България не може да препродава руски петрол на други държави, включително ако е преработен. Това съобщават от Европейската комисия (ЕК) пред „Свободна Европа“.
Вчера ръководството на рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ съобщи, че се е споразумяло със служебното правителство да прехвърли цялата си икономическа дейност в България и да плаща данъците върху печалбата си в страната. В замяна на това кабинетът обеща да позволи на компанията да продължи да внася руски петрол до края на 2024 г., както и да изнася продукти, добити от преработката на руския нефт. „Лукойл“ прехвърля изцяло бизнеса си у нас
Европейският съюз въведе забрана за вноса на руски нефт след началото на руската военна агресия срещу Украйна. Мярката влиза в сила от 5 декември за суровия петрол и от 5 февруари догодина за преработения петрол (горива, масла и други петролни продукти). Поради специфичното географско положение на България, беше предвидена специална дерогация (изключение) от забраната за внос на суров нефт и на петролни продукти до края на 2024 г. ЕС има нов план за руското петролно ембарго, България получава отсрочка
„Целта на дерогацията е България да се снабдява с петрол поради специфичната ѝ ситуация, а не да го продава на други държави членки или на трети страни, включително ако е преработен“, припомнят от Европейската комисия в отговор до „Свободна Европа“.
От Брюксел цитират член от насоките на Комисията, който изяснява забраната за препродажбата. В него пише, че властите в държавите членки трябва да се уверят, че не купуват петролни продукти, произведени от руски нефт в страни, които са получили изключение от ембаргото (България е точно такава).
Държавата и износът на руски горива

Министрите на икономиката и на енергетиката Никола Стоянов и Росен Христов от седмици говорят за износ на продукти от руски петрол. От Европейската комисия трябваше да внесат допълнително уточнение, че сме получили отсрочка от санкциите, за да се снабдяваме, а не да препродаваме. Сега от Брюксел потвърждават тази позиция пред „Свободна Европа“. Кабинетът преговаря с „Лукойл“ за по-ниски цени на горивата
Според служебното правителство износът на горива, получени от преработен руски нефт, не е нарушение на условията на дерогацията. Служебните министри твърдят, че е забранен само износът на суров петрол и петролни продукти, внесени от Русия в България, а не на горива, произведени в „Лукойл Нефтохим Бургас“ от руски нефт. Служебният кабинет твърди, че е обсъдил въпроса с Европейската комисия. Заради високите цени: България налага данък върху свръхпечалбата на „Лукойл Нефтохим“
Защо „Лукойл“ работи на загуба

Отпадането на забраната за износ на горива е условие на „Лукойл“, за да пренесе цялата си дейност в България и да започне да плаща данъци върху печалбите си в страната.
До момента „Лукойл Нефтохим“ работи в България чрез посредник – дъщерната фирма на руския „Лукойл“ – Litasco, която се намира в Швейцария. Сега тя купува от руския „Лукойл“ суров петрол и го продава на рафинерията в България. След това купува обратно преработения петрол и го продава на потребителите. Рафинерията в Бургас само преработва петрола „на ишлеме“, а всички данъци върху печалбата ѝ се връщат обратно в Русия. „Лукойл“ сменя бизнес модела, ще плаща данъци
Заради тази схема през почти всички години в последните 2 десетилетия рафинерията официално обявяваше, че работи на загуба, а през 2021 г. отчете печалба от 67 млн. лева. Това се случва въпреки факта, че за последните 15 години рафинерията е отчела приходи от над 80 млрд. лева. За пръв път от 15 години: „Лукойл“ плаща данък печалба
Според обявената в понеделник нова схема би трябвало сега посредникът Litasco да отпадне и от 1 януари 2023 г. „Лукойл Нефтохим Бургас“ да прехвърли цялата си икономическа дейност у нас. Реално ли е „Лукойл Нефтохим Бургас“ да спре работа без руски петрол?
До какво ще доведе забраната за износ на горива?

