Meta Platforms планира да свие разходите си с 10% през следващите месеци, като един от начините ще бъде чрез съкращения на служители. Това се случва, докато американският технологичен гигант се бори с голямата конкуренция, споделят източници на Wall Street Journal.
Компанията се разделя със служителите си и реорганизира част от отделите си, но предоставя и възможности на засегнатите кадри да кандидатстват за други позиции в организацията. Според източници, запознати с плановете се очаква се този ход да даде старта на по-сериозни съкращения.

Промените се случват седмици, след като ръководителите на Meta обсъдиха публично нуждата от замразяване привличането на кадри, но избягваха и въпроса за съкращения.
Говорителят на Meta Трейси Клейтън припомни изявлението на главния изпълнителен директор Марк Зукърбърг от юли, в което той заяви, че компанията трябва да насочи ресурсите си към корпоративните си приоритети, докато натискът върху нея нараства. Meta блокира 7 организации, шпионирали 50 000 потребители
Клейтън отказва да разкрие колко служители са засегнати от решението, но по думите му, възможността да кандидатстват за друга позиция е шанс да останат в компанията. 
Базираната в Калифорния компания свива прогнозата за оперативните си разходи от третото тримесечие на 2021 г. В края на второто тримесечие на тази година Meta обяви, че има 85 553 служители, с 32% повече спрямо 2021 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Хакери източиха данните на 533 млн. души от Facebook
Facebook ще наеме 10 000 души от ЕС за изграждане на „метавселена“

Американската компания Pepsi спря производството на Pepsi, 7UP и Mountain Dew в Русия близо 6 месеца след като заяви, че ще спре продажбите и производството заради войната в Украйна, съобщава Reuters. 200 000 души са работили в чуждите компании, напуснали Русия
В магазините на търговците на дребно и фитнес залите в Русия могат да се открият кутии и бутилки Pepsi с отпечатани дати на производство от юли и август от фабрики в Русия. Последната дата, която открива Reuters, e на продукти на Pepsi от 17 август.
Американската компания заяви, че е спряла производството на концентрати за PepsiCola, Mirinda, 7UP и Mountain Dew в Русия. „Впоследствие всички напитки бяха изчерпани в Русия и производството приключи“, обясни говорител на Pepsi на 8 септември, първи публичен коментар по въпроса, откакто компанията обяви в началото на март, че спира производството, продажбите, промоционалните дейности и рекламата в Русия. В Русия Stars Coffee „се роди“ на мястото на американската Starbucks

Собственик на фитнес зала в Москва споделя, че е направил поръчка на Pepsi още в средата на август.
Западът не е включил храните и напитките като част от мащабните санкции, целящи да накажат Русия за войната в Украйна. Но продължаващата наличност подчертава сложността на оттеглянето от една от най-големите страни в света. През 2021 г. Русия е третият по големина пазар на базираната в Ню Йорк Pepsi след САЩ и Мексико. Как много западни компании напуснаха Русия, но марките им – останаха
По-рано през лятото магазините в Москва все още разпродаваха запаси от чуждестранна бира, месеци след като пивоварите обявиха, че спират производството. Докога западните бири ще се продават в Русия?
Производството на базирания в Атланта конкурент Coca-Cola в Русия също продължи, след като през март съобщи, че спира дейността си. И Coca Cola окончателно напуска Русия

През март Pepsi заяви, че ще продължи да продава продукти от първа необходимост, като мляко и други млечни продукти, бебешко мляко и бебешка храна в Русия. Компанията оперира в Русия над 60 години и напитката ѝ беше сред малкото западни продукти, разрешени в СССР преди разпадането му. Санкциите върнаха Русия в социализма – липсват основни стоки
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Русия измисли алтернатива на Coca-Cola, Fanta и Sprite
„Вкусно и точка“: Руският наследник на McDonald’s отвори в Москва
Почти всички руски компании са засегнати от западните санкции

