1267,53 лв. е чистият доход, с който трябва да разполага един работещ за издръжка на живота. Това показват данните от изследването на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ за второто тримесечие на годината. Колко лева са нужни, за да се издържате в България?
По думите на президента на КНСБ Пламен Димитров за тричленно семейство от двама работещи и едно дете нужната сума за живот без лукс е 2282 лв. на месец. От началото на годината нужният доход за издръжка, нараства с малко над 4%, а на годишна база – с 15,6%. Над 2500 лв. месечно са нужни на 4-членно семейство
Към юни 2022 г. разходите за издръжка се увеличават с около 50 лева за един човек и с около 100 лв. за семейство спрямо март тази година. Едно семейство се нуждае с около 360 лв. нето повече за месечна издръжка в сравнение със същия период на миналата година.
„Нетно в домакинството на един работещ трябват около 200 лв. повече, отколкото през юни 2021 г. на месец, за да покрива нужните средства за издръжка, които са нараснали по определени категории – хранителни, нехранителни стоки и т.н. А за тричленното домакинство са необходими около 360 лв. нето в повече“, заяви Димитров. Личната инфлация скочи до близо 20%
Според данните на синдиката над 1,7 млн. души получават под заплата за издръжка, което е близо 2/3 от работещите. Те са се увеличили с 222 000 души – толкова повече хора спрямо ноември миналата година не могат да вкарат в семейния бюджет необходимите средства за издръжка. 1,53 млн. души са били под заплатата за издръжка към ноември 2021 г., а през май 2022 са 1,75 млн. души. Българите вземат 400 лв. по-малко от нужното за издръжка
Съотношението минимална работна заплата към заплата за издръжка намалява. То е било 52,9% за 3-членно семейство към март 2021, а към юни 2022 е 48,3%. КНСБ настоява МРЗ да догонва заплатата за издръжка и в 5-годишен период да се изравнят двете величини, тоест в България да няма работещи бедни. Проблемът с инфлацията в Източна Европа: заплатите се състезават с цените
Причините за нарастване на дохода за издръжка през юни 2022 са свързани с ускорения ръст на потребителските цени заради цените на природния газ; продължава да нараства цената на електроенергията за небитовите потребители; повишение на цената на петрола на международните борси – цената на суровия петрол нарасна с 54% от началото на годината; ръст на цените на производител в промишлеността с 41,4% през юни на годишна база. КНСБ: С 45% са се повишили цените на основните стоки и услуги
Цените растат, не антикризисните мерки не работят
България е с най-висока инфлация спрямо другите страни в ЕС на база хармонизирани индекси на потребителските цени. Един от примерите е природния газ – средно за ЕС нарастването е 52,6%, а в България – 128,5%, отчитат от КНСБ, цитирайки Eurostat. България е сред страните в ЕС с най-висока инфлация
Държавните антикризисни мерки като 0% ДДС за хляба и брашното и отстъпката с 25 ст. на литър гориво не са помогнали особено за овладяване на инфлацията. Според тях реалното намаление на цените на хляба е между 2 и 6%, а поевтиняването с 20% било само в големите вериги, които не са достъпни за всички домакинства. Хлябът и зърнените храни поскъпват с 11,6% на тримесечна база и с 30,3% на годишна, но това е преди влизането на антикризисните мерки. Само три основни вида хляб ще бъдат с нулево ДДС
Като цяло цените на храните у нас нарастват за тримесечие с 6,2%, а на годишна база – с 23,6%. Поскъпват месо и месни продукти (20% на годишна база), яйца (37,5% за година), мляко и млечни продукти (до 36,2% за година), животински и растителни масла (48,6%), захар (20,9%). Цените на услугите в заведения за обществено хранене също бележат ръст със 7,2% за тримесечието. На годишна база темпът на нарастване е с 28,1%. Храните поскъпват два пъти по-бързо от ръста на заплатите
Още според данните на КНСБ почти всеки четвърти българин (23,7% от населението) не e могъл да поддържа дома си адекватно топъл през 2021 г. Това са 1,6 млн. души. А предходната година броят им е бил 2,1 млн. души. Всеки пети в България живее под прага на бедност
Време е да се вдигнат заплатите
България е на първо място и по ръст на индустриалното производство – то е и 5 пъти по-голямо от това в ЕС, растежът е 20,2% на годишна база. Преработващата промишленост се увеличава 21,1% на годишна база, добивната – с 18,5%, а енергетиката – с 14,1%. Износът на стоки от България за ЕС се нараства с 36,9% на годишна база, а строителството е от 5,8%.
„Всички тези показатели са индикации, че икономиката се възстановява след пандемията и това позволява на бизнеса да вдигне заплатите, за да се повиши потреблението на българските домакинства. Освен това инфлацията осигурява допълнителни приходи за държавния бюджет. Новите приходи ще могат да се пренасочат към повишение на заплатите в бюджетния сектор и за социални разходи“, обобщават от КНСБ. КНСБ: Минималната заплата трябва да се вдигне два пъти до 1 януари
Синдикалната организация настоява за увеличение на минималната работна заплата с очакваната втора актуализация на бюджета, която може да е заедно с бюджетната процедура за 2023 г. „Закъснялото увеличение на МРЗ от 1 април с 9,2% се обезцени от инфлацията от 16,9%. Към юни покупателната способност на МРЗ спада с 6,6% спрямо същия период на 2021 г.“, посочват от конфедерацията. Всеки четвърти българин взема под 1000 лева заплата
КНСБ предлага на бъдещото служебно правителство приоритетно определяне на дефиницията „енергийно беден“. По думите на независимите синдикати при настоящата инфлация и прогнозите за високи комунални разходи през следващия отоплителен сезон, трябва да се мисли в посока увеличаване обхвата на подпомаганите лица за целевите помощи за отопление. Помощите за отопление се вдигат със 100 лева, вземат ги над 300 000 души
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Праг на бедност от 504 лв. през 2023 г. вдига доходите на 770 000 души
Икономист прогнозира, че инфлацията на годишна база ще бъде 12%
Държавата раздава милиарди за борба с високите цени
Минимална заплата у нас и на Балканите: Колко е и за какво стига?
Очакват ни високи цени в следващите години, предупреди Асен Василев
Харчим половината заплата за наеми, сметки и храна
75% от българите имат трудности да покрият ежедневните си разходи