Няколко седмици преди Полша да спре напълно покупките на петрол от Русия, правителството във Варшава лобира за мерки от страна на ЕС, които да му помогнат да спази обещанието, съобщава Bloomberg.
Полският министър-председател Матеуш Моравецки още през май обеща, че до края на годината страната му ще се опита да прекрати вноса на руски петрол по северната част на петролопровода „Дружба“. Такъв ангажимент пое и германският му колега Олаф Шолц, тъй като и Германия разчита на внос по същата петролна връзка.
Тогава и двамата се стремяха да засилят въздействието на санкциите на ЕС, забраняващи покупките на морски петрол от 5 декември, като едновременно щадят вноса по тръбопроводи. След изявленията на Полша и Германия планът беше само страните, използващи южния участък на „Дружба“ – Унгария, Словакия и Чехия, да продължат да купуват руски петрол по тръбопроводи. ЕС има нов план за руското петролно ембарго, България получава отсрочка
Сега обаче Полша настоява както за санкции по северната част на връзката – създаване на правно основание за Варшава да прекрати договорите с Русия, така и за система от тарифи за тези, които получават доставки по южната част на връзката. Европа спешно се запасява с руски дизел, преди да започне ембаргото

„Според нас въвеждането на допълнителни санкции, включително за северната част на петролопровода „Дружба“, изисква съответни разпоредби на ниво ЕС. Полша си сътрудничи с Германия по въпроса“, заяви полското министерство на климата за Bloomberg. ЕС и руския петрол – кой и колко внася?
По-рано германското министерство заяви, че „проучва и обсъжда“ прекратяването на вноса на тръбопроводи „под висок натиск“. То допълни, че регламентът за санкциите проправя пътя на ЕС да отмени изключението за внос по тръбопроводи, когато дадена държава членка има достатъчен напредък, за да диверсифицира източниците си на доставки.
През 2021 г. Русия доставяше около 720 000 барела суров петрол на ден в Европа през „Дружба“, като най-голям дял от обема отиваше за Полша и Германия. Според запознати, пожелали анонимност, залогът за Полша е и конкурентоспособността на най-голямата рафинерия в страната – PKN Orlen, която се опасява, че унгарският конкурент MOL ще получи конкурентно предимство от достъпа до по-евтин руски суров петрол. Преди санкциите: Русия загуби 90% от най-големия си европейски петролен пазар
Според полското министерство на климата е нужно да се въведе „механизъм за равнопоставеност“ по отношение на руския петрол по тръбопроводите. Ако обаче ЕС въведе подобен механизъм, това ще се отрази негативно и на рафинерията на „Лукойл“ в Бургас, която ще бъде натоварена с допълнителна финансова тежест. Заради високите цени: България налага данък върху свръхпечалбата на „Лукойл Нефтохим“

Orlen посочва, че е подготвена за потенциалното спиране, тъй като е в състояние да замени вноса от „Дружба“ с алтернативни доставки, но има нужда от решения на правителството, ако трябва да анулира валидни договори с руски доставчици. Недостиг, високи цени и неяснота: Какво се задава след ембаргото на руския петрол?
Компанията намали вътрешната си зависимост от руския петрол до 30% след войната в Украйна, като замени суровия петрол с доставки от други източници, главно от Саудитска Арабия и Норвегия. Министерството на климата на Полша съобщи, че страната вече не внася суров петрол от Москва по море.
Липсата на общоевропейско решение може да даде основание на полската рафинерия да продължи вноса от „Дружба“ и след края на 2022 г. Санкциите биха се счели за форсмажорни обстоятелства и така да се избегне нарушение на договора. Миналата седмица стана ясно, че Orlen е поискала да получи петрол от тръбопроводната система „Дружба“ през 2023 г. – ход, който според компанията е „само за да резервира потенциален транзитен капацитет“. Европа или Русия – кой ще пострада повече от петролното ембарго?