Доктор, специалист по разкрасяването, направил на своята пациентка древногръцки профил, изгладил ѝ бръчките, премахнал двойната брадичка, намалил ѝ устата.
Виц на деня: Разговарят родителите на двама студенти
– Ще искате ли още нещо? – попитал накрая той.
– А можете ли да ми направите големи и изразителни очи?
Вечерен виц: Двама студенти на лекция
– Разбира се! Погледнете сметката.
Вечерен виц: Бабка отива на контролен преглед при лекаря

Цените за енергия в Германия растат главоломно. Ако държавата не се намеси, много пекари ще фалират и цената на хляба ще достигне космически цени, опасяват се от бранша, пише Deutsche Welle.
Тобиас Плац е хлебар четвърто поколение. Малката пекарна в едно селце близо до Щутгарт се стопанисва от семейството му още от 1890 г. След извършения миналата година ремонт клиентите вече могат през стъклена стена да виждат как в производствения цех се месят и пекат хлябът, тортите и сладкишите на семейното предприятие.
Тревогите за Плац обаче нарастват, а той се пита дали въобще вече е рентабилно да продължава работа. В края на август е получил писмо, в което доставчикът на газ го информира, че цената се вдига от 10 на 35 цента за киловатчас. Цените на газ, нафта и ток в Германия експлодират. Защо?
Подобна е картината в пекарните в цяла Германия. Много от тях не знаят как ще издържат на това поскъпване. Екехард Фатер, който притежава голяма пекарна с 35 филиали в провинция Долна Саксония и осигурява работа на 430 души, ще трябва да плаща за газ повече от 75 000 евро на месец. Досега разходите му за газ са възлизали на 5800 евро месечно. Заедно с близо 1000 представители на бранша той излезе на протест в Хановер. От няколко дни много пекарни продават на тъмно, за да привлекат внимание към проблема. Заплашена ли е Европа от хлебни бунтове?
Десет евро за хляб: Възможно ли е?

Как собствениците на пекарните да компенсират нарастващите разходи? Да вдигнат цените на продукцията, например като повишат цената на хлебчето на 5 евро, а на хляба – на 10 евро? Хлебарите са убедени, че клиентите няма да приемат подобно увеличение. Затова от браншовия съюз на пекарите в Германия настояват за помощ от държавата.
Приетите дотук три пакета с облекчения и помощи са насочени основно към частните домакинства и почти не засягат фирмите. С мерките на стойност 95 милиарда евро германското правителство цели да компенсира донякъде гражданите заради експлодиралите цени на енергоносителите. Изглежда на управляващите им трябва повече време да осъзнаят, че и икономиката не може да се справи сама в кризата. Как Германия помага на хората срещу високите цени?
Според актуално проучване на Федералния съюз на германската индустрия 1/3 от промишлените предприятия смятат, че оцеляването им е под въпрос. Примерите са много: производителят на тоалетна хартия Hakle обяви фалит, като аргументира своята неплатежоспособност с невъзможността да покрие разходите с цените на продукцията. Стоманодобивният концерн Arcelor Mittal пък спря производството в два филиала, а работниците минаха на съкратено работно време и сега получават пари от държавното осигуряване.
Германия е изправена пред рецесия

Ако едно предприятие преустанови производство, това често се отразява на други икономически отрасли и на потребителите.
Икономистите и бизнесът смятат, че Германия върви към рецесия – сходна с тази по време на пандемията. Неотдавна министърът на икономиката Роберт Хабек обеща финансова подкрепа от държавата, но призна, че все още няма конкретно решение на правителството – нито като срокове, нито като обем на въпросната финансова помощ. Обещанието е такава програма да има до няколко седмици, а мерките в нея да действат със задна дата – от началото на септември. Най-голямата европейска икономика е на ръба на рецесия
Тази финансова помощ за бизнеса обаче ще бъде временна мярка, докато усилията на Германия и в Европа за намаляване на цените на тока и газа не започнат да дават резултати, обяви Хабек. Достатъчно ли обаче ще е това? Дълбока рецесия грози Германия при пълно спиране на руския газ
Професор Щефен Мюлер от Института за икономически изследвания „Лайбниц“ в Хале предупреждава, че повишаването на цените на енергията, но също и на лихвите по кредитите, не е временно явление, а ще се запази в средносрочен и дългосрочен план.

