Европарламентът реши: Минималната работна заплата става 50% от средната за страната

Европарламентът гласува директива, уреждаща сложната тема за размера на минималната работна заплата (МРЗ) в страните от ЕС. Целта на новите правила е във всяка държава членка да се осигурят „достойни стандарти на живот и труд и да се насърчава колективното договаряне за заплащането“, се посочва в съобщение на ЕП. Европа иска по-високи минимални заплати в страните-членки
Директивата предвижда при определянето на конкретния размер всяка държава да прави „оценка за адекватност“ на минималната заплата, предвид равнището на цените и на трудовите доходи. При тази оценка могат да се ползват данните за цените на кошница от стоки и услуги на реални цени. Другите варианти са МРЗ да бъде скачена със средната брутна заплата в страната и да е 50% от нея или 60% от брутната междинна работна заплата. Минималната заплата ще се вдигне още малко

Parliament has adopted new rules on adequate minimum wages for all workers in the EU. Minimum wages in all EU countries should allow for decent living and working standards and member states should promote collective bargaining for pay.
— European Parliament (@Europarl_EN) September 14, 2022

В момента в ЕС 21 от 27 държави имат законоустановена минимална заплата, докато в останалите 6 – Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция, равнищата на заплатите се определят чрез колективно договаряне. Най-ниската минимална заплата (710 лв.) е в България, следвана от Латвия и Естония, а най-високите минимални заплати са в Люксембург, Ирландия и Германия. Доходите в Люксембург и България: 8 към 1
„Новата директива ще се прилага за всички работници в ЕС, които имат трудов договор или трудово правоотношение. Държавите, в които минималната работна заплата вече е защитена изключително чрез колективни трудови договори, няма да бъдат задължени да въведат тези правила“, обясняват от ЕП. Това обаче не важи за България, тъй като у нас колективното договаряне не е добре застъпено, а минималната заплата се определя субективно от правителствата. Срокът за прилагане на директивата е 2 години. Заплата за издръжка: 2/3 от работещите не успяват да покрият ежедневните си разходи

„Колективното договаряне на секторно и междуотраслово равнище е основен фактор за постигането на адекватни минимални заплати. В държави, в които колективното договаряне обхваща по-малко от 80% от работниците, държавите членки заедно със социалните партньори ще трябва да изготвят план за действие за увеличаване на неговия обхват“, е решението на евродепутатите. Предвижда се страните от ЕС да създадат система за контрол, като проверки и инспекции на място, за противодействие на злоупотребите с подизпълнители, фиктивната самостоятелна заетост, нерегистрирания извънреден труд или повишената интензивност на работата. ЕК разкри идеите си за европейска минимална заплата
„Цените на хранителните продукти, сметките за енергия и жилищата са взривоопасни. Хората се борят да свържат двата края. Нямаме време за губене, работата отново трябва да се заплаща. Тази директива определя как трябва да изглежда една адекватна минимална заплата. Същевременно даваме тласък на колективното договаряне, така че повече работници да бъдат защитени“, коментира евродепутът Агнес Йонгериус. Минимална заплата у нас и на Балканите: Колко е и за какво стига?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко лева са нужни, за да се издържате в България?
Подготвят ново вдигане на минималната заплата, но с колко?
Бизнесът: Вдигане на минималната заплата ще повиши безработицата
Минималната заплата ще се определя според професията
Най-ниската нетна заплата става 550 лева
Германия вдигна минималната заплата: кой печели най-много
Минималната заплата в Испания скача на близо 1000 евро
Ще се договарят по-високи заплати по браншове

За 14-а поред година ТЕЦ AES Гълъбово дарява първокласниците на Община Гълъбово за първия учебен ден

