Жабата щяла да остане стара мома. Животните от гората се събрали, за да ѝ намерят мъж. Умували, умували и решили, че крокодилът е най-подходящ. Решили да ѝ разкажат за младоженеца:
 
– Той е с една разкошна усмивка, като се усмихне, всичките зъби му се виждат!
 
– Очите му, маслинени…
 
– Кожата му една такава, абе, разкошна, лъскава…
 
– Обаче има къси и криви крачета…
 
– Ясно, италианец е.

Русия може да се окаже изправена пред по-дълга и по-дълбока рецесия като последствие от западните санкции, засегнали сектори, на които страната разчита от години за развитие на икономиката си. Това става ясно от вътрешен доклад, предназначен за правителството в Москва и цитиран от Bloomberg. Какви са щетите за Русия от западните санкции? 
Документът, резултат на месеци на оценки от експерти и представители на властите, се стреми да даде реална оценка за ефектите от световната изолация върху руската икономика. Той разкрива далеч по-неприятна картина от тази, която Москва представя в публичните си данни. Bloomberg е видял копие от доклада, изготвен за представяне на среща на високопоставени представители на властта на 30 август. Хора, запознати с обсъжданията, също са потвърдили достоверността на документа.

Russia may face a longer and deeper recession as the impact of US and European sanctions spreads, according to an internal report prepared for the government https://t.co/OyqfbsbwgM
— Bloomberg Economics (@economics) September 5, 2022

Според два от представените три сценария в доклада руската икономика ще се свие още повече догодина, като ще се възстанови до предвоенното си състояние чак в края на десетилетието или по-късно. Сценарият на движение „по инерция“ предвижда икономиката да „удари“ дъно следващата година при 8,3% под икономическото представяне от 2021 г. Прогнозата на „стресовия“ сценарий е дъно през 2024 г. при 11,9% под миналогодишното равнище. Русия: Задава се най-тежкият икономически срив от десетилетия
Санкциите ще тежат все повече
Всички сценарии очакват последиците от санкциите да се усили, като е вероятно повече страни да се присъединят към тях. Отказването на Европа от руския петрол и газ също може да попречи на Кремъл да снабдява пазара си.

Освен санкциите, които покриват около 1/4 от вноса и износа на Русия, докладът отчита и че страната е изправена пред „блокада“, която „засяга всички форми на транспорт“, а оттам и икономиката. Технологичните и финансови ограничения също увеличават натиска. Според доклада до 200 000 ИТ специалисти може да напуснат страната до 2025 г. – първа официална прогноза на разрастващото се „изтичане на мозъци“.
Официално властите не показват притеснение от санкциите, като прогнозите са за възможно икономическо свиване от под 3% тази година и дори още по-малко следващата. Документът призовава да се предприемат мерки за подкрепа на икономиката и облекчаване на ефектите от санкциите, за да може през 2024 г. да се възстанови до нивата от преди пандемията и да расте устойчиво. Но мерките включват същите за стимулиране на инвестициите, които правителството прилагаше през последните 10 години, когато растежът бе в застой и без санкции. Руската икономика засега издържа въпреки западните санкции

Според доклада през следващите година-две са възможни „намалени производствени обеми в редица ориентирани към износа сектори“ – от петрол и газ до метали, химикали и дървен материал. И макар да е възможно възстановяване на по-късен етап, „тези сектори ще престанат да бъдат двигателите на икономиката“. Войната на Путин унищожи 15 години растеж на руската икономика
Пълно спиране на вноса на газ за Европа – основният руски пазар – ще струва до 400 млрд. рубли (6,6 млрд. долара) загуби на година, като е невъзможно да се компенсират загубените продажби с нови пазари и в средносрочен план. В резултат производството ще трябва да бъде намалено, което заплашва целите на Кремъл за разширяване на местното снабдяване. Русия губи над 320 милиарда долара при ембарго върху нефта и газа
Плановете на Европа да спре вноса на руски петролни продукти – около 55% от износа е бил за Стария континент през 2021 г. – може да доведат до големи съкращения на производството, оставяйки местния пазар без гориво. Производителите на метали пък губят 5,7 млрд. долара на година от санкциите, предупреждава още документът. Русия тайно моли Запада да сложи край на войната в Украйна
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Русия скъсва със Запада: Отказва се от долара и еврото
Във фалит ли е Русия? Западът и Кремъл с напълно различни позиции
Санкциите върнаха Русия в социализма – липсват основни стоки
Руската автомобилна индустрия е в клинична смърт
Напук на санкциите: Русия ще спечели 100 млрд. долара повече от петрол и газ