Deutsche Bank is now forecasting that Germany’s economic growth will be -3.5% in 2023, i.e. that there will be a substantial 🇩🇪recession; and the €zone economy will also be mired in recession. pic.twitter.com/G7q3TY3rDT
— Philipp Heimberger (@heimbergecon) September 22, 2022

„Тези временни програми, които могат да предотварят само определен кризисен период, преди всичко отлагат проблемите с няколко месеца напред за сметка на данъкоплатците“, пише Мюлер в отговор на въпрос на DW. „Мерките, които временно намаляват цените на енергията, също не са разумни, тъй като потискат стимулите за пестене на енергия. Точно това не можем да си позволим.“
Кризата ускорява структурните промени
По-разумно в случая е да се отпускат нисколихвени заеми, смята професорът. Такива заеми могат да бъдат обвързани с изискването за преминаване към производствени цикли, които пестят енергия. „Главният аргумент в случая е това, че и след тази зима цените на енергията няма да се върнат до нивата си от последните години. Следователно се случва структурна промяна“, допълва Мюлер.
Задача на бизнеса е да се напасне към условията. Но при една „силно ускорена от кризата структурна промяна към зелена промишленост“ държавата би могла да помогне и да подкрепи компаниите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
С колко поевтиня хлябът през последните два месеца?
Ще се промени ли цената на хляба с 0% ДДС?
Режим на водата: В Германия остават без топла вода заради високите цени
Германия сваля данъци в битката с инфлацията: кой печели най-много?
Кризата с разходите за живот дойде и в Източна Европа
Германия въвежда временен данък за потребителите на природен газ

Турската централна банка отново шокира пазарите, след като за втори пореден месец намали основния си лихвен процент със 100 базисни пункта до 12%, въпреки че инфлацията в страната надхвърля 80%, пише Reuters.
Централната банка смята, че рязкото покачване на потребителските цени се дължи на външни фактори като световния скок на цените на енергията и храните, причинен от нахлуването на Русия в Украйна.
Според институцията намаляването на лихвите е необходимо, тъй като растежът и търсенето продължават да се забавят, а геополитическият риск нараства все повече. Централната банка смята, че настоящата парична политика е адекватна при сегашните условия икономически перспективи, а пазарите трябва да очакват инфлацията да започне да спада с оглед на взетите мерки, се казва в нейното изявление.

Decision of the Monetary Policy Committee Meeting held on 22 September 2022: https://t.co/4fiIQD0vps pic.twitter.com/pVO54mKiVO
— CentralBankofTürkiye (@CentralBank_TR) September 22, 2022

Лирата продължава да се срива
Действията на институцията очаквано нанесоха нов тежък удар на турската лира, която поевтиня с цели 0,4% до 18,40 за долар, най-ниската стойност в историята, като впоследствие се стабилизира около 18,36 лири за долар. Турската валута е загубила повече от 27% от стойността си спрямо долара през тази година и 80% през последните 5 години. Турската централна банка потопи лирата до ново дъно
Свалянето на турската основна лихва беше очаквано само от петима от 22-мата анализатори, анкетирани от Bloomberg. Вероятни са още намаления на лихвите през следващите месеци поради предизвикателствата пред икономическия растеж в региона, казва Марек Дримал от Societe Generale, който прогнозира намаление с 50 базисни пункта днес.
„Въпреки това отслабващият натиск на пазара на лири вероятно ще стане по-ясно изразен след летния туристически сезон“, каза Дримал, очаквайки курсът на лирата да спадне до 22 лири за долар до края на годината. Нов срив: Турската лира вече копае дъното
Девизът на Ердоган: Растеж на всяка цена

