Ще успее ли ЕЦБ да успокои пазарите, ако вдигне рекордно основната лихва?

В управителния съвет на Европейската централна банка, който определя лихвената политика, участват шестима изпълнителни членове на борда ѝ плюс 19 управители на националните централни банки в еврозоната. Редакторът за Европа Тони Барбър от Financial Times пише, че според него повечето от тях са чели алегоричната басня на Джордж Оруел „Фермата на животните“ и известния цитат: „Всички животни са равни, но някои са по-равни от други“.
С риск да прозвучи неуважително, така е и с ЕЦБ. Изабел Шнабел, член на борда от Германия, е един от най-влиятелните гласове във „Фермата“, пише Барбър. Янис Стурнарас, гуверньорът на Гръцката централна банка, един от най-опитните членове на съвета, на поста от 2014 г., има по-малко влияние.
Пазарите се вслушаха, когато миналия месец Шнабел подкрепи силните действия срещу инфлацията на симпозиума на централните банкери в Джаксън Хол, Уайоминг. Те отчетоха подобните коментари на Франсоа Вилероа дьо Гало, влиятелният френски гуверньор. Но не приеха така по-експанзионистичната монетарна реч на Стурнарас по-късно на европейския форум в Алпбах.
Затова най-разпространеното пазарно очакване е, че ЕЦБ ще повиши основния си лихвен процент днес (8 септември) с 0,75 процентни пункта. Това ще бъде най-голямото увеличение в 24-годишната история на банката и следва сравнително агресивното покачване от 0,5 процентни пункта през юли. ЕЦБ рязко вдигна лихвите, за да се бори с неудържимата инфлация
Въпросът, който изниква, е дали Стурнарас препоръчва по-предпазлив подход само защото това би било в интерес на Гърция? Както всички членове на борда на ЕЦБ, той е длъжен да разглежда общо икономическите перспективи на еврозоната. Но условията за финансиране започват да варират в региона и Гърция е сред засегнатите. Доходността по 10-годишните гръцки държавни облигации надвишава 4% от края на август, в сравнение с около 1,5% за референтните германски облигации. Италианската доходност е близо 4%.

Нито Гърция, нито Италия имат затруднения с финансирането. Далеч сме от момента, ако изобщо такъв настъпи, когато бордът на ЕЦБ може да обмисли активирането на инструмента за трансмисионна защита на политиката (TPI), новият антикризисен инструмент за купуване на облигации. Ако реши да го използва, ЕЦБ може да купува неограничени количества едногодишен до 10-годишен дълг, ако прецени, че условията за финансиране стават фрагментирани. От гледна точка на паричната политика фрагментацията означава „внезапно прекъсване на връзката между доходността на държавните облигации и фундаменталните показатели“, обясни Шнабел пред аудитория във френски университет юни.
Много несигурно е правното основание за използване на TPI, както и критериите, които ЕЦБ би приложила при решението дали да действа. Най-малкото, една страна отговаря на условията за използване на инструмента, само ако спазва фискалните правила на ЕС, няма сериозни макроикономически дисбаланси и отговаря на условията, свързани с постпандемичния Фонд за възстановяване на ЕС.
Но разрушителните пазарни условия могат да дойдат от различни източници. Един от тях е схващането, че агресивното повишаване на лихвените проценти на ЕЦБ ще навреди на перспективите за икономически растеж в страни с високи нива на публичен дълг, като Гърция и Италия. Предстои ли нова дългова криза в еврозоната?

Втори източник може да бъде политически разрив, като очакваната победа на изборите в Италия на 25 септември на десния блок, който посочи, че може да се опита да предоговори условията за достъп до Фонда за възстановяване на ЕС. Това ще означава край на политиката на правителството на националното единство на Марио Драги, което падна през юли.
Трети източник на възможни смущения е, че някои инвеститори виждат високорискови възможности с висока възвръщаемост в заемането на позиции, които печелят от разширяването на спредовете в доходността между различните държавни облигации на еврозоната. В незавършен валутен съюз като еврозоната, която все още няма пълен фискален и банков съюз и такъв на капиталовите пазари, тези възможности съществуват точно както ги имаше, когато Гърция и други страни имаха проблем преди повече от десетилетие.

В ЕЦБ преобладаващото мнение изглежда е, че за момента инфлацията доминира другите опасения. Годишният ѝ темп в еврозоната се повиши до 9,1% миналия месец, а основната инфлация (без храните и енергията) достигна 4,3%. Тъй като централните банкери по целия свят са подложени на критики за погрешна преценка на инфлационните рискове, банката може да изпита нужда да защити репутацията си с енергични действия. Европейските страни в неравна битка с инфлацията
И все пак според Стурнарас досега има малко доказателства, че нарастващата инфлация стимулира спиралата заплати-цени. За второто тримесечие ръстът на договорените заплати е едва 2,1%. Проблемът с инфлацията в Източна Европа: заплатите се състезават с цените
В този смисъл може да е разумно ако ЕЦБ повиши лихвите с 0,75 процентни пункта, уточнявайки, че това е необичайна първоначална стъпка, насочена към понижаване на нивото, при което тя ще спре да повишава лихвите, вероятно през 2023 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Банката на Англия вдигна рекордно лихвите, очаква рецесия
Тежка рецесия удря Европа, ако Русия наложи газово ембарго
Европейците вече се страхуват от предстоящата стагфлация
Доларът стана по-скъп от еврото за първи път от две десетилетия