Един циганин обрал една джанка, напълнил две кошници и отишъл на пазара да ги продава:
– Ади на джанкитиии! Сладки като меед! Две кила за левчеее!
Виц на деня: Марсианци кацат в Перник, срещат Вуте и Пена
Един човек със сина си се приближил:
– Сладки ли са наистина? Не е ли рано още?
– Такова сладко нещо не си ял в живота си! От едно джанка диабет ще хващаш!
– Може ли детето да опита?
– Ма как да не може!!!
Виц на деня: С комшията хич не се разбираме
Взело момчето една джанка, отхапало и му потекли сълзи и сополи и казало:
– Бахмааму! От сока на това нещо, след като го разредят, сигурно правят оцета!
Това не е кисело! Това е „Господарят на киселото“!
Циганина го изгледал криво и казал на бащата:
– Много ти е разглезено момчето! Изнежено едно такова…
– РАЗГЛЕЗЕНО…?!?! ТО БЕШЕ НЯМО БЕ!!!
Виц на деня: Преброяване в циганската махала

Над 331 000 млади хора в България на възраст 15-34 г. нито работят, нито учат. През 2020 г. делът им надхвърля 18% от населението в тази възрастова група, което е значително повече от средните за ЕС 14%. По този показател България е 4-а в Съюза – след Румъния, Гърция и Италия. По-любопитното е, че над 50% от неактивните не са в групата на бедните. Очаквано, сред ромите делът им е голям, а географски най-много са в Северозападна България и Южна България. 75% от българите имат трудности да покрият ежедневните си разходи
Тези данни са представени наскоро в изследване на Института за пазарна икономика, като то е продиктувано от друго изследване – на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от март, което показа, че около 900 000 българи нито учат, нито работят.
182 858 неактивни млади хора не попадат в групата на бедните. 148 429 обаче живеят под линията на бедност. Тук ключова е ролята на семейството, тъй като за по-големия дял от тези неактивни, но небедни младежи източникът на доходи са работещи родители или съпрузи, отбелязват от ИПИ. Недостиг на кадри: Кои са най-дефицитните професии у нас?
Според анализатори бедността при неактивните младежи е от значение за тяхната способност да се върнат към образование и заетост, тъй като и двете изискват възможност за инвестиране на средства, което често не е във възможностите на бедните домакинства. Докато при бедните нуждата от подкрепа, включително и финансова е основна за активирането им, то за небедните пречките са други – семейни грижи, алтернативен източник на доходи и др. Затова и мерките към тях не биха имали успех, ако не се отчетат тези особености.
Очаквано образованието е ключов фактор за изпадане от пазара на труда. Сред неактивните във възрастовата група 15-34 години преобладават завършилите седми клас, но не и целия цикъл на училищно образование, те са 103 000 души, или приблизително 1/3 от всички. Сред неактивните със средно образование преобладават възпитаниците на професионални гимназии. От ИПИ посочват, че това означава, че немалка част от професионалното образование у нас не отговаря на потребностите на пазара на труда, като освен това не дава добра подготовка за продължаване на обучението във висше училище. Всеки втори готов да смени работата заради заплатата
Повод за притеснение е големият брой на неактивните висшисти – почти 50 000 души, което е знак за разминаване на структурата на висшето образование и потребностите на пазара на труда, като свръхпредлагане на определени специалности, за които няма голямо търсене. Друга причина за част от неактивните висшисти може е домакинският труд и отглеждането на деца.
Докато при работещите и/или учещите младежи етническата структура в по-голямата си степен повтаря тази на населението, то сред неактивните младежи ромите са свръх представени. Според експертите, свиването на дела на неактивните младежи в страната е пряко свързано с интеграцията на ромите – със задържането им в образователната система максимално дълго и с придобиването на квалификация, с която да са конкурентни на пазара на труда. Колко лева са нужни, за да се издържате в България?
Какво означава това?
Както казахме делът на младежите между 15 и 34 години, които не учат и не работят в България е над 18% от населението – доста над средните за ЕС 14%. По-висок е единствено в Румъния, Гърция и Италия. Това означава, че родният пазар на труда е сред най-недостъпните за младежи, а обхватът на системите на гимназиално и висше образование е сред най-ниските, заключват от ИПИ.
България е сред икономиките, при които се наблюдават най-бързи подобрения – с 3,1% за година, в резултат на бързото възстановяване на заетостта и спад на безработицата след премахването на ограниченията срещу COVID-19. Значително подобрение има и спрямо положението преди 10 години, когато сме били първи по неактивни млади хора в ЕС, с дял от над 25%. Колко от българите живеят без финансови затруднения?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Всеки четвърти българин получава под 1000 лева заплата 
Всеки трети се осигурява на минимална заплата
Как ще се променят работните места и заплатите в София до 2023 г.?