Енергийният експерт Васко Начев е починал внезапно преди часове, потвърди пред „24 часа“ неговият приятел, бившият ни посланик в Русия Илиян Василев.

Той съобщи за кончината му във Facebook: „С огромна горест ви съобщавам че моят изключителен приятел и другар Васко Начев почина! В мислите и молитвите си съм с със Цветомила и децата му. Бог да го прости. И в другия свят ще бъдем заедно. Благодаря ти Васко!“
Само преди няколко часа самият Васко Начев е написал във Facebook: „Въпреки натовареността си в предизборната надпревара от Възраждане обмислят, дали да не организират всенароден митинг/протест срещу руснаците, решили да емигрират от Русия?“

Начев е роден в Плевен. Енергиен експерт и анализатор на петролните пазари, има дългогодишен стаж като сондажен инженер в добива на петрол. Работил е като консултант по проучване и добив на нефт и газ в различни държави от Близкия изток, Египет, Казахстан и последно в Индонезия.
Автор е на множество статии и анализи, отнасящи се до нефтения и газов сектор както в България, така и в международен план.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Коронавирусът ни отне енергийния експерт Атанас Тасев
Експерт: Един ден Русия ще се моли на Европа да купува газ от нея

Федералният резерв на САЩ очаквано повиши основния лихвен процент с 0,75 процентни пункта, до 3-3,25%. Това съобщава централната банка на уебсайта си. Вдигането на лихвата е за трети пореден път, като се очаква и следващо повишение до над 4% до края на 2022 г. Федералният резерв на САЩ атакува инфлацията с най-голямото вдигане на лихвата от 30 години
Доларът достигна почти 20-годишен връх спрямо еврото в сряда, след като Федералният резерв прие ново агресивно увеличение на лихвените проценти в опит да овладее инфлация, посочва AFP. Съотношението евро/долар достигна 0,9814 за първи път от октомври 2002 г.
Фед понижи прогнозата си за растеж на БВП на САЩ през 2022 г. до 0,2% от 1,7%. Прогнозата за 2023 г. също е негативна – до 1,2% от 1,7%, за 2024 г. – до 1,7% от 1,9%. Едва за 2025 г. Фед прогнозира растеж на БВП от 1,8%.
Предварителните очаквания бяха централната банка на САЩ за трети пореден път да вдигне основния лихвен процент с 3/4 от пункта. Има предположения и за още повишения през 2023 г., до приблизително 4,5%.

Това е най-бързата поредица от повишения на лихвите от началото на 80-те години на миналия век. Въпреки това според някои икономисти лихвените проценти още не са достигнали ниво, което да ограничи заемите и разходите. Почина бившият шеф на Фед Пол Волкър
Много от специалистите са вярват, че са нужни рецесия и масови съкращения, за да се забави нарастването на цените. Изследване на Института Брукингс, заключава, че може да се наложи безработицата да достигне 7,5%, за да се върне инфлацията към целевите 2%.
Доклад на икономиста Лорънс Бол от Университета „Джонс Хопкинс“ и икономисти от Международния валутен фонд посочва, че само рязък спад би намалил растежа на заплатите и потребителските разходи достатъчно, за да се намали инфлацията.
Повишенията, започнаха през март от близо нулево равнище, сега бележат най-агресивното затягане на паричната политика на Фед, откакто регулаторът започна да използва лихвата по овърнайт кредитите като основно средство за намеса през 1990 г. Ситуацията може да се сравни единствено с положението от 1994 г., когато резервът увеличи основната лихва с 2,25 процентни пункта.

Азиатските борси „почервеняха“ след действията на Фед
Основните азиатски борсови индекси приключиха търговията в четвъртък с понижения, след решението на Фед да повиши лихвите и сигнализира за допълнителни увеличения в бъдеще, пише CNBC.
Силата на японската йена се увеличи спрямо долара след информация, че властите са извършили директна интервенция, за да защитят валутата. Японската централна банка запази лихвените проценти непроменени, както се очакваше.
Хонконгският основен индекс Hang Seng се понижи с 1,61% и завърши сесията на ниво от 18 147,95 пункта, а технологичният индекс Hang Seng Tech спадна с 1,7%.

Континенталният китайски измерител Shanghai Composite изтри 0,27% до 3108,91 пункта, а Shenzhen Component потъна с 0,839% до 11 114,43 пункта.
Nikkei 225 в Япония записа спад от 0,58% до 27 153,83 пункта, а Topix се оказа с 0,24% надолу до 1916,12 пункта. Южнокорейският индекс Kospi се понижи с 0,63% до 2332,31 пункта, а технологичният Kosdaq загуби 0,46% до 751,41 пункта.
Азиатските рискови активи, особено експортно ориентираните компании, ще останат под натиск в краткосрочен план след действията на Федералния резерв на САЩ, твърди Тай Хуей, главен пазарен стратег за Азиатско-Тихоокеанския регион в JP Morgan Asset Management.

Край на отрицателните лихви в Европа
Междувременно Швейцарската централна банка също отговори на очакванията и увеличи лихвата си със 75 базисни пункта, следвайки примера на Европейската централна банка, с което показателят достигна 0,5%, съобщават на сайта на ведомството.
Този ход сложи край на продължилия десетилетие експеримент на Европа с отрицателните лихви. ЕЦБ рязко вдигна лихвите, за да се бори с неудържимата инфлация
„С увеличението банката се бори срещу възобновения ръст в инфлационния натиск и разпространението на инфлацията сред стоки и услуги, които до момента не бяха толкова силно засегнати“, пишат от централната банка в изявлението и предупреждават, че може да са необходими допълнителни увеличения на лихвите. И Швейцарската централна банка повиши основната си лихва

Последно инфлацията в Швейцария достигна 3,5% през август, като основен двигател за това бяха поскъпналите енергия и храни.
Централната банка обнови инфлационните си прогнози, направени при допускането, че лихвата ще бъде 0,5% през целия прогнозен хоризонт. Така за 2022 г. се предвижда средна годишна инфлация от 3%, за 2023 г. – 2,4%, а за 2024 г. – 1,7%. „Без днешното решение за паричната политика, инфлационните прогнози биха били значително по-завишени“, обясняват от регулатора.
Очакванията за икономическия растеж на Швейцария са той да бъде около 2% през 2022 г.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Ще успее ли ЕЦБ да успокои пазарите, ако вдигне рекордно основната лихва?
Английската централна банка с най-голямото повишение на лихвите от 1995 г. и прогноза за рецесия