Турският регулатор на конкуренцията е глобил компанията майка на Facebook – Meta Platforms, с 364,72 млн. лири (18,63 млн. долара) за нарушаване на закона за конкуренцията, информира Daily Sabah.
Компанията има доминираща позиция в областта на социалните мрежи и онлайн видео рекламата и е възпрепятствала конкурентите чрез обединяване на данни, събирани през основните ѝ услуги Facebook, Instagram и WhatsApp, се казва в изявление на турските власти. Ирландия глоби WhatsApp с 225 млн. евро
По думите на говорител на Meta Platforms компанията не е съгласна с решението и ще обмисли всички опции. Говорителят подчерта, че Meta Platforms защитава поверителността на потребителите и им предоставя прозрачност и контрол върху техните данни.
Турският орган за защита на конкуренцията посочи, че Meta трябва да действа, за да възстанови конкуренцията на тези пазари и да подготвя годишни доклади за стъпките, които ще предприеме в следващите 5 години. Глобиха Ким Кардашиян с 1,26 млн. заради незаконна реклама на криптовалута
Регулаторът твърди, че глобата е базирана на приходите на компанията за 2021 г., а компанията може да обжалва решението в рамките на 60 дни.
През 2021 г. органът по конкуренцията започна разследване на WhatsApp, а след това и на Facebook, след като чат приложението поиска от потребителите да се съгласят Facebook да събира потребителски данни като телефонни номера и местоположение – промяна, която беше въведена в световен мащаб. 
Социалните мрежи са във фокуса на Турция, която миналата седмица прие закон, предвиждащ до 3 години затвор за журналисти и потребители на социални мрежи за разпространение на материали, считани за „дезинформация“. Турция отново блокира достъпа до социални мрежи
Според анализатори е малко вероятно компаниите за социални мрежи да спазват изцяло закона, изискващ от тях да премахват подобно съдържание и да споделят потребителски данни с властите. Meta увлонява служителите си, позволява им да кандидатстват за други позиции
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Италия глоби Amazon с над 1 млрд. евро – ето защо
Глобиха „Български пощи“ с 1 млн. лв. заради неглижиране на кибератаката

Германското правителство разреши на китайската Cosco да купи сериозен дял в терминал в най-голямото пристанище в страната. Решението беше прокарано от канцлера Олаф Шолц, но предизвика сериозно напрежение в управляващата коалиция, предава Reuters.
С подкрепата на министрите на социалдемократите на Шолц, правителството одобри покупката на 24,9% дял от китайската компания в един от трите терминала на логистичната фирма HHLA в пристанището на Хамбург.
Китайската компания отправи оферта за придобиване на 35 на сто от терминала, но някои германски министерства изразиха опасения спрямо планираната сделка, тъй като става въпрос за критична инфраструктура, посочва DPA. Макар да е сериозен като размер, делът от близо 25% не дава на Cosco никакво право на глас при управлението или вземането на стратегически решения.

COSCO SHIPPING Ports Will Acquire 35% Shares of Container Terminal Tollerort in the Port of Hamburg, Germany: https://t.co/GpryRmcElE pic.twitter.com/Z18KJpwaUX
— COSCO SHIPPING Lines (@COSCOSHPGLines) September 22, 2021

Все по-скептични към чуждите инвеститори
Болезненото изживяване от твърде голямата зависимост от руския газ промени отношението на много германски политици към стратегическите чуждестранни инвестиции.
Министерството на външните работи дори е изпратило специална нота до правителството, с което протестира срещу сделката, разказват пред Reuters два правителствени източника. Инвестицията „непропорционално разширява стратегическото влияние на Китай върху германската и европейската транспортна инфраструктура, както и зависимостта на Германия от Китай“, се казва в документа, видян от Reuters. Без Китай Германия ще е по-бедна и с по-високи цени
Германското външно министерство изтъква „значителни рискове, които възникват, когато елементи от европейската транспортна инфраструктура са повлияни и контролирани от Китай – докато самият Китай не позволява на Германия да участва в китайски пристанища“.

Good Morning from Germany where govt has agreed on a compromise that will allow China’s state-owned shipping conglomerate Cosco to buy a 24.9% stake in one of Hamburg’s port terminals. Chancellor Scholz and his ministers, many of whom were opposed to the deal, agreed on the deal. pic.twitter.com/z9b2HMAPvX
— Holger Zschaepitz (@Schuldensuehner) October 26, 2022

Германските власти се опасяват, че в случай на криза, Китай може да използва с политически цели част от критичната инфраструктура на Германия, както и на Европа. Икономическият министър Роберт Хабек бе сред тези, които твърдят, че Германия трябва да избягва китайски инвестиции в критична инфраструктура, ако това е възможно.
Европейските съюзници на федералната република също принципно са против китайските инвестиции. Министерството на икономиката и четирите министерства, ръководени от либералните Свободни демократи, са се присъединили към изготвянето на нотата, според източниците.
Германското разузнаване предупреди по-рано през октомври, че китайската финансова мощ може да се превърне в опасност за Берлин, особено предвид силните икономически и научни връзки между двете страни.

Die Bundesregierung hat eine wichtige Chance verpasst,den im Koalitionsvertrag versprochen Kurswechsel in der #Außenpolitik zu vollziehen. Mit einer Absage an #Cosco zum Hamburger Hafen hätte sie ein wichtiges Signal senden können. #ChinaMein Kommentar:https://t.co/PnKvd3Af44
— Marcel Fratzscher (@MFratzscher) October 26, 2022

Поддръжниците на сделката обаче са на мнение, че тя ще позволи на Хамбург, където Шолц бе кмет в продължение на 7 години, да бъде в крак с конкуриращите го пристанища, които също се борят да привлекат китайска търговия, а някои от тях вече са частично собственост на Cosco.
Шолц трябва да пътува до Пекин следващата седмица, придружен от германска бизнес делегация.
Логистичната компания HHLA, която е мажоритарна собственост на град Хамбург и един от основните потребители на пристанището, приветства сделката. Купувачът Cosco също се е съгласил с новите условия и по-малък дял.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Черна гора прие магистрала от Китай, сега моли ЕС за помощ
385 млрд. долара заеми: Китай вкара десетки бедни държави в дългове
Полша е сред най-гостоприемните в ЕС за китайските пари
Гърция прие китайските милиарди с отворени обятия
Сърбия и Китай: Любов за милиарди