Нарастващите сметки за енергия в Европа предизвикват вълна от спиране на производството на големи торови заводи на целия континент, което води до проблеми за фермерите, производителите на храни и, за ужас на собствениците на барове по света, за производителите на бира.
В четвъртък най-голямата компания за торове в света Yara, базирана в Норвегия, обяви 50% съкращаване на производството на карбамид и азотни торове на амонячна основа в Европа, заради на „рекордно високите цени“.
Решението беше взето по-малко от 24 часа, след като най-големият британски завод за торове CF Fertilisers UK заяви, че временно спира производството в завода си в Билингъм. По-рано през седмицата два други производителя на торове в Полша обявиха, че ще преустановят дейността си, съобщава Politico.
Торовете са не само жизненоважни за повишаване на почвеното плодородие на културите, но при производството им се образува страничен продукт – CO2, нужен за газиране на бирата и безалкохолните напитки, за снабдяване на болници при хирургически процедури и за хуманно клане на животни. Затова фермерите, производителите на храни и дори собствениците на заведения са силно обезпокоени от по-широките последици от недостига на торове. Заради лудите цени на торовете: Балкански фермери торят земите си с утайка от кафе
Третата по големина пивоварна компания в Полша Carlsberg Polska планира да спре производството на бира почти незабавно и други пивовари също ще последват примера ѝ. „Малко хора осъзнават, че въглеродният диоксид е страничен продукт от производството на торове. А той не може да се съхранява продължително време, така че ни остават запаси за няколко дни“, заяви говорителката на Carlsberg Беата Пташинска-Жединак.
„Всеки момент ще спрем производството на бира, но не сме единствените. Освен ако не разполагат със съоръжения за производство на собствен CO2, повечето бирени компании ще трябва да направят същото“, заяви още той.
Енергоемкият сектор за производство на торове е сред първите в Европа, които съкращават производството си на фона на енергийната криза, изострена от войната в Украйна и последвалите западни санкции върху руския нефт и природен газ – необходима съставка за азотните торове.
Според Джейкъб Хансен, ръководител на лобистката група Fertilizers Europe рязкото покачване на цените на газа, които според бранша ще останат високи поне до края на 2022 г., прави невъзможно поддържането на производството. „Това е невъзможна ситуация. За мен е очевидно, че европейският газов пазар е в криза – той не функционира. Ние сме най-големият потребител на газ, така че ако ние чувстваме тежест, тя ще дойде и за други хора“, заяви Хансен.  Спиране на руския газ застрашава най-големия комплекс от химически заводи
Ефектът на вълната
Затварянето на предприятия предизвика опасения в множество сектори на храните и напитките. Минет Батърс, председател на Националния съюз на фермерите във Великобритания, заяви, че затварянето на най-големия британски завод за торове е „изключително тревожно“. Пазарът на торове „е от решаващо значение за поддържането и увеличаването на вътрешното ни производство на храни“, добави тя и призова правителството да преразгледа снабдяването с продукти, съдържащи CO2.
Британската пивоварна и кръчмарска (пъб) индустрия заяви, че моментът на спирането „не може да бъде по-лош“ и „може да доведе до недостиг на бира в цялата страна“.
„Нашите пъбове и пивоварни вече се сблъскват със сериозни трудности и натиск върху веригите си за доставки“, заяви Ема Маккларкин, главен изпълнителен директор на Британската асоциация на пивоварите. „Това решение поражда сериозни опасения за устойчивото снабдяване с въглероден диоксид.“
Тя предупреди, че както пивоварните, така и пъбовете вече са изправени пред „екстремни“ разходи за енергия, които заплашват да затворят предприятия и да навредят на поминъка в цяла Великобритания. Катастрофално: Предстои световна криза с храните
„Изчакването на правителството да предприеме действия дори за няколко седмици може да се окаже твърде дълго“, добави МакКларкин. „Нуждаем се от устойчив план за доставките на CO2 за нашата индустрия и от спешна помощ за нарастващите сметки за енергия за предприятията, преди да бъдат принудени да затворят врати.“
Пташинска-Жединак от Carlsberg Polska заяви, че има и по-широки последици отвъд бирата и безалкохолните напитки, тъй като CO2 се използва за производството на продукти като сух лед, който е от съществено значение за запазването на храните при транспортиране и съхранение.
„Ситуацията е критична за всеки аспект на хранителния сектор, в който се използва CO2“, каза Пташинска-Жединак.
Министърът на земеделието на Полша Хенрик Ковалчик заяви, че работи по план, който ще помогне на производителите на торове да купуват газ на умерена цена. „Работим върху това. Засега не искам да говоря за подробности, там вече имаме някои идеи и се договаряме за различни решения“, каза Ковалчик. 
За да облекчи донякъде натиска, Европейската комисия предложи временно спиране на митата върху ключови продукти за производство на азотни торове, което националните правителства в Съвета на ЕС ще обсъдят, след като възобновят заседанията си през септември, твърди служител на ЕС. Предстои световен недостиг на нахут
В Обединеното кралство компанията майка на CF Fertilisers – CF Industries вече е получила една краткосрочна помощ от правителството, като плащането през септември миналата година е покрило оперативните ѝ разходи за три седмици, тъй като цените на енергията са се повишили заради търсенето след блокирането на производството заради коронавируса.
