На фона на колебливото представяне на футболния отбор „Ливърпул“ в английското първенство и прелюбопитния жребий за осминафиналите на Шампионска лига, стана ясно, че американските собственици са обявили тима на мърсисайдци за продажба, съобщава Bloomberg, като се позовава на свои източници.
Fenway Sports Group Holdings работи съвместно с Goldman Sachs Group и Morgan Stanley, за да оцени интереса за купуване на един от най-успешните английски клубове, споделят източниците, поискали да останат анонимни заради конфиденциалния характер на информацията.
„FSG е заявила по-рано, че при правилните условия би обмислила нови акционери, ако е от най-добрия интерес на „Ливърпул“ като отбор“, споделя групата в изявление.
Представители на Goldman Sachs и Morgan Stanley са отказали коментар, а говорител на „Ливърпул“ не е отговорил веднага. Новината за потенциалната продажба на „Ливърпул“ бе съобщена по-рано днес от The Athletic.
„В последно време имаше няколко смени на собствеността на клубове от Висшата лига и слухове за такива. Не е изненадващо, че ние често сме питани за състоянието на собствеността на „Ливърпул“. При правилната оферта, която е в най-добрите интереси на клуба, „Ливърпул“ се продава. За момента ние сме изцяло отдадени на това да осигурим успех на този исторически отбор и на терена, и извън него. Но заявяваме готовност за преговори“, съобщиха от FSG в изявление до медиите.

Ливърпул е сред най-големите футболни отбори в света и заедно със северозападния си противник Манчестър Юнайтед – един от най-успешните в Англия. Клубът печели 19 титли в английската Висша лига и много трофеи в европейските първенства. Отскоро клубът се радва на завръщане към славните си дни под ръководството на германския треньор Юрген Клоп, който през 2020 г. изведе клуба до спечелване на първенството.
Очаква се инвеститори от САЩ и Близкия изток да са сред заинтересованите да купят Ливърпул предвид апетита им за експозиция към най-богатата футболна лига в света. Пример за това са придобиванията на клубове като „Манчестър Сити“ от дубайското кралско семейство, „Нюкасъл Юнайтед“ от Държавния инвестиционен фонд на Саудитска Арабия и „Челси“ от американския инвеститор Тод Боели и частната инвестиционна компания Clearlake Capital. „Челси“ бе продаден през май за 4,25 млрд. паунда (4,9 млрд. долара долара), а според някои анализатори „Ливърпул“ може да постигне дори по-голяма сделка.
„Продажбата на Ливърпул може да надмине 5 млрд. долара, тъй като клубът генерира над 160 млн. долара от спонсорски сделки само за сезон 2022-2023 г.“, смята Конрад Вичек, ръководител на спортния анализ в GlobalData.
Fenway Sports е най-известна в САЩ като собственик на бейзболния отбор „Бостън Ред Сокс“. Тя придоби „Ливърпул“ от американските бизнесмени Джордж Жилет и Том Хикс за около 300 млн. паунда през 2010 г. През 2021 г. инвестиционната компания RedBird Capital Partners придоби дял във Fenway Sports.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Bwin предвижда осми трофей от ФА Къп за Ливърпул

Гърция и България са близо до подписване на меморандум за разбирателство за поддържане на стратегически запаси от природен газ от името на Атина в съоръженията в Чирен, където Гръцката публична газова корпорация (DEPA) вече е инсталирала количества, равни на около 400 000 MWh.
Това е част от по-нататъшното сътрудничество на двете страни по темата с енергийните запаси с оглед на зимния сезон, обсъдени от министъра на околната среда и енергетиката Костас Скрекас, домакин на българската делегация, водена от вицепремиера на България Христо Алексиев в четвъртък.
Гърция няма други газови хранилища освен Ревитуса. Следователно, съгласно регламент на ЕС, трябва да поддържа стратегически резерви, равни на 15% от годишното си потребление в друга страна от ЕС. Тя вече подписа меморандум за разбирателство с Италия, където гръцките компании вносители започнаха да съхраняват газ, а сега се очаква и друг с България. В Европа само две страни са с по-малко газови запаси от нас

Планът е количествата, които ще се съхраняват от гръцки компании у нас, да се компенсират с количества или азерски газ, или втечнен природен газ, предназначени за съседната страна. С други думи, Гърция ще може да задържи съответните количества, вместо да чака прехвърлянето им от България и така ще си гарантира, че ще може да ги използва във всички случаи.
