Урологът д-р Младден Кацаров в дневния блок „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“. Първо да поговорим за рака на простатата. …
Дневни архиви: 09/11/2022
Нечовешко зверство! 21-годишен варненец беше нападнат и убит на улицата в Лондон!
Българин е починал след нападение на улицата в Лондон. 21-годишният Габриел Петров Стоянов от Варна е бил атакуван минути преди полунощ в петък срещу …
Изменението на климата – световният проблем ще бъде на фокус в „Tech 21: Кръгова икономика“
Новото издание на специалния проект на Bloomberg TV Bulgaria ще се излъчи на 13 ноември от 20:00 часа
След убийството на българския полицай: Турция засилва охраната по граница
След убийството на български полицай на границата с Турция двама заместник-министри на МВР отидоха на среща във валийството в Одрин в сряда сутринта. …
25 български компании са сред най-големите в Централна и Източна Европа
2021 година донесе благоприятни условия както за икономиките, така и за най-големите бизнеси в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Въпреки че все още е изправена пред предизвикателствата на пандемията от Covid-19, икономическата активност се възстанови от спада през 2020 г. В резултат на това, 500-те най-големи бизнеса в региона отбелязаха рязко нарастващи приходи и по-високи печалби.
Това показа 14-тото годишното проучване на Кофас за най-големи компании в ЦИЕ за 2021 г. Според доклада, докато регионът регистрира по-лека рецесия през 2020 г. със среден растеж на БВП, достигащ -3,7% в сравнение с -5,5% в Западна Европа, възстановяването на ЦИЕ през 2021 г. също беше по-впечатляващо, достигайки 5,7% в сравнение с 4,7% в западноевропейските икономики.
В класацията за най-големи компании тази година попадат и 25 български дружества. Най-високо изкачилите се в класацията български бизнеси са:
Български енергиен холдинг (БЕХ) – 15-о място
„Аурубис България“ – 45-о място
Национална електрическа компания (НЕК) – 97-о място
„Еврохолд България“ – 112-о място
„Лукойл България“ – 142-о място
„Астра Биоплант“ – 143-о място
АЕЦ „Козлодуй“ – 167-о място
„Адванс Пропъртис“ – 197-о място
„Булгаргаз“ – 221-о място
„Сакса“ – 232-о място
„БиЕй Глас България“ – 233-о място
„Кауфланд България“ – 253-о място
„Софарма“ – 304-о място
„Лидл България“ – 316-о място
„Олива“ – 351-о място
„В класацията на Кофас ЦИЕ Топ 500 попадат повече български компании от предходната 2020 г. и това е напълно разбираемо. Доста голяма част от бизнеса се възползва от възстановителните Covid-19 мерки от правителството и регистрираният ръст в оборотите беше донякъде предвидим. Тази година обаче бизнесът е застрашен отново поради сътресенията в макроикономически план – предстои да разберем колко и как ще бъдат усетени в България и региона“, споделя Пламен Димитров, управител на Кофас България.
Общият оборот на всичките 500 компании се е повишил с 26,9% до 842 милиарда евро. Съвкупните нетни печалби почти са се удвоили в сравнение с 2020 г., достигайки 41,43 милиарда евро. Освен това 500-те компании са наели 2,2 милиона души през изминалата година (+1,3% спрямо 2020 г.).
Полската енергийна компания PKN Orlen отново е на челното място, укрепвайки позицията си с оборот, който скочи с 52%, докато през предходната година беше намалял с 23%. Чешката Skoda Auto (2-ро място), мултинационалната нефтена и газова компания MOL Унгария (3-то място), полската държавна PGNiG (4-то място), търговецът на дребно Jeronimo Полша (5-то място), полската енергийна компания PGE (7-мо място) и Volkswagen Словакия (8-мо място) бяха на върха в предишни класации. Повечето от тях регистрират по-висок оборот. Производителите на автомобили като Skoda и Volkswagen Словакия регистрират само леко увеличение на приходите с 0,4% и 2,3% поради прекъсвания на веригата за доставки.