За четиринайсета поред година ТЕЦ AES Гълъбово дарява всички деца в Община Гълъбово, прекрачили прага на училището за първи път. Най-модерната въглищна централа в България подари на първокласниците в I ОУ „Св. Паисий Хилендарски“, II ОУ „Христо Ботев“, СУ „Васил Левски“ и ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в село Обручище 94 ученически раници, пълни с учебни пособия и материали. Още 23 ученически раници бяха дарени и на първолаците на служителите на AES България в цялата страна.  
„За всяко дете първият учебен ден е изпълнен с много вълнение и трепет. Това е началото на дългия път на съзряването и трупането на знание. Затова всички ние в AES България им желаем на добър час и много успехи занапред. Щастливи сме, че за поредна година можем да бъдем част от празника на първокласниците в гълъбовските училища“, каза Мариана Геренова, комплексен ръководител за всички производствени активи на AES България.

Осигуряването на всички необходими пособия за първокласниците е част от програмата за корпоративно-социална отговорност на AES България, която възлиза на над 15 млн. лева от старта на дейността на компанията в страната. Образованието е сред основните приоритети в тази програма, която цели да поощрява развитието на младите хора в региона, да стимулира любознателността и уменията им и да насърчава тяхната увереност и самочувствие
______________
За AES България
AES е най-големият инвеститор в енергийния сектор в България. Компанията е собственик и оператор на най-новата и модерна топлоелектрическа централа в Югоизточна Европа – ТЕЦ AES Гълъбово и е мажоритарен собственик и оператор на най-големия в страната ветроенергиен парк – „Свети Никола”, край Каварна.
За да научите повече, посетете www.aesbulgaria.com. Последвайте AES България във Facebook: @AESBG и Youtube: AES Bulgaria.
За AES
Корпорацията AES (NYSE:AES) е световна енергийна компания, която ускорява бъдещето на енергията и е включена в списъка Fortune 500. Заедно с многото наши заинтересовани страни ние подобряваме живота като доставяме по-зелени, по-интелигенти енергийни решения, от които светът се нуждае. Нашият разнообразен глобален екип е отдаден на постоянното новаторство и на високите оперативни резултати, докато си сътрудничи с нашите клиенти за техния стратегически енергиен преход и докато продължава да отговаря на техните енергийни нужди днес.
За повече информация, посетете www.aes.com.

Експертите са категорични, че таван на цената на тока ще доведе до високи цени и недостиг

Лансираното от Европейската комисия предложение да се сложи таван на приходите на електроцентралите, произвеждащи евтин ток, предизвика сериозни критики у нас. Български икономисти коментират, че такава идея е символ на брутална намеса срещу пазарната логика и директно вреди на българските интереси.
Предложението, представено от председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен като част от пакета мерки за справяне с енергийните проблеми, предвижда налагане на лимит от 180 евро/MWh за приходите на ядрените централи, тецовете, работещи на въглища, и производствата на електроенергия от възобновяеми източници. Всички постъпления над тази граница трябва да се препращат към държавния бюджет и да се преразпределят като помощи/субсидии, така че сметките на домакинствата и малкия и среден бизнес да бъдат поносими. Предвиждат се и субсидии за тецовете на природен газ. И освен това, ако една държава е голям износител на електроенергия – каквато е България, ще трябва да дели бюджетните приходи, събрани след въвеждането на „тавана“ със страните вносители на тока. Европа опитва да наложи таван на цената на тока
„Това е безумна политика, която вместо да доведе до по-ниски цени дългосрочно, ще доведе до трайно по-високи цени на тока в ЕС, намалено производство и в края на краищата дори потенциална криза с недостиг на ток. Това е така, защото вместо да се стимулират частните инвестиции в местно производство на ток и увеличаване на предлагането (от там и намаляване на цената), се прави точно обратното – частните инвеститори се наказват и гонят от сектора, като се отнемат голяма част от приходите им“, коментира в профила си във Facebook финансовият експерт и бивш министър Никола Янков и добавя, че водещи политици в ЕС, лансиращи „спасителни“ идеи нямат никакъв опит в реалния бизнес.

