Приходите на банките от лихви възлизат на близо 2,22 млрд. лева към края на август, сочат отчетите на банките, публикувани от БНБ. За сравнение в края на юли приходите им от лихви бяха близо 2 млрд. лв.
От такси и комисиони банките са получили над 1,15 млрд. лева в края на август, а сумата в края на юли беше 996 млн. лв. В последните месеци банките на няколко пъти повишиха таксите си, като предстои ново увеличение и от тази есен. Банките отново вдигат таксите, кои услуги поскъпват най-много
Собственият капитал в баланса на банковата система в края на август е 16,8 млрд. лв. и спрямо края на юли има ръст от с 222 млн. лв. (1,3%), което се дължи главно на нарастването на печалбата през периода.

Към 31 август 2022 г. печалбата на банковата система е 1,4 млрд. лв., с 496 млн. лв. (55,8%) повече спрямо отчетената за същия период през 2021 г. Разходите за обезценка на финансови активи, неотчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, намаляват със 159 млн. лв. (37,6%) спрямо същия период на 2021 г. и в края на август 2022 г. са 264 млн. лв.
Активите на банките нарастват с 1,4 млрд. лв. (1.0%) до 146,5 млрд. лв. На месечна база расте размерът на позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане, а делът ѝ в балансовите активи достига 20,1% (при 17,8% в края на юли). Край на безплатните услуги в банките, как се промениха цените?

През август брутният кредитен портфейл на банковата система нараства с 999 млн. лв. (1,2%) до 83,3 млрд. лв., като в структурата му има увеличение във всички сектори. Кредитите за домакинства нарастват с 493 млн. лв. (1,5%), за бизнеса – с 277 млн. лв. (0,6%), за други финансови предприятия – със 189 млн. лв. (3,2%), а за сектор държавно управление – с 41 млн. лв. (4,5%).
Сравнено с края на юли депозитите в банковата система се увеличават с 914 млн. лв. (0,7%) до 125,7 млрд. лв. Ръст има при депозитите на фирмите – с 1,6 млрд. лв., 4,2%, както и при тези на домакинства – с 378 млн. лв., 0,5%. Банките вдигат таксите и за бизнеса
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Няколко банки вдигат таксите двойно
Банките вече махат таксите по депозити
Слагат такса за внасяне на пари през банкомат

Населението на България към 7 септември 2021 г. е намаляло с 844 781 души, до 6 519 789 души. Това сочат окончателните данни на Националния статистически институт.
Броят на жените е 3 383 527 или 51,9%, а този на мъжете е 3 136 262 или 48,1%.
Според НСИ факторите, оказващи влияние върху броя на населението, са естественото движение – раждания и умирания, също и външната миграция.

Всеки трети живее в тези 6 града
Най-голяма по размер остава област София с население 1 124 290 души, следвана от областите Пловдив (634 497), Варна (432 198) и Бургас (380 286). С население над 100 000 души са 6 града в страната – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора, в които живеят 34% от населението в страната, или всеки трети в страната живее в тези шест най-големи града.
В 83 общини преброеното население е под 6000 души и в тях живее 4,7% от населението на страната. Осем общини са с население над 100 000 души, като в тях са концентрирани 40,2% от населението у нас. Броят на общините с население от 10 000 до 20 000 души е 62 и делът на населението в тях е 13,7%.
Най-много население е изгубила област Видин, почти 1/4 от населението си за последните 10 години. Смолян, Добрич Габрово и Велико Търново са изгубили около 1/5 от населението си. Най-малко е намаляла област София-столица с 1, 3%, сочи резултатът от „Преброяване 2021“.

Населението в градовете и селата
Няма съществена промяна в териториалното разпределение на населението. Малко нараства делът на населението в градовете и съответно малко намалява в селата. Към 7 септември 2021 г. 4 782 000 души живеят в градовете и 1 738 000 души живеят в селата у нас.
България има 199 населени места, които нямат никакво население. Най-много са те в Габрово – 69, Велико Търново 64, Кюстендил – 11.
Населените места в страната са 5257, от които 257 градове и 5000 села. В градовете живеят 4 782 064 души (73,3%), а в селата – 1 737 725 души (26,7%). Българското село ще се стопи с ¼ до 2050 г.
Най-малкият град е Мелник с население от 161, а най-голямото село е Лозен с население от 6471 лица.

