Приемът на достатъчно количество магнезий е от значение за правилното функциониране на организма. Има редица причини да включите повече богати на магнезий храни към ежедневното си меню.
Ценният минерал магнезий участва в множество химични реакции в човешкия организъм. Препоръчителната дневна доза магнезий е 400 мг. За съжаление в своето ежедневие не всеки човек успява да си набави нужното количество от този минерал. Сред населението много по-често среща дефицит на магнезий, отколкото излишък.
Магнезият допринася за мускулното съкращение и нервно-мускулната проводимост, сърдечната функция, функцията на бъбреците, инсулиновия и енергийния метаболизъм, кръвното налягане, ензимните реакции здравето на костите.

Източник на изображението: Pexels
Други по-малко познати ползи от магнезия са способността му да се бoри с възпаленията в тялото, да способства изграждането на ДНК и РНК. Също така приемът на магнезий спомага за контролирането на нивата на захар в кръвта при диабет тип 2.
Без значение дали сте активно спортуващи, ежедневната ви работа включва физически труд или интензивна мисловна дейност, вие имате нужда от достатъчен ежедневен прием на магнезий. От този важен минерал се нуждаят също и възрастнтие хора и бременните и кърмещи жени.
Представяме ви няколко вида храни богати на магнезий, които имат значително количество магнезий и които си заслужава всеки от нас да включи в ежедневното си меню. С тяхна помощ можем да подобрим здравето си и своите тонус и енергия.
Топ храни с най-голямо съдържание на магнезий:
Зеленчуци

Източник на изображението: Pexels
Най-богатите на магнезий зеленчуци са спанак,
карфиолът, картофите, авокадото. От тях спанакът е с най-много магнезий- 85мг., като в останалите общото му съдържание пада към 25 мг. Други богати на магнезий зеленолистни зеленчуци са броколи, кейл, маруля.
Едно авокадо например ни осигурява повече от 20% от препоръчителната дневна доза магнезий.
Плодове

Източник на изображението:Pixabay
Смокинята, бананът, маракуя, ананас и авокадото са едни от храните с най-много количество магнезий. В 100 г. плодове се съдържа около 30 мг магнезий.
В един голям банан се съдържа средно 37 мг магнезий.
Семена

 Източник на изображението: Pexels
Ако искате да увеличите приема си на магнезий, то добавяйки повече семена към диетата можете да го постигнете. Тиквените семена са например един от най-добрите източници на магнезий със съдържанието си от 600 мг магнезий в 100 г. Други богати на ценния микроелемент са сусам, чиа, булгур, елда.
След тях идва сусамът, който съдържа повече от 350 мг магнезий на 100 г.
Ядки

Източник на изображението: Pixabay
Освен че са вкусни, ядките са супер полезни с високото си съдържание на магнезий. Една от ядките, която е най-богата на магнезий (300 мг на 100г.), е кашуто.
На второ място по съдържание на магнезий е фъстъкът със 170 мг магнезий в 100 гр, а на трето е бадемът-80 мг на 100 гр. В две суп. лъжици фъстъчено масло например се съдържат 49 мг. магнезий.
Пълнозърнести храни

Източник на изображението: Pixabay
Ако обичате пълнозърнести храни, то добрата новина е, че няма да страдате от недостиг на магнезий. Пълнозърнестото брашно например предлага средно 160 мг магнезий на чаена чаша.
Киноата е тип зърнена култура, която също предлага добро количество магнезий – 118 мг на една чаена чаша.
Бобови култури

Източник на изображението: Pexels
Бобовите култури са едни от храните богати на магнезий, особено черния боб. Една чаена чаша черен боб предлага 120 мг магнезий.
Шоколад
Ако обичате шоколад, то има вероятност да не страдате от недостиг на магнезий. Факт е, че най-много магнезий се съдържа в черния шоколад вместо в другите видове шоколади.
В 28 г черен шоколад се съдържа 64 мг магнезий, което осигурява 16% от препоръчителната ежедневна доза от минерала.
Тофу
Тофуто е един добър източник на магнезий, особено за хората, които не консумират месо. В 100 г тофу се съдържат 53 мг магнезий.