Планът за извънредни ситуации на Регулаторния орган за енергетика принуждава компаниите вносители да поддържат газови запаси от 1 ноември 2022 г. до 21 март 2023 г. или в Италия, или в друга европейска страна, стига цената да не е по-висока от определената за Италия. Общите резерви възлизат на еквивалента на 1,14 TWh.
България пък очаква по-нататъшна помощ от Гърция за доставките на газ, тъй като тази зима ще е първата без руски газ, който до април 2022 г., когато Русия спря доставките, покриваше почти 100% от годишното ни потребление от 33 TWh. Разширяват газохранилището в Чирен с над 500 млн. лева
В периода след април и особено след август с пускането на интерконектора Гърция-България (IGB), Гърция се превърна както в ключов портал, така и в източник на природен газ за доставките на българския пазар.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Европа е заплашена от остър недостиг на газ догодина. Какво може да се направи?
Европа ще преживее идващата зима. Проблемите ще дойдат след това
Европа има прекалено много газ. Идва ли краят на проблемите?

Сърбия планира да си върне мажоритарния контрол върху NIS, основната си петролна компания, от руската „Газпромнефт“, тъй като бърза да се защити от въздействието на санкциите върху Москва, заяви сръбският президент Александър Вучич.
Сръбските власти подготвят и половин дузина други проекти за диверсификация на енергийните източници на страната, включително по-тясно сътрудничество с Унгария, с цел да намалят зависимостта си от Русия. „Лудост е, че не помислихме да се свържем помежду си и да изградим тази инфраструктурна мрежа преди. Нямахме навика да водим войни в Европа, но сега е различно. Почти всичко се промени. Затова бързаме“, коментира Вучич. Колко петрол внася ЕС от Русия и кои страни са най-зависими?
Придобиването от Москва на сръбските оператори на газови хранилища и петролни рафинерии и неуспехът на Белград да осигури дългосрочни алтернативни доставки застраши страната без излаз на море, тъй като ЕС се обърна срещу руската енергия след войната в Украйна. През последните години Сърбия внесе целия си газ и почти половината от петрола си от Русия.
С влизането в сила на западните санкции от 5 декември на Хърватия ще бъде забранено да транспортира руски петрол до Сърбия. И ако Брюксел отмени изключението от забраната за руска собственост, главната петролна компания на Белград NIS няма да има право да работи с юридически лица от ЕС. Това ще спре дейността ѝ, тъй като тя получава целия си петрол през хърватския тръбопровод Adria. Вучич: Сърбия остава без руски петрол, само България ще има ток през зимата

По информация от трима запознати източника няколко групи, включително сръбското правителство и унгарската енергийна компания MOL, са обмисляли купуването на контролния пакет от мажоритарния собственик „Газпромнефт“, въпреки че преговорите за продажба са на пауза. MOL отказва да коментира.
Засега NIS може да работи нормално, тъй като рафинериите ѝ са преоборудвани да обработват петрол от Ирак и други страни и заради освобождаването на Белград от западните санкции срещу руски компании. Европа или Русия – кой ще пострада повече от петролното ембарго?
Но според Вучич Сърбия, като кандидат за членство в ЕС, трябва да обмисли „всички възможности“, включително да поеме управлението на NIS и да намери алтернативни доставки. „Ако има други санкции срещу предприятия, притежавани от Русия, това ще бъде огромен проблем за нас. Така или иначе ще трябва да действаме. Трябва да осигурим достатъчно петрол и газ за нашите хора. Ако никой не иска да работи с NIS, тогава ще действаме, но засега не е така“, посочи Вучич пред Financial Times.
Според анализатори Вучич действа внимателно, защото цели да избегне конфронтация, докато страната му разчита на внос на газ от Русия, традиционен съюзник на Сърбия. По думите на Вук Вуксанович, изследовател в Белградския център за политика на сигурност, само драстични условия като спиране на руския газ или разширени европейски санкции биха предизвикали враждебно поглъщане на NIS. След разговор Вучич-Путин: Сърбия си уреди евтин руски газ за още 3 години

Миналия месец Вучич сформира ново правителство след спечелване на изборите през април и планира да харчи близо 2 млрд. евро годишно, за да модернизира енергийната инфраструктура, в това число нови нефтени и газови връзки към България, Румъния, Северна Македония и вероятно Черна гора.