Монетарната политика на Турция отдавна изумява икономисти и пазарни анализатори. Отказът от затягане на паричната политика е резултат от странните икономически възгледи на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който е върл противник на високите лихви и упорито настоява, че понижаването на лихвите е начинът да се сваля инфлацията. Нов спад на турската лира наказа илюзиите на Ердоган
Ердоган открито се застъпва за икономически растеж на всяка цена. „Аз съм икономист. Инфлацията не е икономическа опасност, която не може да бъде преодоляна“, заяви тази седмица президентът пред американска телевизия. Въсщност той няма икономическо образование. Ердоган ще спасява Турция с „китайски модел“
„В момента има държави, които се чувстват застрашени от инфлация дори от 8 или 9%. Ние имаме 80%. И в моята страна рафтовете по магазините не са празни.“, казва той, цитиран от AFP. Ердоган е непреклонен: Лихвите в Турция няма да се вдигат
Турската централна банка безропотно се подчинява на волята му и постепенно понижи лихвените проценти с 500 базисни пункта от края на 2021 г., хвърляйки турската икономика във валутна криза. В резултат на намаляващите лихви през последните месеци търговският дефицит и дефицитът по текущата сметка на Турция нарастват, а валутните ѝ резерви намаляват, което унищожава стойността на лирата. Самоубийствено: Турция рязко намали лихвите, какво ще стане с лирата?
Идват още по-мрачни времена за лирата

Много икономисти прогнозират по-нататъшен спад на лирата. Базираната в Лондон Capital Economics предвижда спад до 24 спрямо зелените пари до март 2023 г. „Пространството за по-нататъшно облекчаване (на паричната политика) става все по-ограничено поради натиска, който това оказва върху лирата и реалните лихвени проценти“, каза пред CNBC Лиъм Пийч, старши икономист на фирмата за развиващите се пазари. Турската лира продължава свободното падане
„Турция има толкова голям дефицит по текущата сметка и е станала зависима от притока на чужд капитал, за да го финансира. Валутните резерви в Турция са толкова ниски, че централната банка наистина не е в състояние да се намеси“, обяснява той. Валутният кошмар на Турция отново е тук
В един момент доверието ще спадне толкова ниско, че тези жизненоважни притоци вероятно ще пресъхнат, предупреждава експертът. „Допълнителното намаляване на лихвените проценти затруднява Турция да привлече тези капиталови потоци“, посочва Пийч.

TCMB ne karar aldı bu gün bilen var mı? Yok yok faiz indirdiğini duydum. Kanununda görevi fiyat istikrarını sağlamak olarak tanımlanan Kurum PPK kararında yıllık % 80 enflasyona karşı ne tedbir almış?
— Durmuş Yılmaz (@DurmusYillmaz) September 22, 2022

Централната банка бе подложена на остри критики от някои анализатори. Институцията не е никакви взела мерки срещу 80%-ната инфлация и така не е спазила задължението си да защити ценовата стабилност, което трябва да прави по закон, пише в Twitter Дурмуш Йълмаз, бивш управител на Турската централна банка.

They may as well cut to zero tbh. No difference between 12% and zero when inflation is 80-140%. https://t.co/YBljV9Z1Ou
— Timothy Ash (@tashecon) September 22, 2022

Институцията може да намали лихвите до 0%. Няма разлика между 12% и нула, когато инфлацията е 80-140%, коментира в Twitter Тимъти Аш, старши стратег за нововъзникващи пазари в BlueBay Asset Management.
Ако тази идиотска и напълно погрешна позиция на паричната политика бъде продължена, Турция неизбежно ще се изправи пред системна криза, смята Аш.

