По примера на редица западноевропейски държави, служебният кабинет възнамерява да обложи с 33% т.нар. свръхпечалба на рафинериите за тази и следващата година. МС е внесъл промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, предвиждащи от рафинериите в България да бъдат иззети 1/3 от горницата над среднопретеглената им печалба за предходните 4 години. Данъкът е наречен „временна солидарна вноска“. Лоша новина: Вече купуваме петрола по 250 долара за барел
Законопроектът на практика е насочен към най-голямата рафинерия на Балканите – бургаската „Лукойл Нефтохим“. В България има само още две рафинерии – в село Белозем на „Инса ойл“ и комплексът на „Проучване и добив на нефт и газ“ в град Долни Дъбник. И двете съоръжения обаче произвеждат незначителни количества спрямо „Лукойл“. Преди петролното ембарго на ЕС: „Лукойл“ удвои печалбата си
Руската рафинерия ще трябва да внесе в държавния бюджет 33% от спечелените над 68 млн. лв. Причината е, че за първи път през 2021 г. руската компания отчете печалба, която се равнява на тази сума. Преди това, в продължение на 15 години, петролната компания работеше на счетоводна загуба. Според законопроекта „временната солидарна вноска“ се отнася за дружествата в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването. „Лукойл“ сменя бизнес модела, ще плаща данъци

Новият налог ще се декларира и внася от фирмите с подаването на годишната данъчна декларация, като компанията има два избора: или да внесе парите авансово, или в срока на плащането на корпоративния данък. При невнасяне в срок фирмата ще дължи наказателна лихва, каквато се дължи за невнасяне на другите данъци. Идеята на правителството е получените постъпления да покриват разходи по приети от министрите (най-вероятно социални) програми. Бягство от санкциите: „Лукойл“ продава една от най-големите рафинерии в Европа
Припомняме, че миналата седмица икономическият министър Никола Стоянов заяви в ефира на БНР, че предстои служебното правителство да внесе в парламента подобен закон, който ще обложи свръхпечалбата на „Лукойл“, а събраните средства ще бъдат използвани за компенсиране на високите цени на горивата по бензиностанциите.
Тогава депутатът от ГЕРБ Делян Добрев разкритикува идеята на служебния кабинет, тъй като, според него свръхпечалбата на рафинерията от високите цени отива в швейцарската фирма на руския „Лукойл“ – Litasco, чийто нефт се преработва на ишлеме в Бургас, а тя не може да се обложи. Следователно, ако „Лукойл Нефтохим“ се върне на загуба през 2022 г., както работеше години наред, тя няма да бъде обложена с този нов данък. Заради санкциите: Собственикът на „Лукойл Нефтохим“ напуска Швейцария

По примера на Нидерландия и Великобритания
Нидерландия също смята да облага с 33% свръхпечалбите на енергийните компании, работещи с изкопаеми горива, за 2022 г. Правителството на Марк Рюте очаква извънредният данък, наречен „вноска солидарност“, да донесе на бюджета 3,2 млрд. евро, като средствата ще се използват за субсидиране на тавана в цените на горивата за домакинствата, обявен през октомври. Нидерландия налага таван на цените на тока и газа, дава щедри помощи за отопление
Същото се случи и във Великобритания. Още през май тогавашният финансов министър (и настоящ премиер) Риши Сунак наложи допълнителен данък от 25% върху печалбите, получени от добива на нефт и газ във Великобритания. Налогът ще струва на британския гигант British Petroleum (BP) 778 млн. долара през третото тримесечие.
В момента британските власти обмислят вариант данъкът да се увеличи до 30% и да се удължи до 2028 г. Британското министерство на финансите очаква извънредният налог да донесе 17 млрд. паунда в хазната през тази и следващата година, с които да се помогне на 8 милиона души на Острова.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Реално ли е „Лукойл Нефтохим Бургас“ да спре работа без руски петрол?
„Лукойл“ спира работа при забрана за внос на руски петрол
ЕС има нов план за руското петролно ембарго, България получава отсрочка
Богатите държави готвят таван на цените на руския петрол и газ
Европа или Русия – кой ще пострада повече от петролното ембарго?