Заради Газпром и САЩ: Газът в Европа мина психологическа граница

Цената на газа в Европа надхвърли психолигическото ниво от 300 евро за мегаватчас след новината за отложено рестартиране на ключовия американски терминал за втечнен природен газ на Freeport. Терминалът е важна алтернатива на намаляващите доставки от руски газ за Стария континент.
Решението на „Газпром“ да спре подаването на газ за Европа през „Северен поток 1“ от 31 август до 2 септември също продължава да допринася за рязкото поскъпване на синьото гориво през последните седмици. Потоците по „Северен поток 1“ вече бяха ограничени на едва 20% от капацитета, като руските доставки в сряда са на исторически ниски нива. Русия пак ще спре „Северен поток 1“, газът поскъпна рекордно
Към 18:40 часа българско време в сряда септемврийските фючърси на нидерландския газов хъб TTF поскъпват в рамките на деня с над 11% до 302 евро за мегаватчас – нов ценови връх от 7 март насам. „Газпром“ заплаши Европа с шокираща цена на газа през зимата
„Цените вървят нагоре, подкрепени от съобщението снощи за отложеното рестартиране на завода за втечнен природен газ на Freeport в САЩ“, посочват анализатори от Engie EnergyScan, цитирани от Reuters.

A later restart date for #FreeportLNG. Now, initial production can commence in early to mid-Nov, ramp up to >2 bcfd by end of Nov. Full Volumes expected Mar 2023. Was early Oct at ~2 bcfd. #NatGas #LNG #OOTT pic.twitter.com/P2pNYR6JRd
— Dan Tsubouchi (@Energy_Tidbits) August 23, 2022

Freeport LNG отложи за края на ноември предвиденото за октомври рестартиране на завода за втечнен природен газ, който не работи от юни насам след пожар. Пълното възстановяване на работата вече се очаква да бъде факт чак през март догодина (към края на зимния сезон). Пожар в терминал за втечнен газ застрашава доставките за ЕС
„Това не е добра новина за Европа, която разчита все повече на втечнен природен газ, за ​​да компенсира недостига в руските доставки“, посочват анализатори от ING. Износът на втечнен газ от САЩ за Европа надмина всички очаквания
Допълнително прекъсване на работата в норвежкия завод за преработка на газ Kollsnes е друг от факторите, на които се дължи продължаващото силно поскъпване на газа, както и по-голямото търсене на газ от Северно море, казват анализатори от Refinitiv. Норвегия трябва да свали цената на газа, за да спаси Европа
Доставките на газ от руски тръбопроводи за Европа са намалели с около 75% тази година, повлияни от „завъртането на кранчето“ от страна на Москва заради европейските санкции срещу Русия заради нахлуването ѝ в Украйна. Русия вече не е най-големият доставчик на газ в Европа
Междувременно газохранилищата в Европа са пълни средно на 77,74% към 23 август, доближавайки се до целта на Европейската комисия от 80% до 1 октомври. Европа с рекордни запаси на газ, в България са двойно по-ниски
Повишаването на цените на въглищата също повиши цените на газа и на електроенергията. Европейските фючърси на въглищата за 2023 г. и някои германски договори за електроенергия се повишиха до исторически върхове тази седмица.
„Европейските страни са на път да счупят рекорда на енергийните цени от юли, като остава само една седмица до края на месец август“, казват анализаторите на Rystad Energy. „Ако настоящата тенденция продължи, тогава цените на електроенергията през зимата ще бъдат доста „наказателни“ за големите и малките европейски потребители“, добавят те.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Газова война: Русия вбеси Германия с ново орязване на газа
Газова криза: Няма газ за зимата, положението е критично
Отказахме повечето танкери с втечнен газ, били твърде скъпи
Путин: Газът може да намалее още, вината е на Европа
Европа трябва да е готова за икономическа война срещу Путин
Русия готви пълно спиране на газа за Европа
„Нашият продукт, нашите правила“: Газпром ограничи още доставките към Германия