Сектори: Доминация на петролния и газов сектор
Три ключови сектора (автомобилен и транспортен, нефт и газ, неспециализирана търговия), представени от най-големите компании в региона, продължават да формират 53% от общите приходи. Класацията разкрива, че всички индустрии регистрират ръст на оборота поради ускоряване на търсенето и слаба отправна точка от предходната година. Това нанесе огромно влияние върху финансовите показатели на компаниите поради началния етап на пандемията и свързаните с нея органичителни мерки.
Най-яркият пример идва от сектор текстил и облекло, който претърпя спад в търсенето, както и промяна в потребителските предпочитания през пандемичната 2020 г. Година по-късно секторът отбеляза най-висок ръст на оборота от 60,3%. За разлика от него, най-слабо увеличение е регистрирано в сектора на строителството (+9,5%), автомобилостроенето и транспорта (+9,6%). Последните два сектора остават доминиращи в Чехия, Унгария, Румъния и Словакия.
Повечето индустрии успяха да генерират по-високи нетни печалби, като металите водят класацията (+437%). Текстилът, облеклото и хранително-вкусовата промишленост са секторите, които показват негативна динамика в тази област. Най-добре оценената индустрия в ЦИЕ Топ 500 е с по-малко представители в класацията, но отбелязва ръст на оборота от 27,9% и повече от двойно увеличение на нетната печалба.
Секторът на полезни изкопаеми, химикалите, петрола, пластмасата и фармацевтичните продукти отново е най-големият в класацията ЦИЕ Топ 500. Индустрията се радва на един от най-високите скокове на нетната печалба (+331,5%) след 52-процентното увеличение в цените на петрола през 2021 г.
„В резултат на съживяването на световната търговия износът от ЦИЕ допринесе за ускоряването на регионалните производствени сектори, които претърпяха по-високи разходи за обработка. Тези разходи се повишиха рязко след началото на възстановяването от пандемията и те все още засягат бизнеса до голяма степен в наши дни, особено сега, когато разходите за енергия и вложени ресурси скочиха след началото на войната в Украйна“, споделя Грегож Шилевич, главен икономист на Кофас за Централна и Източна Европа.
„Наистина, тъй като Русия доставяше на Европа енергийни стоки, цените скочиха значително през 2022 г., с което започна кризата. В същото време нарушенията на веригите за доставки на селскостопански и хранителни стоки доведоха до нарастваща инфлация на цените на храните поради факта, че както Русия, така и Украйна заемат значителен дял в световния износ на селскостопански продукти“, допълва той.
„Очаква се икономиките на ЦИЕ да бъдат най-силно повлияни от войната, започнала през февруари 2022 г. Това се дължи на географската им близост до двете страни, зависимостта от износа и вноса на енергия от Русия, притока на бежанци от Украйна и проблемите с логистиката, които произлязоха от войната. Това означава, че регионът е уязвим от редица фактори и следващото издание на класацията ни може да покаже различна картина“, предупреждава Ярослав Яворски.
25 български компании са сред най-големите в Централна и Източна Европа
2021 година донесе благоприятни условия както за икономиките, така и за най-големите бизнеси в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Въпреки че все още е изправена пред предизвикателствата на пандемията от Covid-19, икономическата активност се възстанови от спада през 2020 г. В резултат на това, 500-те най-големи бизнеса в региона отбелязаха рязко нарастващи приходи и по-високи печалби.
Това показа 14-тото годишното проучване на Кофас за най-големи компании в ЦИЕ за 2021 г. Според доклада, докато регионът регистрира по-лека рецесия през 2020 г. със среден растеж на БВП, достигащ -3,7% в сравнение с -5,5% в Западна Европа, възстановяването на ЦИЕ през 2021 г. също беше по-впечатляващо, достигайки 5,7% в сравнение с 4,7% в западноевропейските икономики.
