За голяма част от хората денят не може да започне без чаша горещо кафе. Скорошният ръст на цените обаче може да превърне тази сутрешна рутина в лукс. През август 2022 г. кафето в ЕС е струвало средно с 16,9% повече спрямо август 2021 г., когато пък е било с 0,5% по-скъпо отколкото през август 2020 г., показват данни на Eurostat. От октомври 2021 г. насам годишната инфлацията в ЕС се ускорява, припомня европейската статистическа агенция. Недостиг на кафе – запасите с исторически минимум заради сушата
За потребителите, които пият кафето си с мляко и/или захар, този сутрешен ритуал може да се окаже дори по-скъп, тъй като цените на тези продукти са нараснали дори с повече за последната година. Цената на прясното пълномаслено мляко се е вдигнала средно с 24,3% между август 2021 г. и август 2022 г., а на прясното нискомаслено мляко – с 22,2% за същия период. През август 2022 г. годишната инфлация на захарта е била 33,4% спрямо 0,8% през август 2021 г. Кафето поскъпва заради слаба реколта

Данните категорично показват, че и четирите съставки поскъпват във всички страни членки на ЕС, освен в Малта, която няма промяна в цената при прясното нискомаслено мляко.
Най-големите увеличения на цените на всеки продукт са в Литва и Естония по три от четирите продукта: кафе и прясно нискомаслено мляко при двете, пълномаслено мляко (45,8%) за Литва и захар (81,2%) за Естония. Защо пием по-скъпо кафе?
Захар
Най-висока годишна инфлация през август 2022 г. е отчетена при захарта със големи повишения в Полша (109,2%), следвана от Естония (81,2%), Латвия (58,3%), България (44,9%) и Кипър (43,2%). Реколтата на захар в Куба е най-слабата от век насам

Кафе
При кафето пък Финландия отчита най-високата годишна инфлация от 43,6% през август 2022 г., следвана от Литва (39,9%), Швеция (36,7%), Естония (36,4%) и Унгария (34,3%). Италианците са недоволни: любимата им напитка поскъпва

Пълномаслено и нискомаслено мляко
Любителите на млякото в Унгария, Литва и Хърватска отчитат значително поскъпване и на двата вида мляко. Най-големите годишни увеличения на цените на пълномасленото мляко през август 2022 са регистрирани в Унгария (51,7%), Литва (46,8%), Хърватия (43,5%), Чехия (43,3%) и Латвия (40,1%), а на нискомасленото – в Литва (50,2%), Хърватия (41,2%), Естония (38,9%), Германия (30,6%) и Унгария (30,1%).

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Недостиг на кафе заплашва света
Топ 15 на страните, в които се пие най-много кафе
Световното производство на кафе ще достигне рекордна стойност
За първи път в историята си Куба започна да внася захар

Британците масово купуват термо бельо, ръкавици и халати, които да им помогнат в битката със студа тази зима заради високите цени на енергията и за да спестят пари. Продажбите на одеяла с качулки, пижами, термо бельо, халати и чехли са скочили през последните седмици, съобщи най-голямата верига универсални магазини във Великобритания – John Lewis.
Сметките за електроенергия се повишиха тази година и потребителите се борят с висока инфлация при стоките, включително хранителните, а ипотечните кредити също започнаха да се покачват, което води до рязък скок на разходите за живот.
Това прави спестяването на няколко паунда чрез топли дрехи, вместо увеличаване на отоплението, привлекателна опция и John Lewis споделя, че клиентите на веригата купуват допълнителни дрехи за предстоящата зима. 

Продажбите на дамско термо бельо са се увеличили повече от два пъти през последната седмица спрямо предходната, а одеалата с качулка са станали бестселър. Продажбите на хавлии са скочили със 76% спрямо миналата година.
„Предвид опасенията за големите разходи за електроенергия купувачите пазаруват с мисъл как да им е по-топло“, заяви Клеър Майлс, ръководител на отдел Мода в John Lewis.
По думите на търговеца на дребно пижамите също се изкупуват много по-рано от обикновено заради това, че тази година се купуват, за да се топлят, а не като коледен подарък.
Tesco, най-голямата верига супермаркети във Великобритания, съобщи вчера, че клиентите продължават да променят пазарните си навици, за да спестят пари.

