Очаква се икономиката на еврозоната да се свие следващата година, докато води битка с растящите енергийни разходи и риска от недостиг след като избухна войната в Украйна, пише Bloomberg. Икономисти: Рецесията е все по-възможен сценарий в еврозоната
Според икономисти, анкетирани от Bloomberg, БВП на валутния съюз ще се свие с 0,1% през 2023 г., които прогнозираха ръст от 0,3% преди месец. Очаква се Германия – най-голямата икономика в еврозоната, да се свие с 0,5%, а на Франция, Италия и Испания – да се разширят. Най-голямата европейска икономика е на ръба на рецесия
Голямата зависимост на Германия от руския природен газ я поставя в опасна позиция, след началото на войната в Украйна. На фона на растящите цени на електроенергията и на други стоки, потребителите са притиснати от увеличаващи се разходи за живот, а бизнес доверието е ниско. Дълбока рецесия грози Германия при пълно спиране на руския газ

Макар че последните прогнози на ЕЦБ показват, че икономиката ще избегне две последователни тримесечия на свиване, по думите на зам.-председателят Луис де Гиндос е възможна „техническа рецесия“ на фона на инфлацията. Предстои стагфлация в Европа
„Германската икономика ще се свие поне три поредни тримесечия до пролетта на 2023 г. Това обаче ще бъде атипична рецесия, тъй като търсенето на работна ръка ще остане високо, а производителите все още имат голям запас от поръчки, по които да работят“, обясни Денис Хухцермайер, старши икономист в Handelsblatt Research Institute. Европа – на прага на рецесия. Какъв е рискът за България?

Икономистите повишиха прогнозите си за ценовия растеж през 2023 г., като сега се очаква инфлацията в еврозоната да стигне средно 5,5% спрямо 5% в предишната анкета. Германия отчита най-голямата корекция нагоре сред големите икономики на блока.
Освен това се очаква ЕЦБ да повиши още основните лихви, като прогнозите са лихвата по депозитите да стигне връх от 2,5% през първото тримесечие на 2023 г. Очакванията са първото понижение на лихвата да бъде през второто тримесечие на 2024 г. Инфлацията притиска ЕЦБ да направи ново голямо повишаване на лихвите
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
JP Morgan прогнозира рецесия в еврозоната заради задаваща се газова криза
Икономиката навлиза в тежък период, заплашва ни стагфлация
Предстои ли нова дългова криза в еврозоната?
ЕЦБ рязко вдигна лихвите, за да се бори с неудържимата инфлация