Вучич разговаря през октомври с унгарския премиер Виктор Орбан за укрепване на енергийните връзки, както и за петролопровод, който да свърже Сърбия с унгарската мрежа, и партньорство в електроенергетиката. Европейско ембарго срещу руския петрол: Какво ще стане с цените?
Сърбия иска да вземе 10-15% дял в унгарската атомна електроцентрала „Пакш“, където се строят 2 нови реактора. Руската държавна „Росатом“ доставя гориво на „Пакш“ и строи новите си реактори, но не е обект на западни санкции.
Планът може да даде на Сърбия достъп до 600 MW мощности за производство на електроенергия от „Пакш“, въпреки че Вучич заяви, че още няма окончателно решение. В замяна Унгария ще получи подобен дял в сръбската национална енергийна компания, чиито водноелектрически централи осигуряват около 25% от енергията на Сърбия.
„Имаме пълно доверие в Унгария като държава и за този енергиен съюз“, категоричен е Вучич.

По думите Александър Макура, енергиен експерт в RES Foundation в Белград, неефективната икономика на Сърбия я застрашава от прекъсване на енергийните потоци. „Сърбия се нуждае от 3 пъти повече енергия, за да произведе същия БВП като средния за ЕС“, посочва Макура. Глас от Сърбия: Европа и България се прострелват в крака, отказвайки се от руски газ
Вучич заяви, че газопроводът до България ще заработи преди следващия отоплителен сезон, като ще добави капацитет за внос на 1,8 млрд. куб. метра газ годишно, около 50% от годишното потребление на страната. Белград също преговаря с Азербайджан за доставки на газ от 2023 г.
„С друг тръбопровод до Северна Македония можем да се свържем с Трансадриатическите и Трансанадолските тръбопроводи, които транспортират газ от Азербайджан, както и с терминали за втечнен газ в Гърция. Всичко това е част от нашата диверсификация“, коментира още сръбският президент.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕС има нов план за руското петролно ембарго, България получава отсрочка
Русия удължи с 6 месеца преференциалната цена на газа за Сърбия
Русия изненада Сърбия с 3 пъти по-скъп газ

Проф. д-р инж. Ивайло Копрев е ректор на МГУ „Св. Иван Рилски“. Той е негов възпитаник, завършил е през 2001 г., специалност „Разработване на полезни изкопаеми“. През 2010 г. защитава докторска дисертация, научна специалност „Открит и подводен добив на полезни изкопаеми“, специализант на Technische Universität Bergakademie Freiberg, Germany. През 2012 г. е избран да заеме академичната длъжност доцент, а от 2018 г. е най-младият професор по научна специалност „Открит и подводен добив на полезни изкопаеми“. Ръководил e и e участвал в над 86 национални и международни научноизследователски и научно-приложни разработки, проекти и програми. Председател е на редица национални и международни научни конгреси, конференции и комитети. Автор и съавтор на монографии, книги и учебници.
Инфлацията в България вече е неприемливо висока. Според Вас достигнахме ли пика или да очакваме още по-високи нива, и докога според Вас ще продължава ускоряването?
Според мен едва ли сме достигнали пика, с оглед на цялата тенденция в света. Миналата седмица бях в Берлин и това, което видях там, никак не е окуражаващо. След като икономики като Германия вече рестартират производствата си на изкопаеми горива, които бяха спрели с оглед Зелената сделка, с идеята да овладеят голямата инфлационна вълна, значи ние сме донякъде късметлии, че не сме затворили нашите въглищни централи на този етап. В Германия отново се отварят такива централи, защото цените са непосилно високи. Така че инфлационната спирала най-вероятно ще се ускорява в следващите месеци. Германия разрушава вятърен парк, за да възроди въглищна мина
По-високите цени на енергията в момента движат цените нагоре, но само това ли е причината?
Ако разглеждаме нашата страна, друга сериозна причина е, че ние нямаме чак толкова добре развита индустрия с добавена стойност. Ако имаме индустрия, която произвежда и която прави добавена стойност на финалния продукт, тогава по-лесно ще можем да овладяваме процесите. А сега всичко е под знаменателя „висока цена на енергията“ и затова всичко се вдига.
Енергийната комисия удължи компенсациите за бизнеса заради високите цени на тока до края на 2023 г., но при намален таван от 200 лв. за мегаватчас. Според Вас това ли е правилната формула, или има по-добри варианти за подкрепа?