If this idiotic and totally wrong monetary policy stance is continued then Turkey will inevitably face a systemic crisis. https://t.co/CUcSAXnjDo
— Timothy Ash (@tashecon) September 22, 2022

Той изтъква, че целта на централната банка за инфлация от 5% не е постигана от 2011 г. и е била толкова ниска само веднъж за повече от 20 години.
Турците вероятно ще продължат да се мъчат, тъй като разходите им за живот рязко нарастват, а продължаващата война на Русия в Украйна драматично вдигна инфлацията на цените на стоките и енергията в световен мащаб. Турците изнемогват: Цените са смазващи, лирата се срива
Но в крайна сметка, „най-належащият проблем е лошото управление на вътрешната икономика от страна на управляващия режим“, смята Ерик Майерсон, старши икономист в базираната в Стокхолм Handelsbanken Capital Markets. Невиждана инфлация в Турция: Луди цени на храните и горивата
Силният долар влошава нещата

Турската лира вече беше в по-неизгодна позиция спрямо долара след като в сряда Федералният резерв повиши основната си лихва със 75 базисни пункта и даде знак, че ще продължи агресивно затягане на паричната политика.
„Най-общо казано, увеличението на Фед наистина засилва силната тенденция на щатския долар в световен мащаб. Въпреки това лирата има своя собствена отрицателна обратна връзка, което е неортодоксалната политика на Турската централна банка, което изостря слабостта на турската лира“, твърди Тод Шуберт, ръководител на отдела за изследване на дългови инструменти в Bank of Singapore.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В Турция: Инфлацията расте, лирата стигна ново дъно, липсват лекарства
Катастрофа в Турция: Парите не стигат за най-необходимото
Скоро турците ще спят с долари под възглавниците
Крахът на лирата вкара в бедност 18 млн. души в Турция
Цените в Турция вече стават жестоки

Английската централна банка (Bank of England) остана предпазлива и одобри второ поредно лихвено увеличение от половин процентен пункт днес, 22 септември, съобщи институцията на сайта си.
С увеличението нивото на основната лихва беше повишено от 1,75% до 2,25%. Досега регулаторът предприемаше по-малки стъпки към парично затягане, след като през миналия декември одобри лихвен ръст от 25 базисни пункта. Оттогава ръководената от Андрю Бейли парична институция вдигаше лихвите със същия темп, докато през август не ускори до 50 базисни пункта. Това беше и най-голямото лихвено увеличение от 27 години и първото, откакто банката получава независимост през 1997 г. Английската централна банка с най-голямото повишение на лихвите от 1995 г. и прогноза за рецесия
Причината – инфлацията в страната се ускори повече от 3 пъти над целевото равнище на банката от 2%.

Последните данни за август показаха известно забавяне в растежа на потребителските цени, който обаче все още е с високо ниво – 9,9% на годишна база. Друго предизвикателство за регулатора са и инфлационните прогнози, които достигнаха най-високото си ниво в историята.
За разлика от АЦБ, Федералният резерв на САЩ премина към увеличение от по 75 базисни пункта в началото на лятото, като в сряда одобри и трето. И ЕЦБ изненада пазарите с такъв ход по-рано през септември, загатвайки, че в следващите месеци паричното затягане ще продължи. Поредно агресивно повишаване на лихвата от Федералния резерв на САЩ
Малко преди заседанието днес, 22 септември паричните пазари завишиха прогнозите си за пътя на паричната политика в Обединеното кралство, като очакват 200 базисни пункта (2%) на затягане до края на 2022 г. – т.е. в 2 от оставащите 3 заседания до края на годината (включително и септемврийското) банката ще одобри повишение от по 75 базисни пункта, пише Bloomberg.

Norges bank повиши oсновната лихва до 11-годишен връх
Междувременно и Норвежката централна банка (Norges bank) повиши основната си лихва също с половин процентен пункт, и оправда прогнозите на повечето икономисти, като заяви, че планира да продължи с паричното затягане и през ноември, пише Reuters.
Лихвата по депозитите се увеличи от 1,75% до 2,25%, след като през август съобщиха от банката, че може да има лихвено повишение този месец без да уточняват с колко.
С днешното увеличение показателят достига най-високото си ниво от 2011 г. Очакванията са да бъде около 3% през зимата, но перспективите „са по-несигурни от обичайното“, посочват в изявление от банката.