България е в топ 10 по достъп на високоскоростен интернет в ЕС

България е в топ 10 по-достъп до високоскоростен интернет в ЕС, сочат данните на европейската статистическа служба Eurostat.
През 2021 г. 84.7% от домакинствата у нас имат достъп до бърз интернет чрез фиксирана връзка към високоскоростни мрежи (VHCN), което е над средното равнище за ЕС. Данните сочат, че 70% от домакинствата в ЕС имат достъп до високоскоростен интернет.
Това отрежда десета позиция на България, като се намира непосредствено зад Румъния – с дял от 87.1% от домакинствата и пред Швеция – 82.5%.
През 2013 г. покритието в страната е обхващало 22.9% от домакинствата, доказателство, че разпространението на VHCN мрежите у нас се развива с бързи темпове.
Когато става дума за достъп до високоскоростни мрежи в слабо населени райони (под 100 души на кв. км.), покритието у нас достига 61% (0.2% през 2013 г.). Това отново е над средното ниво за ЕС, което е 37.1%. България се нарежда на 10-о място в ЕС и в това отношение.
Разпространението на високоскоростните мрежи бележи бурно развитие през последните 10 години. За сравнение, през 2013 г. едва 16% от домакинствата в ЕС са имали достъп до бърз фиксиран интернет. За същия период делът на домакинствата в обсега на високоскоростните мрежи в слабо населени райони в ЕС е нараснал от 4% до 37%.
На първо място по достъп до бърз интернет в ЕС се нарежда Малта с впечатляващите 100% от домакинствата, следвана от Люксембург – 96%, Дания – 95% и Испания – 94%. На последно място по достъп до фиксиран високоскоростен интернет е Гърция с дял от едва 20% от домакинствата. На дъното още са Кипър – 41% и Италия – 44%.
При покритието в слабо населените райони подреждането е сходно – Малта – 100%, Люксембург, Дания и Нидерландия с по 79%. В дъното са Гърция – 0%, Чехия – 7% и Финландия – 12%.
ЕК си поставя за цел до 2030 г. да постигне 100% покритие на високоскоростния интернет и 5G покритие във всички населени райони.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Скандинавски доставчици ще изграждат 5G мрежата на А1 в България
300 млрд. евро трябва да инвестира Европа, ако иска цялостна 5G мрежа до 2025-а
Великобритания се отказва от 2G и 3G мрежите до 2033 г.

Зелена енергия: Германия сменя дизеловите влакове с водородни

Германия открива днес железопътна линия, която ще бъде изцяло обслужвана от влакове на водород, предаде АFP. Това е световен прецедент и голям напредък за декарбонизацията на железопътния транспорт, въпреки предизвикателствата с доставките за тази иновативна технология. Германия залага на водородните технологии за развитието на транспорта
Общо четиринайсет влака, доставени от френската компания Alstom за северната провинция Долна Саксония, ще заменят досегашните дизелови локомотиви по 100-километровата линия, свързваща градовете Куксхафен, Бремерхафен, Бремерфьорде и Букстехуде, недалеч от Хамбург. 
Водородните влакове са начин да се намалят въглеродните емисии и да се заменят дизеловите локомотиви, които си използват при от 20% от жп линиите в Германия. При тази технология се смесва натовареният на влака водород с кислорода от въздуха чрез горивна клетка, монтирана на покрива. Така се произвежда електричеството, необходимо за задвижване на композицията. 
Влаковете на Alstom, известни под името Coradia iLint, се проектират в южния френски град Тарб и се сглобяват в централния германски град Залцгитер. От 2018 г. по тази линия се извършват търговски изпитания с редовно движение на два водородни влака, като вече цяла флотилия е оборудвана с технологията. Румъния купува 12 водородни влака в сделка за 1 милиард евро
Френската група е подписала 4 договора за няколко десетки влака в Германия, Франция и Италия, а търсенето не отслабва. „Само в Германия между 2500 и 3000 дизелови влака могат да бъдат заменени с водородни влакове“, изтъква Щефан Шранк, ръководител на проекта в Alstom.
Според жп експерта Александър Шарпантие от консултантската компания Roland Berger до 2035 г. около 15-20% от европейския регионален пазар може да работи на водород. Shell строи най-големия завод за зелен водород в Европа
Водородните влакове са особено подходящи за малки регионални линии, където разходите за преминаване към електрически локомотиви са много високи, спрямо рентабилността на жп връзката. В момента в Европа всеки втори регионален влак е на дизел. 
Конкурентите на Alstom също участват в надпреварата. Германският Siemens представи през май своя прототип, заедно с Deutsche Bahn, с оглед пускането му в експлоатация от 2024 г.
По думите на експерта обаче въпреки перспективите му, съществуват реални бариери. Влаковете не са единствените, насили се към водорода. Целият транспортен сектор, пътен и въздушен, както и тежката промишленост, по-специално стоманодобивът и химическата индустрия, разчитат на него за намаляване на въглеродните емисии. Зелена авиация: Полетите ще са привилегия отново само на богатите
Германия обяви още през 2020 г. амбициозен план за 7 млрд. евро, с който цели да се превърне в лидер при водородните технологии за десетина години. В страната, както и в цяла Европа, обаче още няма достатъчно инфраструктура за производство и транспорт, която изисква колосални инвестиции.
Затова, според Шарпантие не се очертава 100% замяна на дизеловите влакове с водородни. 
От друга страна единствено „зеленият водород“ е изцяло декарбонизиран. Той се произвежда с възобновяема енергия и е смятан от експертите за устойчив. 
Европа в момента продължава да е изправена пред затруднения с руските газови доставки. По думите на Шарпантие при това положение са нужни политически решения, за да се определи към кои сектори приоритетно ще бъде насочено производството на водород. Европа замества нефта, газа и въглищата с водород
Германия ще трябва да внася големи количества, за да отговори на нуждите си. Неотдавна бяха подписани партньорства с Индия и Мароко, а освен това основна задача на посещението на канцлера Шолц в Канада беше именно вносът на водород оттам. Водород – горивото на бъдещето
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 

Батерии, чипове и водород: Франция готви инвестиции за €8 милиарда в Европа

BMW започва тестове на водородни коли в Европа
Toyota пусна камиони на водород