„Предлага се таван от 180 евро/MWh за приходите на производителите на ток с ниска себестойност (т.нар. inframarginal producers). Това според ЕК са всички АЕЦ, ТЕЦ на лигнитни въглища и всички ВЕИ (вкл. хидроцентрали). Това на практика е цялата българска енергетика – частна и държавна, малка и голяма. Разликата в цената над този таван се предлага да отива в бюджета на държавата членка, за да може тези пари да помагат за сметките за ток на домакинствата и малките и средни фирми. А, да – и да субсидират производителите на ток от (до скоро руски) природен газ, защото не им излизала сметката при тези високи цени на газа. Обаче, ако държавата членка има голям експорт на ток – както е България – се предлага тези бюджетни приходи да се делят с държавите членки, вносители на тока, тъй като гражданите им ги плащат“, пише Янков. При рекордна цена на тока от 1200 лв., ако спрем износа, губим милиарди
„Инвестициите в енергетиката са по дефиниция дългосрочни. Инвеститорите разчитат на „добри“ години с високи цени – като 2022 г., защото те компенсират „лошите“ години с ниски цени, каквито неминуемо ще има през дългия живот на инвестицията им. Ако политиците им ограничават възможността за печалби през добрите години, без да покриват обаче загубите им през лошите, това променя изцяло финансовата математика и можем да сме свидетели на огромен отлив на капитали от сектора. Това важи и за всеки друг сектор в икономиката, където започнат да се месят правителствата“, категоричен е специалистът. 

Според него предложенията на ЕК поставя опасен прецедент и вдига значително т.нар. „политически риск“ в ЕС – част от света, разглеждана от международните инвеститор като стабилна в икономически, правен и политически план. По думите му по-високият политически риск ще значи по-малко инвестиции в европейската енергетика за години напред. Което пък ще значи трайно високи цени и недостиг на ток. Което пък ще значи ограничен икономически растеж и по-нисък жизнен стандарт. „И – ако на някой все още му пука за това с тези цени на тока – няма да има „зелена икономика“ и електромобили в Европа, защото няма да има достатъчно ток. Нито скъп, нито евтин. Така че предложението на ЕК върви директно и срещу декларираните политически цели за „позеленяване“, пише финансовият експерт. Сметката за ток е по-висока от минималната заплата в България
Янков опасява, че „политическото ръководство на ЕС явно се състои предимно от хора, които никога не са правили бизнес и не са инвестирали пари. Ефектите от техните решения ще са ужасяващи в дългосрочен план за всички граждани на Съюза“. Според него това са краткосрочни популистки мерки, насочени към следващите няколко месеца, без стратегически анализ за средносрочните и дългосрочни ефекти върху икономиката на съюза.
Експертът се надява българските евродепутати да противостоят на погрешните предложения. „Правилната политика е точно обратната – да се стимулират спешно повече частни инвестиции в този тип централи, които ЕК иска да накаже. Те ще осигурят ниските цени и енергийната независимост на Европа. А за всички други, които разчитаха да правят ток с руски газ, дойде „Видов ден“. Но няма нужда ние да покриваме загубите им“, категоричен е Янков. Германия намалява отоплението и осветлението тази зима заради енергийната криза

Бившият депутат Владислав Панев, председател на Зелено движение, също смята, че идеята за „таван“ крие рискове. „Предложенията на ЕК на пръв поглед изглеждат много добри. За България обаче наистина е само на пръв поглед. Защото ако се зачетем внимателно може да се окаже, че накрая българските производители на ток ще финансират по-ниски цени за чужди потребители. Можем да бъдем ударени там, където сме най-конкурентни.
В скъпия износ на електроенергия с ниска себестойност, което финансира тавана на цените за нашите консуматори. Дяволът, разбира се, е в детайлите и през следващите дни ще разберем повече от тях. Надявам се служебното правителство да е защитило българския интерес“, посочва Панев във Facebook. България е трета в Европа по нетен износ на ток
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Задава ли се режим на тока и парното у нас?
Износът на ток скочи над 2 пъти
Огромен износ вдига цената на тока
Удължават компенсациите за тока до края на годината?