Държавата дотук се справя сравнително добре с мерките за компенсации. Прагът за енергийните помощи пада на 200 лв. за мегаватчас, т.е. той ще засегне по-голям брой микропредприятия, които според мен са основните потърпевши. Представете си един шивашки цех, основната му консумация е на електроенергия, той не е чак такова голямо предприятие, което да може да поеме удара, така че според мен колкото и да е непазарно, тези компенсации трябва да продължат. Бизнесът ще има нов таван на компенсациите за тока през 2023 г.
Ако те действат и през следващата година, ще ни позволят да произвеждаме повече и по-конкурентноспособна продукция, така че да можем да даваме добавена стойност и по този начин да се вливат свежи пари в бюджета.
В нашия университет пък сме взели всички мерки, за да намалим разходите на енергия и по този начин да се минимализира рискът от затваряне заради високите сметки за енергия.
Засега никой във властта не говори за компенсации за бизнеса заради скъпия газ, но според експерти цените на европейските борси отново ще тръгнат нагоре. Трябва ли да се мисли и за такава компенсация?
По-скоро държавата трябва да се замисли как ние да използваме собствените си ресурси, защото ако ние генерираме такива, било то газ, въглища или метали, това е далеч по-голяма антиинфлационна мярка, от която и да била друга. Пак се връщам на това, че ние ще даваме добавена стойност на собствената си продукция. България е сред страните в ЕС с най-голям скок в цената на газа
В момента, доколкото съм запознат, вървят проекти за разширение на газохранилище „Чирен“. Ако се съсредоточим в това ние да станем един истински енергиен хъб на Балканите или на Югоизточна Европа, нещата вероятно ще изглеждат по съвсем различен начин. Средносрочното бъдеще е в зелената енергия, но неин недостатък е, че няма прогнозируемост, т.е. да речем през деня свети слънцето и имаме ток от соларите, но през нощта нямаме. Затова трябва по някакъв начин да гарантираме и нощната енергия, т.е. да направим някакъв тип батерии. България може да се превърне в енергиен хъб, където да се генерира енергия и да се преразпределя. Това, до голяма степен, ще даде много голяма тежест за бъдещето на нашата страна.
Все пак „зелените“ технологии не бива да изпреварват цивилизационното развитие, защото тази хубава идея Fit for 55, която се отнася до целта на ЕС за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г., изпреварва много развитието на нашите цивилизации и ни поставя пред по-сериозни предизвикателства, отколкото можем да си представим. Технологиите не са достатъчно развити, индустрията не е пригодена за толкова рязко преминаване към такава декарбонизация, която се очаква.
Какво се случва с пазара на суровините. Там цените скочиха в началото на годината, след което се успокоиха. Мислите ли, че отново има причина да вървят рязко нагоре?
Истината е една – цените на суровините имат една посока и тя е само нагоре. Дали е рязко, или плавно, няма начин суровините да поевтиняват, защото ние ставаме все по-зависими от потреблението им. Тук отново се връщам на ролята на България – тя е минна държава, т.е. ние имаме много суровини, които можем да експлоатираме в полза на нашата страна и на нашето общество.
Какви са плюсовете и минусите на идеята на МОН за мащабно окрупняване на държавните висши училища в България?
Ние дълго време водихме този разговор, вероятно 9 месеца, с предишното ръководство на МОН и така и не успяхме да намерим нито един истински плюс на тази идея. Тя беше лансирана от бившия просветен министър проф. Николай Денков с цел да станем по-видими на световната карта на науката. Но аз задавам следния въпрос: “Кое е по-важно за българския студент – университетът да е видим в световната наука или кадърът да намери реализация в България или в чужбина”? Според мен е важно да завърши, да получи възможност да се развива, да е достойно заплатен, а това че висшето училище е видимо в топ 1000 или топ 500, е допълнителен бонус, но не е основната цел. Все пак основната цел на образованието се съдържа в самата дума – образоваме хората, за да могат да работят за държавата.
За щастие, мисля, че този процес напоследък затихна и едва ли ще бъде възобновен – не защото ние сме опуртюнисти, а защото дори една Франция, която толкова ни беше давана за пример като държавата, направила най-големите обединения на университети, всъщност 5 години по-късно установи, че не е добра идея да се създават мегаструктури с мегаадминистрация. Там висшите училища отново се връщат в автономните си единици, както са били преди това.