Половината (50%) от потребителите в България споделят, че се притесняват да не станат жертва на измама онлайн в сравнение с 2021 г. Това сочи изследване, организирано от платформата за специализирани разплащания Paysafe. Според проучването за българите е еднакво важна сигурността и удобството при покупки онлайн, доколкото високите разходи за живот продължават да подхранват финансовите им притеснения. Петер Хупка, GLAMI.BG: Ръстът на онлайн пазаруването ще е дълготраен
Проучването посочва още, че 63% от българите смятат, че финансовите измами са неизбежни при онлайн пазаруването. В резултат на това, 55% не се чувстват защитени да въвеждат финансовите си данни онлайн, за да плащат за стоки и услуги.
От години платежната индустрия се бори да балансира конкуриращите се нужди от сигурност и удобство, за да удовлетвори потребителите и рационализира тяхното клиентско изживяване. Въпреки това нарастващите опасения около измамите поставят сигурността в центъра. У нас прави впечатление, че потребителите търсят златната среда, но са склонни дадат предимство на сигурността пред удобството (21%) като най-важен фактор, когато плащат за онлайн покупка.

Макар че според експертите по сигурността защитата с парола има известни ограничения, сега потребителите се обединяват зад паролата като познато средство за сигурност. Близо половината (47%) споделят, че се доверяват на паролите повече от методите за биометрично удостоверяване при плащане онлайн. Въпреки това доверието в биометричното удостоверяване също нараства, като 57% от потребителите в България смятат, че биометричното удостоверяване прави онлайн плащанията по-сигурни. Съвети за успешен интернет магазин
Доколкото опасенията от измама са на дневен ред за потребителите, търговците, които предлагат методи за многофакторно удостоверяване, могат да уверят потребителите, че трансакциите им са сигурни. Въпреки опасенията повечето потребители в България (53%) смятат, че плащанията са по-сигурни сега, отколкото преди година.
Проучването е проведено от Sapio Research по поръчка на Paysafe през април 2022 г. сред 11 000 потребители от САЩ, Великобритания, Канада, Германия, Австрия, България, Италия, Перу, Чили и Бразилия, и проследява нагласите към плащанията, като 1000 от тях са представители от България.

Руският газопровод „Северен поток 1“ няма да възобнови доставките, докато Siemens Energy не ремонтира дефектното оборудване. Това заяви зам.-главният изпълнителен директор на „Газпром“ Виталий Маркелов за Reuters. Русия обвини Европа за спрения „Северен поток 1“
„Трябва да попитате Siemens. Първо трябва да ремонтират оборудването“, отговори той в кулоарите на Източния икономически форум в руското тихоокеанско пристанище Владивосток, попитан кога тръбопроводът може да започне отново да доставя газ. „Нашият продукт, нашите правила“: Газпром ограничи още доставките към Германия

„Газпром“ посочи, че е открил теч на двигателно масло в единствената още работеща турбина в компресорната станция „Портовая“ за системата „Северен поток 1“ и ще спре захранването, докато не бъде ремонтирана. Русия готви пълно спиране на газа за Европа
Siemens Energy съобщи в събота, че не е възложено да извърши ремонтните дейности и че течът обикновено няма да засегне работата на турбина и може да бъде запечатан на място. По негови суми други турбини са налични за използване в засегнатата компресорна станция. Русия посочи на Европа спасението от газовата криза
Русия не увеличава газовите доставки през Украйна
Междувременно потоците руски газ през Украйна остават без промяна в обемите, показват данни от операторите на мрежите, цитирани от Reuters.
Заявките към Словакия от Украйна на пункта Велке Капушане възлизат на 36,7 млн. куб. метра на ден. „Газпром“ обяви, че изпраща 42,4 млн. куб. м газ към пункта „Суджа“ в Украйна, почти без промяна спрямо вчера.
Потоците на изток от Германия към Полша по тръбата Ямал-Европа през пункта „Малнов“ възлизат на 551,463 KWh, сочат данни на оператора Gascade. От началото на септември транзитът спира и се подновява вече няколко пъти. Газовите потоци по „Ямал“ отново са възобновени в посока Полша
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Очакват ни няколко зими на газова криза и газов режим в Европа
Путин: Газът може да намалее още, вината е на Европа
Путин предупреди: Европа я чака енергийна катастрофа
Германия има газ само за 2 месеца, ако Русия спре доставките