Източник на изображението: Pexels
Риба
Ако искате да повишите приема си на магнезий, консумацията на риба със сигурност ще ви помогне. Рибата тон, сьомгата и скумрията са едни от рибите с най-високо съдържание на магнезий.

Противопоставянето на Холандия и Швеция може да доведе до разделяне на България и Румъния за членството им в Шенген. Изглежда все по-вероятно през декември лидерите на ЕС да подкрепят приемането на Хърватия и Румъния, а България да остане встрани, което би било огромен политически удар за София, съобщава EURACTIV България, позовавайки се на източници в София и европейските институции. Присъединяването на България в Шенген пак се отлага
За това допълнително допринася безразличието на парламентарно представените партии, които се занимават основно с пренаписването на изборния закон в страната, както и липсата на стабилно правителство в София и предстоящите нови избори.
Водещите български партии изглежда нямат интерес служебното правителство да постигне голям политически успех като влизането в Шенген, което се оказа непостижима задача за три редовни правителства на Бойко Борисов, твърдят източници на EURACTIV.
Приемането в Шенген би било политически актив за служебното правителство на президента Румен Радев, което се приема като проблем и от БСП, чийто лидер Корнелия Нинова от години е в конфликт с Радев.
Големите европейски политически семейства няма на кого да направят политически подарък в София заради политическата криза и липсата на редовен кабинет. На 18 октомври евродепутатите отново призоваха за приемането на България и Румъния, като подчертаха, че свободното движение е в основата на европейския проект.
Месец по-късно – на 16 ноември Европейската комисия също призова Хърватия, Румъния и България да бъдат приети незабавно в Шенген. Разширяването на Шенгенското пространство се насърчава и от сегашното председателство на ЕС – на Чехия – което иска страните от ЕС да решат през декември. Българският парламент също подкрепи присъединяването към Шенген, предлагайки страната да бъде приета от 1 януари 2023 г.

Hrvatska je spremna!България е готова!România este pregătită!We call on the @EUCouncil to take the necessary decisions to allow Bulgaria, Romania and Croatia to become full Schengen members.Their citizens must enjoy the full benefits of Schengen without further delay ↓
— European Commission 🇪🇺 (@EU_Commission) November 16, 2022

Но още в края на октомври парламентът на Нидерландия прие резолюция, в която се посочва, че Нидерландия трябва да се противопостави на влизането на Румъния и България в Шенген. Дания също има сериозни резерви по въпроса.
По-късно към противниците се присъедини и Швеция, която намекна, че приемането на балканските държави в Шенген заплашва националната ѝ сигурност. Шведските политици изтъкват „широко разпространената корупция и липсата на действия срещу организираната престъпност“ в трите страни-кандидатки. Още една държава блокира България за Шенген
През последните дни стана ясно, че и Австрия не желае България, Румъния и Хърватия в Шенгенското пространство. Вътрешният министър Герхард Карнер твърди, че няма смисъл от разширяване на Шенген, щом системата за защита на външните граници не работи. „Не може да се занимаваме с разширяването на една повредена система. Ситуацията в Европа показва кристално ясно, че защитата на външните граници се е провалила“, посочва Карнер пред местния вестник „Курир“. Трета западна държава ни спира за Шенген
Конкретната причина за позицията му е потокът от бежанци, който се влива в Централна Европа през Балканите. Повече от 90 000 мигранти вече са били задържани в Австрия тази година, 75 000 от които не са били регистрирани в друга страна от ЕС, според Министерството на вътрешните работи.
Властите в София и Букурещ изпълниха изискванията за членство в „зоната без граници“ още преди няколко години, още преди Хърватия да влезе в ЕС през 2013 г., така че са налице всички предпоставки да бъдат приети. Разширяването на Шенген обаче се решава с консенсус на членовете му, а такъв към момента очевидно липсва.
На 8 декември министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС ще гласуват присъединяването на трите балкански страни към Шенген. Аутсайдери в Европа: ЕС гласува отделно Хърватия от България и Румъния за Шенген
България напредва, но е жертва на чужди интереси?