В началото на ноември икономическият министър Стоянов каза, че ако не изнасяме горивата, произведени от руски петрол, за други държави, цената на горивата в България ще стане 5-6 лева. Пред икономическата комисия в парламента той заяви, че ще стане или това, или рафинерията ще затвори, ако не изнася продукция за трети страни. Енергийният министър Росен Христов пък каза, че ако такива продукти останат на съхранение в бургаската рафинерия, тя ще запълни капацитета на складовете си и няма да може да работи.
Бизнесът също не подкрепя забраната за износ на горива, произведени от руски нефт. „Лукойл Нефтохим“ трябва да продължи да преработва руски петрол и да може да изнася получените продукти, за да е на печалба и да може да плаща данъци, посочват от Българската петролна и газова асоциация, която обединява големите търговци на горива у нас. Колко ще плащаме за гориво след преместването на „Лукойл“ у нас?
Рафинерията в Бургас трябва да продължи да изнася произведените горива, защото продукцията ѝ е доста голяма и само около 40% от нея се продава у нас. Предприятието не може да произвежда по-малко, защото няма да бъде рентабилно и няма да плаща много данъци, твърдят от бизнес организацията.
Те изтъкват, че рафинерията е направена, за да работи с руски петрол. Ако започне да обработва друг нефт, това ще оскъпи продукта (горивата) и цените биха се изравнили с тези в Румъния и Гърция, където производствените цени са значително по-високи, отколкото у нас. Реално ли е „Лукойл Нефтохим Бургас“ да спре работа без руски петрол?
Трябва да положим всички усилия заводът „Лукойл Нефтохим“ да работи ефективно, защото на него разчитат и други държави. Ако производството бъде спряно, то трудно ще се възстанови. А колкото повече и по-ефективно работи, играчите от други страни ще бъдат затруднени да доставят своите продукти на българския пазар, допълват от БПГА.
Възможната продажбата на рафинерията, ако се стигне до затварянето ѝ, би била много трудна. Ще се изисква желанието на собственика ѝ, предупреждават от бранша. Бягство от санкциите: „Лукойл“ продава една от най-големите рафинерии в Европа
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Европа уж се отказва от руския нефт, но още е най-големият му купувач
Недостиг, високи цени и неяснота: Какво се задава след ембаргото на руския петрол?
Високите цени на горивата ще останат и през 2023 г.
Европейско ембарго срещу руския петрол: Какво ще стане с цените?
Европа или Русия – кой ще пострада повече от петролното ембарго?

Тъй като светът е в разгара на глобална енергийна криза, стотици милиони хора са изправени пред предизвикателство да отопляват дома си. Трайното пребиваване в студен дом може да доведе до сериозни и дълготрайни последствия, пише BBC. Цена на топлото: Кой начин на отопление ще ни излезе най-евтино тази зима?
Приблизително 36 млн. души в Европа не са могли да поддържат домовете си достатъчно топли през 2020 г. В САЩ 16% от населението е засегнато от енергийна бедност, включително 5,2 млн. домакинства, за които се счита, че са над федералната линия на бедността. В Китай пък се смята, че над 24-27% от хората на средна възраст и по-възрастните живеят в енергийна бедност. 3 милиона жители на ЕС нямат пари да отопляват жилищата си
Предвид нестабилния енергиен пазар и нестабилните цени на тока и на газа, особено в Европа, ситуацията може да се влоши.
Международната агенция по енергетика предупреди, че светът е в разгара на първата си „глобална енергийна криза“ – до голяма степен предизвикана от войната в Украйна. Милиони хора по света вероятно ще са засегнати, но най-голямата тежест ще се озове върху плещите на най-бедните и най-уязвимите. Вече сме в световна енергийна криза: Кой ще пострада най-много?
Какво ще ни стане, ако стоим на студено вкъщи?

Последиците за здравето от всичко това са сериозни. Научните изследвания показват, че студените домове са вредни за обитателите им, а понякога дори и смъртоносни. При ниски температури има по-висок риск от инсулт, респираторна инфекция и падане или други наранявания заради намалената сила и сръчност на хората.
Студените домове могат да доведат и до краткосрочни, и дългосрочни последици за здравето. Хората, които имат рак, артрит или определени увреждания, могат да бъдат особено чувствителни към студа.
Според експерти, ако държите книга или телефон дълго време в студено помещение, ще започнат болки в ръцете, които ще се разпространяват нагоре. Енергийно бедните у нас: Колко тежка ще е предстоящата зима за тях?

Освен преките вреди от ниските температури, други фактори на околната среда в студените домове могат да окажат влияние на здравето на хората като влагата и мухълът, които са по-често срещани в лошо отопляваните къщи.
Спорите, отделяни от плесенните гъбички, дразнят белите дробове и могат да влошат състояния като астма. Според проучване животът във влажни и мухлясали условия за дълъг период е свързан с влошаване на белодробната функция. Децата, живеещи във влажни, мухлясали къщи, имат повишен риск от респираторни инфекции.
През 2020-2021 г. в Англия са регистрирани 63 000 смъртни случая през зимата, 10% от които се смятат за пряко свързани с енергийната бедност. Всички тези данни са причина правителствата да се борят с нея. Тъжно: Първи сме по енергийна бедност в ЕС
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
С какво се отопляват в Германия
Гърците изнемогват, дължат огромни суми за ток
Помощ в кризата: Германия дава до 3000 евро премия и опрощава сметката за газ
Помощите за отопление се вдигат със 100 лева, получават ги над 300 000 души
Държавата се чуди как да помогне на енергийно бедните