България се стреми да засили темпото, с което се подготвя за приемането на еврото и това да се случи от 1 януари 2024 г., както е по план. С наближаването на този момент обаче все повече се засилват и притесненията на някои от българите, че това може да доведе до допълнително повишаване на цените и обедняване у нас. България и еврото: Има ли основания за тревога?
Представяме ви някои от основните митове около приемането на еврото.
Промяна на валутния курс
Няма никакви предпоставки това да се случи. България се е ангажирала с ускоряване на процесите по влизане в еврозоната, което се потвърди още повече и с решението на парламента от четвъртък. Основните институции в процедурата – МФ и БНБ са задължени от парламента да преговарят единствено за фиксирания курс от 1.95833 лева за евро. Няма и информация някои от другите членки на чакалнята на еврото да са искали промяна на курса.
А и от историческа гледна точка страните, влезли с валутен борд в механизма, са преминали при него с курса си отпреди това. Не би следвало да има повод за тревога, ако погледнем и историята на Естония, Литва и Латвия, които също замениха националните си валути с евро в условията на фиксиран курс. В нито една от прибалтийските държави той не е променян при приемането им в еврозоната. Влизането на България в еврозоната се отлага с най-малко 2 години
Цените ще скочат двойно
Това е най-широко разпространеният страх и е свързан с въвеждането на еврото от всички страни още от създаването му. Едно от главните притеснения е, че с приемането на еврото цените ще се удвоят и ако досега един хляб е струвал 1 лев, то с приемането на единната валута, цената му ще стане 1 евро. Това обаче не се е случило в нито една от държавите, въвели валутата. Напротив, финансовото министерство у нас публикува концепция на законопроект за въвеждането на еврото, където става ясно, че преобразуването на цените ще става по фиксирания курс от 1,95883 лева за 1 евро, а закръгляването – според математическия принцип. Приемане на еврото: Как ще се променят цените?
Статистическите данни изцяло опровергават този страх, като значим ефект няма никъде в индексите на потребителските цени. Обективни причини за поскъпване няма, а по-дългосрочно намалените транзакционни разходи би трябвало да доведат дори до поевтиняване на вносните стоки. Валиден аргумент за лек еднократен ефект е закръгляването, но у нас то може и да е дефлационно (т.е. надолу). Много търговци може да заложат стока с цена 2 лв., преди да се продава не за 1.02 евро (колкото би била при курс 1.95583), а за 1 евро. Подобен ефект би могъл да се неутрализира от конкуренцията, преходния период с цени в двете валути (който ще продължи година и половина) и други подобни мерки. Разкриха откога ще плащаме в левове и евро
Губим суверенитет
Естествено при влизането в ERM II и банковия съюз България прехвърля правомощия към ЕЦБ. В условията на валутен борд българският лев и сега е с фиксиран курс към еврото, а БНБ не може да печата банкноти без покритие. В този ред на мисли България се е отказала от суверенитета на лева още през 1997 г. Това е временно, до приемането на еврото, а и българските власти запазват право на отказ – при несъгласие с решение на ЕЦБ България може да напусне тясното сътрудничество.
Мандатът на парламента предвижда България да напусне ERM II и при натиск за промяна на валутния курс. Още повече, че икономистите многократно са отчитали валутния борд като най-успешната реформа, спасила България от финансов крах след хиперинфлацията и банковите фалити през 90-те години. Влизането в еврозоната ще доведе до допълнителен надзор на банковата ни система от ЕЦБ и по-голямо доверие от инвеститорите. Политическата криза в България е спирачка за приемането на еврото
Нужен ли е референдум?
Такъв референдум няма юридически смисъл, тъй като още с присъединяването си към ЕС, България се е съгласила в даден момент да приеме единната валута. Примерът с Дания в случая не е удачен, тъй като скандинавската държава е провела допитване до гражданите си преди да сключи договора си за членство в съвременния ЕС. Още през 1992 г., Копенхаген договаря редица изключения, включително това да запази кроната като национална валута. Тези нагласи в Дания са потвърдени и с втори референдум през 2000 г. Страната, която не прие еврото и остана богата
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо еврото е изгодно за България?
Експерт разкри плюсовете и минусите от приемането на еврото
Замяната на лева с еврото ще премине гладко
Приемането на еврото ще ни донесе европейски заплати
Походът на България към еврото все повече тревожи Европа
Приемането на еврото ще повиши доходите, твърди шефът на БНБ
Кристалина Георгиева: Приемането на еврото е логична стъпка за България