Близо 2 милиона българи са енергийно бедни, а 30% не могат да покрият разходите си за отопление. Данните са на Евростат. Статистиката отчита още, че 28% от анкетираните семейства не могат да поддържат дома си достатъчно топъл. Тъжно: Първи сме по енергийна бедност в ЕС
Над 366 000 души са поискали помощи за отопление. Пари са получили 283 000 – по 623,55 лв. За отпадналите има и друга възможност – служебното правителство дава на нуждаещите се по 300 лв. До края на годината властта трябва да определи какво точно означава „енергийно беден“. Дават още една помощ за отопление – кой може да я получи
Без енергийни помощи ще се справя дъщерята на Петя Тодорова, която е в майчинство. Майка, татко и бебе живеят с една минимална заплата. Оказва се, че доходът им надвишава критериите, разказва bTV. „Минималната работна заплата е „достатъчна“ на зет ми, дъщеря ми и детето – за да не получават енергийна помощ. Социалните в Пловдив им казаха, че надвишават доходите с 300-400 лв.“, споделя Петя Тодорова. Енергийно бедните у нас: Колко тежка ще е предстоящата зима за тях?
В риск от енергийна бедност попадат все повече европейци. България е сред най-засегнатите страни – над 1/5 от сънародниците ни просрочват сметките си за отопление. Според Евростат 30% от българите не успяват да покрият енергийните си разходи. 3 милиона жители на ЕС нямат пари да отопляват жилищата си
Според експерти числата са още по-тревожни. „Ако се използва линия на бедност от 504 лв. като критерий и към нея се добавят 218 лв. за разход за енергия на месец, в тази дефиниция е възможно да попаднат 2,8 млн. души“, обяснява д-р Теодора Пенева от Институт за икономически изследвания към БАН.
Докато 30% от българите не успяват да покрият разходите си за отопление, 300 000 ще получат енергийни помощи тази зима. „Увеличихме размера ѝ с по 20 лв. на месец – като общата сума, която могат да получат хората за 5-те месеца от отоплителния сезон, е 623,55 лв.“, казва Георги Гьоков от БСП. Предстои да се дефинира понятието „енергийна бедност“. Държавата се чуди как да помогне на енергийно бедните
В момента големината на жилището не е сред критериите. „Енергийно беден може да бъде човек, който е на хемодиализа, защото той потребява значително повече ток и би имал по-големи нужди“, каза и Деница Сачева от ГЕРБ. 7% от населението в Европа не е имало адекватен достъп до отопление миналата зима.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
400 лева еднократна помощ за отопление, но не за всички
Изплащат помощи заради скъпото парно на 300 000 души следващата зима
Енергийна бедност: Студеният дом може сериозно да увреди здравето ви

Германската енергийна компания Uniper официално обяви, че ще даде на съд руският енергиен гигант „Газпром“ заради неспособността му да достави договореното количество природен газ. Това съобщи изпълнителният директор на Uniper Клаус-Дитер Маубах, предаде Reuters. Германският Uniper съди „Газпром“ за милиарди евро заради спрените доставки
„Uniper започна арбитражно производство срещу руската „Газпром Експорт“ пред международен арбитражен съд. Uniper претендира за щети, понесени от компанията заради количествата газ, недоставени от „Газпром Експорт“ от юни насам“, се казва в изявлението на германския енергиен гигант.
Компанията посочи, че е трябвало да осигури газ на по-високи цени, за „да покрие собствените си задължения за доставка към клиентите“, като тези разходи възлизат на 11,6 млрд. евро и се очаква да нараснат до края на 2024 г.

Клаус-Дитер Маубах заяви, че се надява компанията да се върне на печалба през следващата година. „Става въпрос за обеми газ, които бяха договорени с „Газпром“, но не бяха доставени и за които трябваше да осигурим замяна на изключително високи пазарни цени и все още трябва да го правим. Провеждаме съдебните процедури с цялата нужна енергичност. Дължим това на нашите акционери, нашите служители и данъкоплатците“, обясни Маубах.
Процесът ще се проведе в Стокхолм, информира Uniper.
За първите 9 месеца на 2022 г. компанията отчете нетна загуба от 40 млрд. евро – най-голямата финансова загуба в корпоративната история на Германия. Без руския газ: Най-големият вносител на газ в Германия обяви рекордна загуба
Uniper също подчерта, че ще се дистанцира още, „юридически и по отношение на персонала“, от своето руско бизнес поделение Unipro. Дружеството е обявено за продажба от средата на 2021 г. Въпреки че е намерен местен купувач, според компанията политическото одобрение за трансакцията е „изключително трудно и несигурно“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Германия спасява закъсалия енергиен гигант Uniper, но цената ще платят потребителите
Най-големият вносител на руски газ в Германия с над 12 млрд. евро загуба
Германия национализира най-големия си вносител на енергия

След като инфлацията в България регистрира понижение през октомври след почти 2 години на постоянен ръст, цените на производител в индустрията у нас логично също забавиха темпа си на растеж.
Общият индекс на цените на производител в промишлеността забавя годишния си темп на растеж до 41,7% през октомври 2022 г., показват данните на НСИ. За сравнение, през преходния месец, годишният ръст на производствените цени отбеляза рекордните 56,8%, т.е. производствената инфлация в индустрията се забавя с цели 15,1 пр. п. спрямо предходния месец. Това е най-слабото нарастване на производствени цени от юни насам.
Индексите на цените на производител измерват средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия. От НСИ уточняват, че те могат да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията и да се използват за международни сравнения. Понижението в темпа на растеж на цените на производител в промишлеността е резултат от забавяне на ускорението на цените на вътрешния и международен пазар. Отново сме първи по ръст на промишленото производство в Европа