„Централните банки по света се забързаха да доближат лихвите си до нивата, които според техните виждания са неутрални, и нагоре. Като се има предвид силната чувствителност на норвежките домакинства към лихвите, смятаме, че Norges Bank ще се придържа към по-постепенен темп на затягане, въпреки че ход от 75 базисни пункта не може напълно да се изключи като възможност“, заяви икономистът от Nordea Дане Чеков, цитиран от Bloomberg.
Малко по-рано през деня Швейцарската централна банка също предприе лихвено увеличение, с което сложи край на отрицателните лихви в Европа. Регулаторът последва примера на ЕЦБ, като повиши лихвата си със 75 базисни пункта до 0,5%. ЕЦБ рязко вдигна лихвите, за да се бори с неудържимата инфлация
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще успее ли ЕЦБ да успокои пазарите, ако вдигне рекордно основната лихва?
Федералният резерв на САЩ атакува инфлацията с най-голямото вдигане на лихвата от 30 години
И Швейцарската централна банка повиши основната си лихва

Енергийният експерт Васко Начев е починал внезапно преди часове, потвърди пред „24 часа“ неговият приятел, бившият ни посланик в Русия Илиян Василев.

Той съобщи за кончината му във Facebook: „С огромна горест ви съобщавам че моят изключителен приятел и другар Васко Начев почина! В мислите и молитвите си съм с със Цветомила и децата му. Бог да го прости. И в другия свят ще бъдем заедно. Благодаря ти Васко!“
Само преди няколко часа самият Васко Начев е написал във Facebook: „Въпреки натовареността си в предизборната надпревара от Възраждане обмислят, дали да не организират всенароден митинг/протест срещу руснаците, решили да емигрират от Русия?“

Начев е роден в Плевен. Енергиен експерт и анализатор на петролните пазари, има дългогодишен стаж като сондажен инженер в добива на петрол. Работил е като консултант по проучване и добив на нефт и газ в различни държави от Близкия изток, Египет, Казахстан и последно в Индонезия.
Автор е на множество статии и анализи, отнасящи се до нефтения и газов сектор както в България, така и в международен план.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Коронавирусът ни отне енергийния експерт Атанас Тасев
Експерт: Един ден Русия ще се моли на Европа да купува газ от нея

Федералният резерв на САЩ очаквано повиши основния лихвен процент с 0,75 процентни пункта, до 3-3,25%. Това съобщава централната банка на уебсайта си. Вдигането на лихвата е за трети пореден път, като се очаква и следващо повишение до над 4% до края на 2022 г. Федералният резерв на САЩ атакува инфлацията с най-голямото вдигане на лихвата от 30 години
Доларът достигна почти 20-годишен връх спрямо еврото в сряда, след като Федералният резерв прие ново агресивно увеличение на лихвените проценти в опит да овладее инфлация, посочва AFP. Съотношението евро/долар достигна 0,9814 за първи път от октомври 2002 г.
Фед понижи прогнозата си за растеж на БВП на САЩ през 2022 г. до 0,2% от 1,7%. Прогнозата за 2023 г. също е негативна – до 1,2% от 1,7%, за 2024 г. – до 1,7% от 1,9%. Едва за 2025 г. Фед прогнозира растеж на БВП от 1,8%.
Предварителните очаквания бяха централната банка на САЩ за трети пореден път да вдигне основния лихвен процент с 3/4 от пункта. Има предположения и за още повишения през 2023 г., до приблизително 4,5%.

