Администрацията на Байдън съобщи, че отпуска безвъзмездно средства в размер на 2,8 млрд. долара за стимулиране на производството на батерии за електрически превозни средства в САЩ и минералите, използвани за тяхното производство, като част от опита на страната да се откаже от вноса от Китай.
Albemarle Corp е сред 20-те производствени и преработвателни компании, които получават безвъзмездни средства от Министерството на енергетиката на САЩ за добив на литий, графит и никел в страната, изграждане на първото широкомащабно съоръжение за обработка на литий в САЩ, построяване на съоръжения за изграждане на катоди и други части на батерии, и разширяване на рециклирането на батерии.
Безвъзмездните средства ще бъдат разпределени за проекти в най-малко в 12 щата и са последното усилие на администрацията на Байдън в опит да намали зависимостта на страната от Китай и други страни за градивните елементи по пътя към зелената енергия. Китайските производители на батерии рязко вдигат цените

„Тъй като светът преминава от икономика с изкопаеми горива към икономика, захранвана с чиста енергия, ние не можем да търгуваме със зависимостта от петрол от автократи като руския президент Владимир Путин и със зависимостта от важни минерали от Китай“, посочи високопоставен служител на администрацията.
Получателите на финансиране са избрани от управителния комитет на Белия дом и координирани от Министерството на енергетиката с подкрепата на Министерството на вътрешните работи.
Средствата се разпределят на редица компании, някои от които биха могли да финансират и сами проекти, а за други тези безвъзмездните средства ще са финансов спасителен пояс за по-нататъшно развитие на плановете си в САЩ. Финансирането обаче не облекчава предизвикателствата при издаване на разрешителни, пред които са изправени някои в минната индустрия. Германската BASF ще прави компоненти за батерии в Китай

Albemarle
Albemarle трябва да получи 149,7 млн. долара за изграждане на съоръжение в Северна Каролина за лека обработка на скали, съдържащи литий от мина, която се стреми да отвори отново. Целта е след това съоръжението да захранва отделен завод някъде в югоизточната част на САЩ, за който компанията съобщи през юни, че ще произвежда толкова литий за EV батерии, колкото цялата компания произвежда към момента.
Albemarle, която добива литий и в Австралия и Чили, подчерта, че тази безвъзмездна помощ „увеличава скоростта на обработка на литий и намалява емисиите на парникови газове от транспортирането на суровини на дълги разстояния“.
Piedmont Lithium
Piedmont Lithium получава 141,7 млн. долара за изграждане на собствено съоръжение за обработка на литий в Тенеси, където първоначално компанията ще обработва метал от Квебек и Гана. Плановете на Пиемонт да построи литиева мина в Северна Каролина срещнаха силна съпротива.
Акциите на Piedmont нараснаха със 7,5%, след като Reuters разпространи новината за отпуснатото финансиране. Пиемонт не даде коментар. Най-големите банки вложили $3,8 трлн. в изкопаеми горива въпреки климатичните промени

Talon Metals Corp
Talon Metals Corp ще получи 114,8 млн. долара за изграждане на преработвателен завод в Северна Дакота в промяна на стратегията за компанията, която има сделка за доставка на никел с Tesla. Сега Talon цели да извлече скала от подземната мина в Минесота и да я изпрати за преработка до съоръжение в Северна Дакота, което ще бъде частично финансирано от субсидията.
От Talon заявиха, че безвъзмездните средства са „признание, че добивът на местен никел и други минерали за батерии е национален приоритет“.
Други грантове включват 316,2 млн. долара за частната Ascend Elements за изграждане на завод за батерийни части, 50 млн. долара за частната Lilac Solutions за демонстрационен завод за т.нар. технологии за директно извличане на литий. Още 75 млн. долара за частната Cirba Solutions за разширяване завод за рециклиране на батерии в Охайо и 219,8 млн. долара на Syrah Technologies LLC, дъщерно дружество на Syrah Resources Ltd, за разширяване на завод за преработка на графит в Луизиана. Батерии, чипове и водород: Франция готви инвестиции за €8 милиарда в Европа