Демографски застаряващо население
Според данните на НСИ негативните тенденции в изменението на възрастовата структура на населението продължават да се задълбочават. Продължава и процесът на демографско остаряване, изразяващ се в ръст на абсолютния брой и относителния дял на населението на възраст 65 и повече навършени години. Към 7 септември 2021 г. населението на 65 и повече години е 1 533 000 (23,5%) и е нараснало с 171 000 души спрямо предишното преброяване, или 12,6%.
Населението във възрастовия диапазон 15-64 г. е 4 069 400 души (62,4%) и е намаляло с 958 000 души за същия 10-годишен период. Децата до 14-годишна възраст са 917 000 души. Преброяването през 2021 г. ще събира данни и за роднинските ни връзки и имотите ни

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Шефът на НСИ: Населението става все по-необразовано
Какво заплащане ще получат преброителите на населението?
Последен ден за електронно преброяване

Близо 389 млн. лв. – толкова струват общо четирите парламентарни вота за последните две години. Какво можеше да си осигури държавата с тях? На този въпрос отговарят политици, политолози и обществени личности в ефира на bTV.
Костадин Костадинов
„Много неща. Изключително много неща може да направи. Като например да си подобри здравеопазването, да не се налага да събираме капачки за нашите болни деца, да довършим детската болница и много други неща“, заяви лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов.

Соломон Паси
„Смятам, че е грешно да се броят парите, инвестирани в демокрацията. Демокрацията е скъпо удоволствие. По подобен начин можете да кажете: „Ами ние дадохме еди-колко си пари за лечение на болни. Ако не ги бяхме лекували тези болни с тези пари, какво можехме да направим? Не, демокрацията си изисква своите инвестиции и не оттам трябва да пестим, защото много по-скъпа е недемокрацията, отколкото демокрацията“, подчерта бившият министър и ръководител на Атлантическия клуб у нас Соломон Паси.

Иван Лечев
„Много са нещата, които имат нужда от инвестиране в тази държава. Аз не мисля, че трябваше да се стига до тези избори. Всички знаем защо се стигна до тях/ Знаем и от къде започна всичко и се надявам, че има достатъчно много хора с мозък в главата, които знаят какво може да се промени“, обясни музикантът Иван Лечев.

Радослав Бимбалов
„Аз не съм привърженик на този вид теории. Смятам, че изборите неслучайно струват пари, защото това е основният инструмент, с който демокрацията възпроизвежда власт. И не бива да цепим стотинката, когато става въпрос за това да избираме управление за тази държава. Ефективността на тези избори не зависи от тяхното провеждане, а от процесите, които се случват много преди тези избори“, посочи ПР експертът Радослав Бимбалов.

Проф. Огнян Герджиков
„Разбира се на една държава винаги ѝ трябват пари. Давани за избори тези пари изглеждат малко като разточителство, но не е съвсем така. В крайна сметка изборите са нещо много важно и не сме единствената държава, която често прави избори. Така че не е чудо невиждано, макар че не е най-добрият пример, който имаме“, заяви юристът и бивш служебен премиер проф. Огнян Герджиков.

Нидал Алгафари
„Ние видяхме, че страната ни не може да направи нищо с тези средства. Тази сума така звучи в ушите на хората като огромна сума, но тя не е огромна сума. Тя не би могла да помогне почти в нищо. Да, може да помогне да вдигнем пенсиите с много малко или нещо с много малко, или да свалим цените с много малко. Тоест това не е решение. Едно количество пари, това е шума, която можем да отпечатаме, но по-добрият вариант е да започнем да произвеждаме, за да имаме много такива суми и да си правим избори, когато искаме“, категоричен е политологът Нидал Алгафари.

Ивайло Пенчев
„Бих ги инвестирал в някаква образователна кауза. Народът трябва да бъде образован, хората трябва да бъдат образовани. Ние правим избори, защото хората не са образовани и не могат да избират разумно какво е най-добро за тях. Най-много пари трябва да се харчат в образование у нас, но не държавно, а частно образование“, заяви бизнесменът Ивайло Пенчев.

Колко струват най-скъпите избори у нас?
Цели 124 млн. лв. сме платили за двата тура на вота 2 в 1 – за президент и парламент на изборите през ноември 2021 г., като това разбираемо са най-скъпите избори до сега.
Последните избори за 2021 г. победиха в класацията за най-висока цена изборите през април, които до момента държаха първото място. Вотът тогава струваше 110 млн. и до ноември бяха най-скъпите избори за парламент, провеждани досега. Това е заради необходимостта за първи път страната ни да купува машини за гласуване.
За парламентарните избори през 2017 г. държавата отпусна почти 30 млн. лв., а изхарчени бяха около половин милион по-малко.
Как бяха разпределени основните разходи за изборите на 4 април 2021 г. според плана, одобрен от правителството:
• Машините за гласуване ни струват над 43 млн. лева;
• Отпечатването на хартиените бюлетини, изборните книжа и компютърната обработка на данните от гласуването – 6,6 млн. лв.
• За гарантиране на сигурността на вота, към Министерството на вътрешните работи ще бъдат насочени над 8 млн. лв.
• Плащането на труда на членовете на районните и секционните комисии струва 28 млн. лв.
• Почти 3 млн. са за осигуряването на дезинфектанти, маски и ръкавици за изборния процес в условията на епидемия.
• Очакванията са вчерашните избори да ни излязат близо 71 млн. лв.