На 25 ноември Българската православна църква отдава почит на Свети Климент Охридски.
Свети Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Православната църква го приема и цени като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония.
Данните за живота му преди дейността му в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: „Пространното житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в „Краткото житие на Климент Охридски“ или т.нар. „Охридска легенда“ от друг охридски архиепископ и също грък — Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на „тукашния български диалект“.
Теофилакт го нарича „пръв епископ, който проповядвал на български език“ и „най-учен мъж“, а Димитрий Хоматиан пише за Климент: „Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ“.
Предполага се, че Климент е участвал на млади години и в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий през 859-861 г. Той участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим в 868 г., преди смъртта на св. Кирил.

След смъртта на Кирил в Рим през 869 г. той се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия.
Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език. Той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В „Краткото житие“ се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Смята се, че той въвежда и кирилицата, макар че по-вероятно тя се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на Х в.
Изображения на св. Климент се срещат от началото на XIV век на икони и стенописи (Охрид, ц. Св. Климент). Йеромонахът Атанасий от манастира Св. Йоан Кръстител“ на о. Парос превежда на новогръцки „Пространното житие“, написано от Теофилакт, и го издава през 1784 и 1805 г., след което се печата в нови издания. Съществуват много легенди за Климент Охридски и много научни публикации.
На 25 ноември Софийският университет „Св. Климент Охридски“ отбелязва и своя патронен празник с академично тържество. Най-старото висше учебно заведение празнува 134 години.
На 25 ноември имен ден празнуват всички, които носят името Климент, Климентина, Клементина и производните им.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 24 ноември 2022 година
Кой празнува имен ден днес, 23 ноември 2022 година
Кой празнува имен ден днес, 16 ноември 2022 година
Кой празнува имен ден днес, 14 ноември 2022 година
Кой празнува имен ден днес, 11 ноември 2022 година
Кой празнува имен ден днес, 8 ноември 2022 година
Кой празнува имен ден днес, 1 ноември 2022

Двама чукчи отиват в чужбина.
Искат да наловят риба за вечеря. Но как да го направят?
В тяхната родина просто изрязваш дупка в леда и пускаш въдицата…
Виц на деня: Евреин, турчин и българин в съда
Отиват да попитат един местен:
– Ей, братко, как ловите риба тук по вашите места, като е толкова топло?
– О, лесно – отвръща местният.
Виц на деня: Чукча, руснак и българин пътуват с влак из Сибир
– Отивате двамата на един мост и единият провесва за краката другия.
Като увисналият хване риба изкрещява „Издърпай ме“ и готово.
Двамата чукчи веднага открили мост където да изпробват новия риболовен похват.
Виц на деня: Чукча се връща от екскурзия в Африка
По едно време висящият кресва:
– Бързо, бързо! Издърпай ме!
– Какво, риба ли? – викнал другия.
– Бе каква риба бе, влак!