд. долара, но се нуждае от общо 22 млрд. долара. Ако тези пари постъпят, спешната помощ може да съдейства да се предотвратят най-тежките последици от кризата с глада през тази година, но експертите твърдят, че светът се нуждае от системна промяна.
„Избягването на повече такива кризи ще изисква диверсификация на производството на храни в хранителни навици на хората, вериги за доставки и пазари и справяне със задлъжнялостта, икономическите несправедливости и изкривяванията на пазара, които допринесоха за настоящата криза“, посочват експертите от Boston Consulting Group.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
БАН: Храните ще поскъпнат с повече от 50% до новата реколта
Предстои световен недостиг на любима храна
Очакват ни високи цени в следващите години, предупреди Асен Василев