Газът през ноември ще бъде дори по-евтин от октомврийския, който е с цена от 233,46 лв./MWh, или с 34% по-ниска от септемврийската. Не се очаква увеличение и през декември. Това заяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов на кръгла маса на тема „Зеленият преход – инвестиции в технологии и мрежови услуги“, проведена по инициатива на Института за енергиен мениджмънт. По думите на Иванов тенденцията надолу може да се запази, ако не се стигне до сътресения в Европа и света заради войната в Украйна. Goldman Sachs прогнозира рязко поевтиняване на природния газ в Европа
Той уточни, че газовите хранилища в ЕС са пълни почти на 90%, а у нас хранилището в Чирен е на 77%, но според него до отоплителния сезон ще бъде запълнено. Освен това заради прозрачните процедури за купуването на втечнен газ, както и за тръбен, цените, предложени от участниците в търговете, са много атрактивни. По думите му, за да има бързо развитие на зелени мощности, са нужни инвестиции в мрежовите услуги, за управление на електрическите товари и за претоварването на мрежите. Интерконекторът с Гърция е готов: Цената на газа за октомври пада с 32%
Иван Иванов смята, че тази тема трябва да бъде развивана, като посочи, че през 2008 г. в България енергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в брутното енергийно потребление е 10,3%. През 2019 г. процентът се удвоява и вече енергията, произведена от ВЕИ, е 21,6%. Според план „Климат – енергетика“ до 2030 г. потреблението на енергия у нас от ВЕИ ще достигне 27% в брутното енергийно потребление, а за потреблението на ток от възобновяеми източници целта е 30%.

В световен мащаб през 2020 г. 25% от енергийното потребление е от ВЕИ, а до 2050 г. трябва да е 60%.Това води до проблеми у нас, които са в две насоки. Първият е с присъединяването на нови ВЕИ централи, а вторият – електроенергийните системи, които трябва да бъдат реорганизирани така, че да осъществят преноса и управлението на такава енергия. „Това изисква инвестиции“, подчерта председателят на КЕВР.
По думите му 661 млн. лв. са предвидените инвестиции за мрежите у нас, като 370 млн. лв. са от Плана за възстановяване, а останалите от национални източници. За съоръжения за съхранение на енергия от ВЕИ са предвидени 1,562 млн. лв. Според него вторият проект е полезен, но няма логика за развитието на мрежите да са отделени 4 пъти по-малко средства, отколкото за батерии. „А когато няма логика, то има друга логика“, заяви Иванов и допусна, че има възможност за корекция за по-справедливо разпределение средствата от Плана. Новата газова връзка с Гърция сваля цената на газа от Азербайджан с 11%
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
15 държави от ЕС, сред които и България, искат таван на цената на природния газ
Норвегия трябва да свали цената на газа, за да спаси Европа

Най-голямата зала в България – „Арена Армеец“ има ново име, след като генералният ѝ спонсор се оттегли.
Съоръжението на 4-ти километър в столицата вече се нарича „Арена София“, тъй като дългогодишният договор между неговия стопанин – Националната спортна база и застрахователната компания „Армеец“ – беше прекратен по взаимно съгласие.
Националната спортна база благодари на застрахователя за партньорството, продължило 11 години и обяви, че ще търси нов генерален спонсор, коментира изпълнителният директор на държавното дружество Светослав Русинов. ЗАД „Армеец“ пък ще се насочи към други големи спортни обекти и мероприятия.
Най-голямата зала в България