В класацията за най-големи компании тази година попадат и 25 български дружества. Най-високо изкачилите се в класацията български бизнеси са:
Български енергиен холдинг (БЕХ) – 15-о място
„Аурубис България“ – 45-о място
Национална електрическа компания (НЕК) – 97-о място
„Еврохолд България“ – 112-о място
„Лукойл България“ – 142-о място
„Астра Биоплант“ – 143-о място
АЕЦ „Козлодуй“ – 167-о място
„Адванс Пропъртис“ – 197-о място
„Булгаргаз“ – 221-о място
„Сакса“ – 232-о място
„БиЕй Глас България“ – 233-о място
„Кауфланд България“ – 253-о място
„Софарма“ – 304-о място
„Лидл България“ – 316-о място
„Олива“ – 351-о място
„В класацията на Кофас ЦИЕ Топ 500 попадат повече български компании от предходната 2020 г. и това е напълно разбираемо. Доста голяма част от бизнеса се възползва от възстановителните Covid-19 мерки от правителството и регистрираният ръст в оборотите беше донякъде предвидим. Тази година обаче бизнесът е застрашен отново поради сътресенията в макроикономически план – предстои да разберем колко и как ще бъдат усетени в България и региона“, споделя Пламен Димитров, управител на Кофас България.
Общият оборот на всичките 500 компании се е повишил с 26,9% до 842 милиарда евро. Съвкупните нетни печалби почти са се удвоили в сравнение с 2020 г., достигайки 41,43 милиарда евро. Освен това 500-те компании са наели 2,2 милиона души през изминалата година (+1,3% спрямо 2020 г.).
Полската енергийна компания PKN Orlen отново е на челното място, укрепвайки позицията си с оборот, който скочи с 52%, докато през предходната година беше намалял с 23%. Чешката Skoda Auto (2-ро място), мултинационалната нефтена и газова компания MOL Унгария (3-то място), полската държавна PGNiG (4-то място), търговецът на дребно Jeronimo Полша (5-то място), полската енергийна компания PGE (7-мо място) и Volkswagen Словакия (8-мо място) бяха на върха в предишни класации. Повечето от тях регистрират по-висок оборот. Производителите на автомобили като Skoda и Volkswagen Словакия регистрират само леко увеличение на приходите с 0,4% и 2,3% поради прекъсвания на веригата за доставки.
Сектори: Доминация на петролния и газов сектор
Три ключови сектора (автомобилен и транспортен, нефт и газ, неспециализирана търговия), представени от най-големите компании в региона, продължават да формират 53% от общите приходи. Класацията разкрива, че всички индустрии регистрират ръст на оборота поради ускоряване на търсенето и слаба отправна точка от предходната година. Това нанесе огромно влияние върху финансовите показатели на компаниите поради началния етап на пандемията и свързаните с нея органичителни мерки.
Най-яркият пример идва от сектор текстил и облекло, който претърпя спад в търсенето, както и промяна в потребителските предпочитания през пандемичната 2020 г. Година по-късно секторът отбеляза най-висок ръст на оборота от 60,3%. За разлика от него, най-слабо увеличение е регистрирано в сектора на строителството (+9,5%), автомобилостроенето и транспорта (+9,6%). Последните два сектора остават доминиращи в Чехия, Унгария, Румъния и Словакия.
Повечето индустрии успяха да генерират по-високи нетни печалби, като металите водят класацията (+437%). Текстилът, облеклото и хранително-вкусовата промишленост са секторите, които показват негативна динамика в тази област. Най-добре оценената индустрия в ЦИЕ Топ 500 е с по-малко представители в класацията, но отбелязва ръст на оборота от 27,9% и повече от двойно увеличение на нетната печалба.
Секторът на полезни изкопаеми, химикалите, петрола, пластмасата и фармацевтичните продукти отново е най-големият в класацията ЦИЕ Топ 500. Индустрията се радва на един от най-високите скокове на нетната печалба (+331,5%) след 52-процентното увеличение в цените на петрола през 2021 г.
„В резултат на съживяването на световната търговия износът от ЦИЕ допринесе за ускоряването на регионалните производствени сектори, които претърпяха по-високи разходи за обработка. Тези разходи се повишиха рязко след началото на възстановяването от пандемията и те все още засягат бизнеса до голяма степен в наши дни, особено сега, когато разходите за енергия и вложени ресурси скочиха след началото на войната в Украйна“, споделя Грегож Шилевич, главен икономист на Кофас за Централна и Източна Европа.