В проекта на Финландия за създаване на мегауниверситет с няколко клона, като например изкуства, инженерни науки и др., са инвестирани колосални суми. Но основния недостатък на такова висше училище е, че се губи идентичността.
Никой не попита защо 1953 г. са разделени университетите от политехника на няколко технически университета. Отговорът е много прост – защото индустрията е искала специалисти в конкретна област. 70 години по-късно мислите ли, че индустрията няма нужда от тесни специалисти? Нали това се прокламира в последните 20 години, че човек трябва да бъде експерт в своята област, а не да бъде енциклопедист. Ако се обединим в един мегауниверситет, ще получаваме множество енциклопедични знания, но нулеви компетенции за това, за което сме отишли да учим там там.
Правителството ще въведе общи изисквания за образователни, научни и научно-приложни резултати, които всеки преподавател ще трябва да постигне. Осъществима ли е реалната атестация на университетските преподаватели?
В МГУ съставът на преподавателите е със средна възраст 47 години, т.е. в следващите 30 години този университет има визия кадрите да се развиват. Пътят за реалната атестация е напълно осъществим, защото променяйки състава, се променя и мисленето. Когато един млад човек застане на една позиция, той трябва да знае ясната си пътна карта. Да речем, след 3 години преподавателят ще постигне дадено нещо, но за да го постигне, той трябва да положи определени усилия. Университетите вече разсъждават, неакадемично казано, като компании, които инвестират в своите кадри. Така младите хора се чувстват оценени, защото знаят, че ако направят определени стъпки, ще получат това, което желаят.
Възможността, която имаме – да се отворим и да комуникираме с университети от целия свят – е една от малките притегателни ниши, с които ние привличаме млади хора, защото им даваме възможност, ако са изследователи, да обикалят целия свят и да се срещат с различни чуждестранни колеги. Така те могат да бъдат космополити, да са отворени към света.
От друга страна, повишението на заплатите на университетските преподаватели трябва да продължи, но при правилата на всеки един университет във връзка с атестацията. Понеже всеки един университет най-добре знае какви критерии трябва да заложи, за да ги постигне. Така всички ние ще бъдем в леко напрегнато състояние. В момента в нашия университет върви едно обществено обсъждане за атестирането на преподавателите, в което сме заложили освен стандартните критерии за учебна и научноизследователска дейност, и един критерий, свързан с ангажираността към общността, към университета, т.е. какво ти правиш за университета, преди да попиташ какво университетът е направил за теб.
Осигуряват ли университетите в България качествени кадри за бизнеса?
Студентите в МГУ са готов продукт, който индустрията директно взима на работа. При нас има 100% реализация на завършилите на първа защита, които са 25%. Те са най-мотивираните и са моделирани за бизнеса и индустрията. Образованието в България е на добро ниво. Да, то трябва да се развива все повече и повече и всеки един университет има своя поглед как да създаде качествени кадри за бизнеса. Факт е, че няма 100-процентова реализация за всички и има студенти, които не са на нивото, което очаква бизнесът и индустрията, но системата е такава, че отивайки в една компания, служителя или върши работата за нея като хората, или тя просто те изхвърля. Конкуренцията е достатъчно висока, трябва да се покриват критериите за качество.
В минерално-суровинната индустрия в България има 4 рудника, които са в топ 50 на света и в тях на 90% работят български инженери. В IT индустрията и стартъпите наблюдаваме същото, там отново работят масово български кадри. Противник съм на това да си посипваме главата с пепел и да казваме, че при нас нищо не се случва. Да, системата е бавна и консервативна, трудно се променя, но стъпка по стъпка нещата се случват.
В последните 35 години България се промени коренно, това е станало чрез хора, които са завършили средно и висше образование. Ние сме една от страните, които имаме най-висок потенциал в това отношение. Хубаво е, че през последните години не ограничихме възможността нашите деца да се образоват. Напротив, при нас образованието е сравнително евтино. Наскоро излезе една статистика, че 25% от гражданите на България са с висше образование. Ние сме върха на копието и сме най- видими. Колкото и да се опитват да принизяват образованието и да казват, че качеството е ниско, всичко е сериозен атестат на това, че хората искат да бъдат образовани. Образованите хора могат да взимат решения и да преминат през всяка криза.
Източник: Economic.bg