Целта на Байдън
До 2030 г. президентът Джо Байдън иска 50% от всички нови превозни средства, продадени в САЩ, да бъдат електрически или хибридни модели заедно с 500 000 нови зарядни станции за EV. Той не одобри постепенното спиране на продажбите на нови бензинови автомобили до 2030 г. Как ще се промени автомобилният свят до 2040 година
Законодателството, подписано от Байдън през август, определя нови строги изисквания за компоненти на батерията и снабдяване за потребителски данъчни кредити за EV от 7500 долара. Друг инфраструктурен закон на стойност 1 трлн. долара, подписан през ноември 2021 г., отпуска 7 млрд. долара, за да гарантира, че производителите в САЩ имат достъп до минерали и други нужни компоненти за производство на батерии.
Според Белия дом обаче САЩ и съюзниците не произвеждат достатъчно от критичните минерали и материали, използвани в батериите за електромобили. „Китай в момента контролира голяма част от критичната верига за доставка на минерали и липсата на капацитет за добив, обработка и рециклиране в САЩ може да попречи на развитието и приемането на електрически превозни средства и да остави САЩ зависими от ненадеждни чуждестранни вериги за доставки“, обясни Белият дом.
През март Байдън се позова на Закона за отбранителното производство, за да подсили производството и преработката на минерали и такива, използвани за EV батерии. Белият дом също така започна и Американска инициатива за материали за батерии, за укрепване на критичните вериги за доставка на минерали, докато автомобилните производители се състезават да разширят производството на електрически превозни средства и батерии в САЩ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Volkswagen влага над 4 млрд. евро в Китай
Volkswagen изгражда първи завод за батерии за електромобили в Европа
Заплаха или възможност е Tesla за китайските електромобили?

Големият български писател и общественик акад. Антон Дончев почина на 92 години, съобщиха негови близки. През последните дни авторът на „Време разделно“ е бил лекуван във Военномедицинската академия.
Поклон пред паметта му!
 
Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. Като юноша преживява бомбардировките на София. Когато баща му се пенсионира, семейството се установява във Велико Търново, където през 1948 г. завършва основното си образование.
През 1953 г. завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1948 г. до 1953 г. работи в Окръжния съд във Велико Търново. От 1961 г. до 1964 г. работи като редактор в издателство „Народна младеж“, а от 1967 г. до 1979 г. е член на сценарната комисия при Българската кинематография. От 1979 до 1989 г. работи в Българската национална телевизия. От 10 март 1989 г. до 6 март 1990 г. е член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели. От 25 април 2002 г. е член на Съвета за духовно развитие към президента Георги Първанов на обществени начала. Действителен член е на Българската академия на науките от 24 юни 2003 г. От 31 март 2005 г. до 2007 г. е член на Управителния съвет на националния фонд „Култура“.
Творчески път
Антон Дончев започва да пише стихове още в ранна детска възраст. Първите книги, които написва са научнофантастични. Първият си роман „Хора от три планети“ написва, когато е на 12 години, а на 15 години и съвременен роман – за своя живот и за съучениците си. Централно място в творчеството на Антон Дончев заемат историческите романи, разкриващи познати сюжети и герои от българското минало и отделни аспекти от националната идентичност.
Първия си роман „Пробуждане“ публикува през 1956 г. в съавторство с писателя Димитър Мантов, когато е на 25 години. Романът е посветен на въстанието на Петър и Асен от 1185-1187 г. срещу византийското робство. Първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брат му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“ излиза през 1961 г., въпреки че след като е предложен за печат в края на 50-те години романът не е публикуван с аргумента, че няма художествени качества.
Историческият му роман „Време разделно“ е написан през 1964 г. Създава го на 33-годишна възраст за 41 дни в родопска хижа край Пампорово. Докато пише романа си води дневник в бележник на „Балкантурист“, като ден по ден записва каквото е написал. Романът описва трагични за българския народ събития. Насилственото помохамеданчване на християнското население в Родопите през 17 век. Идеята за заглавието на романа се появява по време на писането му. Работното заглавие е било „Глава си давам, вяра не давам“. Сам писателят разказва, че на нито един чужд език няма точен превод на „Време разделно“.
Книгата има 33 издания, преведена е на повече от 30 езика между които японски и хинди, в тираж от около 1 050 000 екземпляра. През 1968 г. американската фондация „Джейн и Ървинг Стоун“ номинира романа „Време разделно“ в категорията „Най-добър исторически роман, издаден в САЩ“. След публикуването на романа „Време разделно“ интерес към заснемането му като филм проявяват италианските продуценти Карло Понти и Луиджи де Лаурентис. През 1966 г. Антон Дончев пише сценарий с Луиджи де Лаурентис, но въпреки идеите за заснемане на филма от италианската телевизия РАИ, френската Еф Ер 3, немската Це Де Еф, те не се реализират.
На 19 февруари 2002 г. фондация „Балканика“ към Шведската академия на науките предлага Антон Дончев да бъде удостоен с Нобелова награда за литература за романа му „Време разделно“, а през 2009 г. книгата е класирана от българските читатели на второ място след „Под игото“ на Иван Вазов в кампанията „Голямото четене“ на Българската национална телевизия.
През 1987 г. режисьорът Людмил Стайков екранизира романа „Време разделно“. Сценаристи на филма са Людмил Стайков, Георги Данаилов, Михаил Кирков и Радослав Спасов, който е и оператор на филма.
Антон Дончев е автор и на романите „Девет лица на човека“ (1980), „Николай Рьорих“ (1981), „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (1981-1984, в 4 тома), „Странният рицар на свещената книга“ (1998), „Легенди за двете съкровища“ (1998), „Николай Рьорих – Ярило слънчицето и бога Агни“ (2002), на романа „Трите живота на Кракра“ (2007) – трагичен разказ в три части за загиването на Първото българско царство, „Сянката на Александър Македонски“ (2015). Той е автор на творби за деца и юноши, пътеписи, сценарии за игрални телевизионни филми, сред които „Калоян“ (1963, в съавторство с Димитър Мантов и Дако Даковски), „Глутницата“ (1972), „Изгори, за да светиш“ (1976, телевизионен филм), „От другата страна на огледалото“ (1977), „Завръщане от Рим“ (1977, телевизионен). Автор е на есета – „Девет лица на света“ и др.
„Светът трябва да го приемеш такъв, какъвто е, и чак тогава да започнеш да го променяш“, споделя писателят Антон Дончев на една от първите световни срещи на българските медии, организирани от Българската телеграфна агенция.
Признание и награди
Антон Дончев е носител на множество български и чуждестранни награди. Лауреат е на Димитровска награда за романа му „Време разделно“ (17 юни 1966). Носител на орден „Народна република България“ (1980). Удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“ (1983). Носител на Националната литературна награда „Рачо Стоянов“ (23 октомври 1997), на наградата „Балканика“ за романа си „Странният рицар на свещената книга“ (15 февруари 1999). Носител е на литературната награда „Златен Пегас“ на Община Бургас за литературно и поетично творчество през 2000 и 2003 г. На 23 май 2011 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за изключителния му принос към българската литература. Носител е на награда на Световната академия „Платон“ (17 юни 2002), на шведски кралски орден „Полярна звезда“ първа степен (3 декември 2002), на голямата награда за цялостно творчество на НДК „Св. св. Кирил и Методий“ (30 юни 2003; 14 юни 2007), на почетния знак „За хората с добри сърца“ на Фондация „Помогни на нуждаещите се“ (15 август 2003), на наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ на община Сливен (18 октомври 2004), на голямата награда за литература и почетния знак със синя лента на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1 декември 2004), на почетния знак на БАН „Марин Дринов“ на лента (12 октомври 2005), на националната литературна награда „Йордан Йовков“ на община Добрич (21 ноември 2005), на Вазовата литературна награда на община Сопот (2006), на наградата за принос в българската и европейска култура „Златен Перперикон“ на Международния фестивал „Перперикон“ (25 юни 2007), на наградата на Плевен за национален принос в областта на културата (26 май 2008), на орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие за особено значими заслуги в областта на културата (14 септември 2010), на наградата „Христо Г. Данов“ на община Пловдив (20 юни 2014), на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ (3 ноември 2014), на наградата на Министерството на културата „Златен век“ огърлие (30 октомври 2015), на приза „Апостол на българщината“ на Международния фестивал на фолклорната носия „Жеравна“ (2015), на Голямата награда за най-добър роман за трилогията „Сянката на Александър Велики“ на фондация „Пелин Пелинов“ (29 март 2016), на наградата „Следовник на народните будители“ на Съюза на народните читалища (1 ноември 2019), на наградата „Иван Вазов“ за духовен принос на Народния театър „Иван Вазов“ (9 юли 2020). На 14 септември 2020 г. вицепрезидентът Илияна Йотова удостоява Антон Дончев с Почетния плакет на вицепрезидента за огромния му принос към развитието на българската култура и духовност и по повод 90-годишния му юбилей.
Антон Дончев е почетен гражданин на градовете Бургас (2000), Велико Търново (22 март 2000), Сливен (25 октомври 2004), Смолян (21 октомври 2005), Перник (14 май 2009) и София (17 септември 2010).