През октомври индексът на цените на производител на вътрешния пазар записва годишен ръст от 55,4% на годишна база, спрямо годишно увеличение от 78,1% през септември, т.е. годишният темп на растеж се забавя с 22,7 пр. п. Производствените цени в промишлеността на международния пазар нарастват през октомври с 19,6%, спрямо годишно увеличение от 23% през предходния септември или спад от 3,4 пр. п.
Главна роля за забавянето на растежа на общия индекс на цените на производител в промишлеността има производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – годишен ръст от 97,8% през октомври, спрямо годишен ръст от 148,3% през предходния месец. Цените в преработващата промишленост се увеличават през октомври с 20,8% на годишна база (+22,7% месец по-рано), а в добивната промишленост – с 4,2% на годишна база (+17,9% месец по-рано).
В преработващата промишленост значителен ръст на цените има при: производството на химични продукти – с 39,2% (+48,8% месец по-рано), производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 31,2% (+32% месец по-рано), производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 29%, производството на хранителни продукти – с 28,7% (+29,7%). Намаление е отчетено при производството на основни метали с 1,5%. България стана №1 в ЕС по ръст на промишленото производство

През октомври годишен ръст на цените на вътрешния пазар е регистриран при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 94,1% (+147% през септември), преработващата промишленост – с 28,9% (+22,7% месец по-рано) и добивната промишленост – с 9,2% (+17,9% месец по-рано).
Спрямо октомври 2021 г. значителен ръст на цените в преработващата промишленост има при: производството на химични продукти – с 52,3% (+70% месец по-рано), производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 46% (+61.5% месец по-рано), производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 37,3% (+36,5% месец по-рано), производството на хранителни продукти – с 30% (+30,9% месец по-рано).
Индексът на цените на производител на международния пазар намалява с 0,2% през октомври 2022 г. спрямо предходния месец, а спрямо същия месец на 2021 г. нараства с 19,6%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
НСИ отчете ръст на производството, строителството и търговията на дребно за май
Драстично увеличение на производствените цени отчете НСИ
Рекорден ръст на производствените цени отчете НСИ

Годишната инфлация в еврозоната се забавя до 10% през ноември, показват предварителните данни на европейската статистическа служба Eurostat, изпращайки положителен знак на ЕЦБ, че е на прав път с повишенията на лихвите.
Забавянето на ръста на потребителските цени надмина прогнозите на икономистите в анкета на Bloomberg, които очакваха спад до 10,4%. През октомври инфлацията в блока беше 10,6%.
Най-голям принос за тези стойности продължава да има поскъпването на енергията, което през текущия месец достигна 34,9%. Въпреки това има забавяне спрямо октомврийското ниво от 41,5%.
Храните, алкохолните напитки и тютюневите изделия поскъпват с 13,6% на годишна база (13,1% през октомври), неенергийните индустриални стоки с 6,1% (без промяна на месечна база), а услугите – с 4,2% (4,3% ръст през октомври). Кошмар: Инфлацията в еврозоната удари нов рекорд, растежът се забавя рязко

В понеделник управителят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че не може да се говори за достигнат връх на инфлацията.
„Иска ми се да видя, че инфлацията е достигнала своя връх през октомври, но се опасявам, че няма да достигне чак такава степен. Има твърде много несигурност, особено в един компонент – преминаването на нарасналите разходи за енергия от нивото на едро до нивото на дребно. Да се предположи, че инфлацията е достигнала своя връх, това би ме изненадало“, заяви Лагард пред евродепутати в Брюксел. Инфлацията в еврозоната: Ще продължи ли ЕЦБ да повишава лихвите?
Заместникът ѝ Луис де Гиндос направи подобен коментар, като апелира за по-умерен и внимателен подход. „Сигналът, който трябва да продължим да следваме, е еволюцията на основната инфлация“, смята Де Гиндос. По думите му това ще покаже как инфлацията ще се развие през следващите месеци.

На 14-15 декември ще се проведе последното за годината заседание на ЕЦБ. Очакванията са централните банкери да дадат повече подробности за процеса на количествено затягане.
Количественото затягане е процесът на продажба на държавни ценни книжа (ДКЦ) от дадена централна банка. Целта е чрез продажбите доходността на ДКЦ да се покачи, а нараснат ли лихвите, това ще направи тегленето на заеми по-малко привлекателно и ще свие икономическата активност. Крайният резултат – на който се надява и ЕЦБ – е забавянето на инфлацията.
В средата на следващия месец регулаторът може да даде информация как ще се случва количественото затягане, какви насоки ще следва банката, както и кога може да започне. ЕЦБ не очаква добри дни за европейската икономика
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Инфлацията и в ЕС, и в еврозоната покори нов рекорд
Ще успее ли ЕЦБ да успокои пазарите, ако вдигне рекордно основната лихва?

ЕЦБ качи основната лихва до най-високото ниво от времето на финансовата криза