Най-голямата многофункционална спортна зала в България носеше името „Арена Армеец“ още от откриването си на 30 юли 2011 г. Тя беше построена за 24 месеца с държавна инвестиция в размер на 90 млн. лв. Строежът беше стартиран от правителството на Сергей Станишев през 2009 г. и довършен от първия кабинет на Бойко Борисов.
В залата могат да се практикуват над 30 вида спорт. Основният капацитет на трибуните е за 13 500 зрители с възможност за увеличаването му до 15 500 при боксови събития и до 17 900 при концерти. Съоръжението разполага и с 1200 паркоместа.
„Щастливи сме, че станахме част от изграждането и утвърждаването на спортна зала на толкова високо ниво. Благодарим за изключителния професионализъм, съвместна работа и всеотдайност през всичките години. Радостни сме, че имахме възможността да подкрепим развитието и подпомагането на българския спорт и култура. В резултат на съвместното сътрудничество с общи усилия допринесохме за реализирането на стотици спортни, образователни и развлекателни мероприятия в многофункционалната спортна зала“, споделя за ползотворното сътрудничество изпълнителният директор на ЗАД „Армеец“ Константин Велев.
Какво се случи със залата
Договорът за спонсорство всъщност е прекратен по време на управлението на предишния шеф на НСБ – Венцислав Петков, който беше доведен на този пост през март от министъра на младежта и спорта в кабинета на Кирил Петков – Радостин Василев. Петков заемаше ръководната длъжност едва 5 месеца – с идването на служебното правителство мястото му зае Светослав Русинов.

Бившият шеф на съоръжението Борислав Велков разказа какво се е случило със залата в последните месеци.
„Време за ИЗБОРИ и за вече бившата „Арена Армеец София“. От днес тя просто e залата на кръговото на „4ти километър“. Единадесет години след откриването на залата и провеждането на конкурс за наименование и генерален спонсор, който направихме с огромно желание да градим стандарти и история в спортния маркетинг, залата е безименна, дори е станала безлична.
Всеки работил и ползвал „Армеец“ знае, че заедно с Иван Драндийски и редица колеги за няколко години начертахме нови стандарти и практики в управлението и развитието на зали. Обиколихме света, за да практикуваме и да се учим. Вложихме желание, воля и търпение.
Да, все още има това-онова, което и днес се прилага, но като цяло картинката е тъжна, безперспективна за спорта, културата и преживяването на публиките. Много забележки могат да се отправят към дейността на НСБ през годините, но последното ръководство показа тежко непознаване на материята, която е много специфична и не е за всеки на ръководител. Да не подготвиш о’време нов Генерален спонсор за представителната зала на София и България е „слаб 2“ в управлението и маркетинга.
Този конкурс трябваше да бъде обявен поне преди 6 месеца, чрез което да се извлекат всички възможни имиджови ползи за залата и столицата. Вместо това НСБ има „модерен софтуерен продукт“. Когато разгледаш ГФОтата на дружествата в състава на НСБ виждаш, че идейно, концептуално, управленски и финансово са останали далеч, далеч в миналото. Не Софт, а ХАРДуера трябва да се подмени спешно в тази структура.
Да се върнем на темата! От утре събитията в залата ще се провеждат в … „залата на 4ти километър“, а докато се намери нов генерален спонсор може да се именува „Арена Руди“. Срещу 1 млн. на година, обаче…“
Търсене на нов спонсор

Ръководството на НСБ търси нов генерален спонсор и започва активни разговори с потенциални бъдещи партньори, като ще се обърне към водещи компании в България. Преди сключването на нов договор за генерално спонсорство на „Арена София“ ще бъде проведена процедура за най-добрата оферта.
Целта е запазване на водещата позиция на „Арена София“ като домакин на спортни и развлекателни мероприятия на най-високо ниво. Последно в „Арена Армеец“ се изигра тазгодишното издание на тенис турнира от сериите ATP 250 Sofia Open.
В София вече има спортно съоръжение с името „Арена София“ – това е бившият колодрум „Сердика“ в Борисовата градина, където се организират концерти. Той носи това име от година и половина. И двете „Арени София“ са в активите на „Национална спортна база“, която пък е под шапката на Министерството на младежта и спорта.