Според последните експертни проверки България е затегнала контрола върху границите с наблюдение и системни проверки на външните граници на ЕС. Твърди се, че страната разполага с необходимите структури, за да гарантира спазването на основните права чрез гарантиране на достъп до международна закрила.
Еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон обяви, че в трите страни вече се извършват допълнителни проверки, след като нидерландският парламент и Швеция поискаха повече информация относно визите и опасенията за защита на данните.

Today I present a Communication on a stronger #Schengen with full participation of Bulgaria, Croatia and Romania.It is high time to say welcome.⁰It is high time to say;Добре дошли ! 🇧🇬 ⁰Dobrodošli ! 🇭🇷 ⁰Bine ați venit ! 🇷🇴 My statement:https://t.co/PpTkldvJbH pic.twitter.com/6tuSkmaDpT
— Ylva Johansson (@YlvaJohansson) November 16, 2022

Следващата седмица нидерландският парламент може да гласува декларация, която призовава за отделяне на Румъния от България, разкриват пред EURACTIV евродепутати, пожелали анонимност.
Българският евродепутат от Партията на европейските социалисти (ПЕС) Петър Витанов призова за „всеобща мобилизация на българското общество, партии и институции“ за постигане на така желаното членство в Шенген. „Българските партии трябва да активизират международните си контакти. Това би било изключително вредно и дискриминационно решение, което само може да засили антиевропейските настроения в България“, казва Витанов пред EURACTIV.
В румънското общество няма антибългарски настроения и никой не желае разделяне на България от Румъния, казва пред EURACTIV България румънският евродепутат Влад Георге от „Обнови Европа“. „Никой в ​​Румъния не говори за България като за нещо лошо… Няма публично изказване или обществено мнение в тази посока. Представата на Румъния за България е доста положителна. Ние сме добри съседи. Но сега всички в Румъния започват да се разочароват от холандците. Смятани сте за жертва на холандската политика, както и ние“, коментира той.
Българската дипломация е направила голяма грешка, като е дала зелена светлина за присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО, преди да се реши въпроса за Шенген. заяви наскоро по БНТ бившият български външен министър Соломон Паси. Факт е, че Швеция зае отрицателна позиция, след като София приветства присъединяването ѝ към НАТО.

Lack of sober judgment looks like this! #Bulgaria – the country of rampant #corruption where there is no #RuleOfLaw is a threat to #EU’s security. The #EUCommission’s calls for admitting it to the #Schengen Area are ludicrous and dangerous. https://t.co/kufXybznn9
— Dr Radosveta Vassileva (@radosveta_vass) November 16, 2022

Сред българското общество също има противници на влизането в Шенген. Най-гласовита е националистическата и антиевропейска партия „Възраждане“, която не подкрепи декларацията в Народното събрание за приемането ни в „зоната без граници“. Но има и други.
„Липсата на трезва преценка изглежда така! България – страната на ширеща се корупция, в която няма върховенство на закона, е заплаха за сигурността на ЕС. Призивите на Европейската комисия за приемането ѝ в Шенгенското пространство са нелепи и опасни“, твърди на профила си в Twitter д-р Радосвета Василева, която е научен сътрудник в Университета Мидълсекс в Лондон.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Вратите на Шенген остават затворени за България
Хърватия изпреварва България за Шенген, както стана за еврозоната
България е изсипала повече пари за влизане в Шенген, отколкото за ЕС и НАТО
Юнкер: Мястото ви е в Шенген, за еврозоната нещата не са достатъчни
Проф. Дуранкев: Присъединяването ни към Шенген и еврозоната няма да е скоро