Според полски официални лица още има голям шанс страната да спре всички сделки с Москва и да се намери политическо решение.
Докато санкциите за северния участък на „Дружба“ изискват единодушие и срещу тях ще се противопостави Унгария, решението на ЕС за тарифите ще се нуждае от по-малка подкрепа с мнозинство от националните правителства. Без вноса от Русия: Европа скоро ще изпадне в дизелова криза
Според запознати по въпроса се разглеждат и други инструменти. Въпросът може да бъде обсъден от лидерите на ЕС на срещата им на върха в средата на декември, където ще присъстват и Моравецки, и Шолц.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След „Северен поток“: Откриха теч и на ключов нефтопровод в Европа
Европа е на прага на криза с дизела. Какво следва?
Путин: Таванът на цената на нефта ще има последствия
Танкери с руски петрол може да бъдат изоставени в морето
Заради санкциите: Сърбия бърза да намали енергийната си зависимост от Русия

Централната банка на Турция в четвъртък намали за пореден път лихвените проценти – със 150 базисни пункта до 9%. С това обаче реши да сложи край на цикъла си на облекчаване на паричната политика. Финансовата институция се позова на увеличените инфлационни рискове.
Централната банка на Република Турция (CBRT) е под непрестанен натиск от президента Реджеп Тайип Ердоган да продължи да понижава лихвите въпреки растящата инфлация, която достигна 85,5% на годишна база през октомври, докато цените на храните и енергията продължават да се увеличават. Нов спад на турската лира наказа илюзиите на Ердоган
„Отчитайки нарастващите рискове за глобалното търсене, Комитетът прецени, че текущият лихвен процент е адекватен и реши да прекрати цикъла на намаляване на лихвените проценти, започнал през август“, гласи изявление на централната банка.

Ердоган обаче продължава да настоява, че вдигането на лихвените проценти, към каквото се придържат централните банки по света, би навредило на турската икономика. Според икономистите тази нестандартна философия е сред главните причини за значителното обезценяване на лирата и ръста на инфлацията.
Президентът многократно е заявявал целта си да намали лихвения процент на страната до едноцифрено ниво до края на тази година. Още вчера този ход удари лирата, която отслабна до рекордно ниско равнище от 18.66 за долар след движението и остана на 18.63, като днес се стабилизира на това равнище – 18.63 за долар. Турция пак свали лихвите, лирата отново лети към бездната
„Въпреки че негативните последици от ограниченото предлагане в някои сектори, особено основните храни, бяха облекчени от стратегическите решения, улеснени от Турция, възходящата тенденция на производствените и потребителските цени продължава в международен мащаб“, посочва централната банка.

MPC Decision of 24 November 2022: One-week repo rate has been cut by 150 basis points. pic.twitter.com/IyZFEXC5qa
— CentralBankofTürkiye (@CentralBank_TR) November 24, 2022

Според финансовата институция ефектите от високата глобална инфлация върху инфлационните очаквания и международните финансови пазари се следят отблизо. „Освен това централните банки в развитите икономики подчертават, че нарастването на инфлацията може да продължи по-дълго от очакваното заради високите цени на енергията, дисбалансите между търсенето и предлагането и твърдостта на пазарите на труда“, се добавя в изявлението.
Турската централна банка е в процес на анализ на политическата си рамка, като се фокусира върху „лиризацията“ на своята финансова система. В своя доклад тя заявява, че ще „продължи да използва всички налични инструменти“ в рамките на тази стратегия, докато силните индикатори започнат да сочат към постоянен спад на инфлацията и средносрочната цел от 5% бъде постигната. Турците изнемогват: Цените са смазващи, лирата се срива
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Самоубийствено: Турция рязко намали лихвите, какво ще стане с лирата?
Турция рязко вдигна заплатите, но инфлацията ги изяжда
Ердоган е непреклонен: Лихвите в Турция няма да се вдигат