Този път, обаче, министрите изглежда не са склонни да се намесят.
„Докато правителството продължава да проучва възможностите за подобряване на устойчивостта на пазара в по-дългосрочен план, от съществено значение е промишлеността да предприеме действия, за да направи всичко възможно, за да отговори на търсенето“, заяви говорител на правителството на Обединеното кралство.
„От есента на миналата година устойчивостта на пазара на СО2 се подобри, благодарение на допълнителния внос, допълнителното производство от съществуващите вътрешни източници и по-добрите запаси“, добави той.
След първоначалната криза през есента на миналата година някои британски предприятия диверсифицираха доставките си на CO2 чрез внос. Тъй като цените се повишиха, други индустрии се включиха в улавянето на промишления страничен продукт и рафинираха свои собствени версии за продажба в хранително-вкусовата промишленост. Миналата година заводът в Билингам осигуряваше 60 % от доставките в Обединеното кралство. Сега той доставя само 30 %. Световна криза с храните е неминуема. Кои страни ще са най-засегнати?
„Въпреки че сега сме в много по-добро положение, отколкото преди година британската месопреработвателна промишленост ще има сериозни проблеми, ако CF Industries спре производството, обясни Ник Алън, главен изпълнителен директор на Британската асоциация на месопреработвателите (BMPA),
„Не виждаме как правителството може да стои отстрани и да настоява компаниите да се разберат помежду си. Те трябва да се намесят“, заяви Алън.
CF Industries вече затвори през юни един от заводите си в Чешир, което прави доставките на CO2 в Обединеното кралство „уязвими към всичко, което се обърка в оставащия им завод в Билингам“ и добави, че британската индустрия „разчита на чуждестранни доставчици, за да компенсира недостига“. По думите на Алън от края на юли производителите на амоняк в Италия и Германия също са намалили производството си и са принудили европейските компании за храни и напитки да се борят да си осигурят намалените доставки на CO2.
Според него без достатъчно доставки на газ фермерите ще се сблъскат с проблем с хуманното отношение към животните, тъй като все повече прасета и домашни птици няма да могат да се изпращат за по-нататъшна преработка.
„Европа винаги е била производител с високи разходи. Ние изнасяме много специални продукти за останалата част на света, но стигаме до момент, в който не можем да изнасяме повече“, заяви Хансен от Fertilizers Europe. Храните поскъпват: Наред е оризът
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Заводът за торове „Неохим“ затвори заради скъпия газ, освобождава работници

Министърът на енергетиката Росен Христов, и на икономиката Никола Стоянов, са се срещнали с представители на „Лукойл Нефтохим“ и „Лукойл България“ днес. Провели са разговори за намаляване цените на горивата. Това съобщиха министрите на брифинг, като не дадоха повече подробности, освен че разговорите са били конструктивни. Цените на горивата у нас могат да бъдат много по-ниски, твърди експерт
„Стартираме съвместна работна група от другата седмица, за да намерим решение за трайно оптимизиране на цените на горивата“, заяви Христов.
По думите на енергийния министър, е имало среща с ръководствата на „Лукойл Нефтохим“ и „Лукойл България“ за цените на горивата, като в тях е участвал и Никола Стоянов, служебният министър на икономиката. Работната група ще включва представители на двете компании. Стоянов потвърди, като заяви, че основен приоритет на служебното правителство е да има по-евтини горива – затова е създаден кризисен щаб.
„Това е важно, защото не само физическите лица усещат поскъпването, за бизнеса няма толкова големи помощи“, посочи Стоянов, според когото овладяването на цените на горивата може да се отрази и върху инфлацията. Цените на горивата намаляват, все по-често зареждаме бензин под 3 лева
От началото на август започна, макар бавно и незначително, леко поевтиняване на горивата в България, сочат официалните данни. Тенденцията е забележима при цените на колонка, т.е. без да включваме отстъпката от 25 ст., която е временна. Извън нея остава единствено метанът, който достигна невиждани рекорди заради продължаващия да поскъпва природен газ. 
„Днес няма да има въпроси“, заяви Стоянов на въпрос каква е целта – с колко да се намалят цените.
По-рано днес на пресконференция от ГЕРБ предложиха на служебното правителство два варианта за намаляване на цената на горивата, за която неведнъж са твърдели, че 1 лв. на литър отива за посредници. Те са чрез изкупуване на руски петрол от Българския енергиен холдинг и преработването му в „Лукойл Нефтохим“ и така се създава конкуренция на дружеството „Литаско“ (дъщерно на „Лукойл“), или налагане на акциз от 1 лев на преработвания руски петрол, който „Литаско“ продава на бензиностанциите. За промяна на акциза обаче е нужен работещ парламент, който да я гласува. Доводът на ГЕРБ, че цената трябва да е по-ниска, е заради представени данни, че от началото на войната вУкрайна руският петрол „Уралс“ е с 40% по-евтин от сорта Brent. БПГА: Задава се ново поскъпване на дизела и бензина

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Високите цени на горивата ще останат и през 2023 г.
Бензиностанциите въведоха по-големи отстъпки и за по-скъпите горива
Европа или Русия – кой ще пострада повече от петролното ембарго?