„Наистина, тъй като Русия доставяше на Европа енергийни стоки, цените скочиха значително през 2022 г., с което започна кризата. В същото време нарушенията на веригите за доставки на селскостопански и хранителни стоки доведоха до нарастваща инфлация на цените на храните поради факта, че както Русия, така и Украйна заемат значителен дял в световния износ на селскостопански продукти“, допълва той.
„Очаква се икономиките на ЦИЕ да бъдат най-силно повлияни от войната, започнала през февруари 2022 г. Това се дължи на географската им близост до двете страни, зависимостта от износа и вноса на енергия от Русия, притока на бежанци от Украйна и проблемите с логистиката, които произлязоха от войната. Това означава, че регионът е уязвим от редица фактори и следващото издание на класацията ни може да покаже различна картина“, предупреждава Ярослав Яворски.
Министър Пенов: Ще осигурим по-добър достъп до образование на деца със специални потребности
„Ще осигурим по-добър достъп до образование на деца със специални потребности. Всеки има право на достъп до качествено и приобщаващо …
Костадин Костадинов: Безспорно е, че на българо-турската граница се случват страшни беззакония
Оставката на Демерджиев няма да реши проблема. Безспорно е, че на българо-турската граница се случват страшни беззакония. Оградата спира единствено …
БСП поиска оставката на министъра на вътрешните работи
„Очевидно е несправянето на политическото ръководство на МВР и е логично в тази ситуация да се поеме персонална отговорност. Президентът да …
Заловиха 10-годишен крадец на таблети
10-годишно дете си призна, че е откраднало три таблета от магазин на мобилен оператор в Своге, съобщиха от ОД на МВР в София. Служителите на реда …
Български фирми от земеделието и хранително-вкусовата промишленост имат възможност за търговия в Африка
Български фирми от земеделието и хранително-вкусовата промишленост имат възможност за разширяване на търговията си в Африка, информира пресцентърът …
Новорегистрираните безработни са почти два пъти повече от започналите работа
Новорегистрираните безработни в цялата страна през последната седмица на октомври са два пъти повече от тези, които са започнали работа чрез бюрата…
Украйна е само „загрявка“ преди войната с Китай: Защо ръководителят на ядрените сили на САЩ предупреди за предстояща „много дълга“ война
Ръководителят на стратегическото командване на САЩ нарече Китай възможен военен противник на Америка в близко бъдеще, пише MWM. Преувеличаването на …
Ако детето ще учи в чужбина – кога, в какво и как да пестим?
Все повече са българите, които изпращат децата си да се образоват в чужбина. Не е ясно дали това е защото не вярваме на нашата образователна система …
Акад. Людмил Стайков: В шок съм, че внучката ми е обвинена за убийството на баба си
„В шок съм, че внучката ми е обвинена в убийството на баба си Виолета. Аз от много години не поддържах връзка нито с нея, нито с баба й. О, …
Сметната палата: До 11 ноември се подават отчетите за предизборната кампания 2022
Остават три дни до крайния срок за подаване пред Сметната палата на отчети за предизборната кампания за изборите от 2 октомври, информират от …
Мащабна 24-часова стачка блокира Гърция
Мащабна 24-часова стачка на синдикатите блокира Гърция. Подготвят се протестни демонстрации срещу социалната политика на правителството на Кириакос…
Николай Каварджиклиев: Дяволът е заровен в неадекватната помощ на държавата за лозаро-винарския бранш
Българските лозари и винари протестираха, защото искат промени в сектора. Какво трябва да се направи в тази област, за да бъдат доволни и двете …
Европейската комисия променя бюджетните правила на ЕС
Европейската комисия ще настоява в сряда за законодателна промяна на бюджетните правила на ЕС, тъй като се стреми да създаде допълнително…
Земеделският фонд отпусна 2.3 млн. лв. за компенсации на земеделците от природни бедствия
Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) утвърди финансов ресурс от 2,3 млн. лева по държавна помощ „Помощ за компенсиране на щетите по…