Хората ще могат да фалират и част от дълговете им ще бъдат опрощавани, но само ако са в размер над 10 минимални заплати. При 710 лв. минимална заплата в момента, това означава задължения за над 7100 лв. Това предвижда нов Закон за несъстоятелност на физическите лица, публикуван за обществено обсъждане от Министерство на правосъдието.
Приемането на такъв закон е част от условията България да получи парите по Плана за възстановяване и устойчивост. Но проектът е написан така, че много малка част от хората ще могат да се възползват от него. Могат ли хората да фалират като фирмите?
Законът няма да важи за хората с малки задължения, които например не могат да платят няколко сметки за парно. Той няма да се прилага и за онези, упражняващи търговска дейност, стопанска дейност, занаят или свободна професия. Манолова: Липсата на закон за личния фалит убива предприемачеството
Това ще рече, че еднолични търговци, занаятчии, артисти, писатели и т.н. както и досега години наред ще могат да бъдат преследвани от кредитори. За занаятчиите и хората със свободни професии ще продължи да действа 10-годишната давност по Закона за задълженията и договорите и едва след изтичане на този срок задълженията им ще се погасяват. За какво дължи пари българинът?
С новия закон няма да бъдат опрощавани и задължения, обезпечени с ипотека, глоби, задължения за непозволено увреждане, както и за издръжка.
Бедни и безработни нямат право да фалират
Няма да бъдат опрощавани и дълговете на хора, които нямат никакво имущество и пари. Проектът предвижда, че ако длъжникът няма имущество, което да се използва за изплащане поне на част от задълженията, няма смисъл от образуване на производство по несъстоятелност.
В тези случаи съдът веднага ще обявява неплатежоспособност на длъжника, но задълженията му няма да бъдат погасени до изтичане на 10-годишен срок. И то при положение, че през тези 10 години цялото му имущество, което принудително може да бъде отнето, отиде за изплащане на задълженията.
Безработните също няма да имат право да фалират. Ако в последната година длъжникът не е работил или развивал бизнес и не търси активно работа, той ще бъде третиран като недобросъвестен. В случай, че поиска обявяване в несъстоятелност, той ще трябва да плаща обезщетение на кредиторите.
Ако длъжникът е осъден за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредитори или е укривал данъци, това също ще се счита за недобросъвестно поведение.
Така значително са ограничени хората, чиито дългове могат да бъдат опростени по правилата на новия закон.
Каква е процедурата по несъстоятелност?
Производство по несъстоятелност на физическо лице ще може да се образува само по искане на длъжника. Още в началото той трябва да представи план за изплащане на задълженията, който може да включва отлагане или разсрочване на част от тях. Запор на заплати и пенсии: Кои доходи са спасени от запор?
Ако съдът реши, че длъжникът отговаря на изискванията на закона, дава ход на производството и назначава синдик. Ако обаче длъжникът не е действал добросъвестно, като е подал молба в съда, освен старите си борчове ще дължи и обезщетение на кредиторите.
Щом бъде назначен, синдикът ще трябва да опише имуществото на длъжника, което може да бъде разпродадено, на парите по сметките му, както и списък на кредиторите. За тази работа длъжникът ще трябва да плати на синдика възнаграждение в размер на една минимална заплата. А след това, при разпродажба на имуществото на длъжника, синдикът ще взима като възнаграждение 5% от приходите. Чак 3 години след одобрението от съда на плана за погасяване, неизплатените все още дългове ще бъдат погасявани, предвижда проектозаконът.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Заплатите до 840 лв. без запор за дългове
НАП събра над 4 млн. лева просрочени задължения само за 7 дни
Коронакризата удари тежко бизнеса на ЧСИ-тата