Инфлацията в България продължава да нараства с рекордни темпове: цените у нас са се покачили с 18,7% на годишна база през септември. Това е най-високата инфлация от 1998 г., когато страната ни излизаше от период на хиперинфлация. Годишната инфлация в България за август приближава рекордните 18%
Има очевидно ускоряване спрямо отчетените стойности през пролетните и летните месеци. През август инфлацията беше 17,7%, през юли – 17,3%, през юни – 16,9%, през май – 15,6%, през април – 14,4%, а през март – 12,4%. Ръстът на инфлацията е постоянен след началото войната в Украйна, която създаде голяма несигурност и вдигна цените на основни суровини. Инфлацията у нас гони нивата от времето на Костов
На месечна база потребителските цени в България са се повишили с 1,2% през деветия месец на 2022 г., след като са нараснали със същия темп през август, съобщи Националният статистически институт (НСИ). България остава сред лидерите в Европа по ръст на инфлацията
През септември най-много са поскъпнали цените на жилища, вода, ток, газ и други горива – с 30,6% спрямо миналата година, показват данните на НСИ. Цените на храните и безалкохолните напитки, които имат най-голяма тежест в потребителската кошница, са нараснали с 24,9% спрямо септември 2021 г. Хотелиерството и ресторантьорството отбелязват третото най-голямо годишно поскъпване от 20,7%. Скъпи храни: в България, Литва и Латвия е най-зле
В месечно изражение потребителските цени през септември са се увеличили най-много в образованието – 5,4%, в групата на жилищата, водата, електроенергията, газа и други горива – 4,2%. Малко по-слабо е поскъпването при храните и безалкохолните напитки – 2,3% и при облекло и обувки – 1,9%. Същевременно намаление е регистрирано при отдих и култура, транспорт и съобщения.
Отоплението поскъпва, горивата за коли поевтиняват
През септември осезаемо са поскъпнали спрямо август метанът за автомобили (компресиран природен газ) – с 18,3%, както и горивата, използвани за отопление: централно газоснабдяване – с 16,7%, пелети – с 12,7%, дърва за отопление – с 12,2%, въглища – с 6,8%.
Цените на някои автомобилни горива обаче са отчитат спад: газ пропан-бутан (автогаз) поевтинява с 10,4%, автомобилен бензин А95Н – с 6,4%, автомобилен бензин А100Н – с 4,8%, дизел – с 3,2%. Какво ще се случи с цените на горивата в близко бъдеще?
Има намаление при цените на самолетните билети – с 13,3%, на куриерските услуги – с 12,8%, както и на туристическите услуги (почивки, екскурзии и туристически пакети) – с 12%.
Според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) инфлацията в България се повишава с 15,6% на годишна база през септември, което е с 0,7% повече спрямо август. Цените в малката потребителска кошница са се качили 2,9% за месец и със 17,4% от началото на годината. Какво можем да си купим със средната работна заплата у нас и в Европа?
Средногодишната инфлация за дванадесетте месеца до края на септември е 12.8%. Според нея потребителските цени в България са се повишили с 14% от началото на годината. Средногодишната инфлация за периода октомври 2021 – септември 2022 г. спрямо периода октомври 2020 – септември 2021 г. е 10,9%.
Средногодишната инфлация в България се очаква да се ускори до 14,9% през 2022 г. в резултат на скока на цените на енергията, суровините и вносните стоки, съобщи централната банка на страната в своя тримесечен икономически преглед.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Храните у нас скочиха двуцифрено само за 4 месеца
Предстои стагфлация в Европа
Кризата с разходите за живот дойде и в Източна Европа
Заплата за издръжка: 2/3 от работещите не могат да покрият разходите си
Какви спестявания трябва да имате по време на инфлация и криза

След преброяването стана ясно, че през 2021 г. делът на населението над 65 години в страната е 23,5% от общото такова, според данни на Института за пазарна икономика. Общините с по-нисък дял са 65, като сред тях попадат големи градове като Столична (19,6%), Пловдив (20,2%), Варна (20,3%) и Бургас (21,1%). Като освен това още 173 общини попадат в диапазона между 20% и 30% дял на възрастното население към общото. Българските градове, които продължават да привличат население
Съвсем очаквано, има и общини с много по-висок дял на възрастното население. Докато общините с най-малко хора над 65 г. имат дялове не много под средното – Гърмен (14%), Сърница (15,7%) и Козлодуй (16,4%), то резултатите при най-застарелите общини са много над средния – Бойница (55,4%), Невестино (52,7%), Грамада (51,2%) и Макреш (49,8%). Общините с най-застаряващо население са в Северозападна България, особено по сръбската границата, но и по Дунав, в Средногорието и Родопите. Повечето от районите са с ниско икономическо развитие и част от застаряването е заради миграционните процеси на младите хора към големите градове и в чужбина. Вижте кой е най-бедният град в България
За 10 години от последното преброяване делът на хората над 65 г. у нас се е повишил с 5% (от 18,5% до 23,5%). Процесът на застаряване се забелязва почти навсякъде, като само в 22 общини делът на възрастните е намалял. Най-голямо понижение има в общините Криводол (-3,1%), Якимово и Братя Даскалови (-2,5%) и Ружинци (-2,3%). Общините, в които делът на възрастните се е увеличил най-много са Неделино (13,9%), Баните (12,6%) и Джебел (11,9%). Около половината от общините (общо 124) имат увеличение на възрастното население по-високо от средното страната, като по-бързи процеси застаряване има в Южна и Източна България. Това е така, защото силно застарелите региони на север и запад са с висок дял на възрастното население още от 2011 г.