Това е най-бързата поредица от повишения на лихвите от началото на 80-те години на миналия век. Въпреки това според някои икономисти лихвените проценти още не са достигнали ниво, което да ограничи заемите и разходите. Почина бившият шеф на Фед Пол Волкър
Много от специалистите са вярват, че са нужни рецесия и масови съкращения, за да се забави нарастването на цените. Изследване на Института Брукингс, заключава, че може да се наложи безработицата да достигне 7,5%, за да се върне инфлацията към целевите 2%.
Доклад на икономиста Лорънс Бол от Университета „Джонс Хопкинс“ и икономисти от Международния валутен фонд посочва, че само рязък спад би намалил растежа на заплатите и потребителските разходи достатъчно, за да се намали инфлацията.
Повишенията, започнаха през март от близо нулево равнище, сега бележат най-агресивното затягане на паричната политика на Фед, откакто регулаторът започна да използва лихвата по овърнайт кредитите като основно средство за намеса през 1990 г. Ситуацията може да се сравни единствено с положението от 1994 г., когато резервът увеличи основната лихва с 2,25 процентни пункта.

Азиатските борси „почервеняха“ след действията на Фед
Основните азиатски борсови индекси приключиха търговията в четвъртък с понижения, след решението на Фед да повиши лихвите и сигнализира за допълнителни увеличения в бъдеще, пише CNBC.
Силата на японската йена се увеличи спрямо долара след информация, че властите са извършили директна интервенция, за да защитят валутата. Японската централна банка запази лихвените проценти непроменени, както се очакваше.
Хонконгският основен индекс Hang Seng се понижи с 1,61% и завърши сесията на ниво от 18 147,95 пункта, а технологичният индекс Hang Seng Tech спадна с 1,7%.

Континенталният китайски измерител Shanghai Composite изтри 0,27% до 3108,91 пункта, а Shenzhen Component потъна с 0,839% до 11 114,43 пункта.
Nikkei 225 в Япония записа спад от 0,58% до 27 153,83 пункта, а Topix се оказа с 0,24% надолу до 1916,12 пункта. Южнокорейският индекс Kospi се понижи с 0,63% до 2332,31 пункта, а технологичният Kosdaq загуби 0,46% до 751,41 пункта.
Азиатските рискови активи, особено експортно ориентираните компании, ще останат под натиск в краткосрочен план след действията на Федералния резерв на САЩ, твърди Тай Хуей, главен пазарен стратег за Азиатско-Тихоокеанския регион в JP Morgan Asset Management.

Край на отрицателните лихви в Европа
Междувременно Швейцарската централна банка също отговори на очакванията и увеличи лихвата си със 75 базисни пункта, следвайки примера на Европейската централна банка, с което показателят достигна 0,5%, съобщават на сайта на ведомството.
Този ход сложи край на продължилия десетилетие експеримент на Европа с отрицателните лихви. ЕЦБ рязко вдигна лихвите, за да се бори с неудържимата инфлация
„С увеличението банката се бори срещу възобновения ръст в инфлационния натиск и разпространението на инфлацията сред стоки и услуги, които до момента не бяха толкова силно засегнати“, пишат от централната банка в изявлението и предупреждават, че може да са необходими допълнителни увеличения на лихвите. И Швейцарската централна банка повиши основната си лихва

Последно инфлацията в Швейцария достигна 3,5% през август, като основен двигател за това бяха поскъпналите енергия и храни.
Централната банка обнови инфлационните си прогнози, направени при допускането, че лихвата ще бъде 0,5% през целия прогнозен хоризонт. Така за 2022 г. се предвижда средна годишна инфлация от 3%, за 2023 г. – 2,4%, а за 2024 г. – 1,7%. „Без днешното решение за паричната политика, инфлационните прогнози биха били значително по-завишени“, обясняват от регулатора.
Очакванията за икономическия растеж на Швейцария са той да бъде около 2% през 2022 г.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Ще успее ли ЕЦБ да успокои пазарите, ако вдигне рекордно основната лихва?
Английската централна банка с най-голямото повишение на лихвите от 1995 г. и прогноза за рецесия