Хората над 65 г. спрямо децата до 14 г.
Представа за застаряването можем да получим, сравнявайки населението над 65-годишна възраст спрямо децата до 14-годишна възраст. През 2021 г. стойността на този показател е 167% (т.е. на 100 деца се падат 167 души над 65 г.), което е с 27,4% повече от 2011 г. (139,6%). В 78 общини съотношението е по-ниско от средното, като и тук влизат големите градове с високия им брой жители и сравнително добра демографска динамика. С колко е намаляло населението на България за последните 10 години?
Едва в 8 общини броят на децата до 14-годишна възраст надхвърля броя на жителите над 65 г., като този показател е най-добър в Кайнарджа (67,8%), Сърница (70,8%) и Гърмен (72,5%). На другия полюс – най-много възрастни спрямо деца има в Бойница, където за всяко дете има над 13 възрастни хора над 65 г. (1321,9%), Невестино (1105,7%), Георги Дамяново (900%), Баните (724,6%). В 132 общини у нас се падат над двойно повече хора над 65 г. спрямо деца до 14 г., като и този показател е най-висок в районите покрай сръбската граница, в дунавските общини в Северния централен район, Средногорието и Родопите, където демографската картина е далеч по-благоприятна през 2011 г. Българското село ще се стопи с ¼ до 2050 г.

Над 65 г. спрямо групата 15-64 г.
Съотношението на хората над 65-годишна възраст спрямо групата 15-64 г. също расте. Докато през 2011 г. е било 27,1%, през 2021 г. то достига 37,7%, или ръст от над 10%. Само в 68 общини показателят е по-благоприятен, а в 81 броят на хората над 65 г. е над 50% от тази на хората в работоспособна възраст. В 7 общини той дори надхвърля 100%, като върховите му стойности са в Бойница (137,3%), Грамада (126,9%) и Невестино (124,1%). На другия полюс, с най-ниско съотношение е Гърмен (21%), Сърница (22,3%) и Козлодуй (24,2%). Тук отново пограничните общини с Румъния и Сърбия имат по-високи стойности.
Много малко са общините, в които делът на населението над 65 г. се свива, като пониженията са незначителни, при това в общини с малко население. Тревожното е, че обособилите се през 2011 г. региони със силно застаряло население силно са се разраснали за 10 г., като в някои случаи се образуват и нови региони с по-сериозно застаряване. В част от родопския регион, например се влошава съотношението между най-възрастните и най-младите. Все повече от хората над 55 години работят

Изводи
Изводите от темповете на застаряване и коригираните с преброяването актуални данни имат и последици за редица политики, особено в социалната сфера. Дяловете и разпределението на възрастните са от значение за:
• Развитието на местните пазари на труда – въпреки че общото здравно състояние на населението се подобрява в последните години, има предел на възрастта, след който активното участие на пазара на труда е все по-трудно. Заради това бързо застаряващите райони ще имат все по-големи трудности в привличането на нови инвестиции занапред, които пък могат да доведат до обрат в миграционните процеси и привличане на по-млади хора.
• Структурата на пенсионната система – бързият ръст на хората в пенсионна възраст означава, че при доминиращата у нас разходо-покривна пенсионна система осигурителния натиск върху работещите нараства, както и този върху бюджета за дофинансиране. Прогноза: През 2100 г. населението на България ще е само 4 млн. души

• Разпределението на социалните услуги – разпределението на възрастни хора по райони е сред важните индикатори за иницииране на социални услуги – от клубове през старчески домове до патронажна грижа. Динамиката от последните 10 г. пък посочва и къде тези потребности ще нарастват най-бързо.
• Структура на здравната система – застаряващото население означава и повишени нужди от здравна грижа. Това има преки последствия за планирането както на болничната мрежа, така и за осигуряването на достъп до лекарства в по-отдалечените райони.