В ЕС се договориха за закон, определящ национални цели за намаляване на общите въглеродни емисии до 2030 г. във всички сектори, включително селско стопанство, сгради и транспорт, предава Reuters.
Преговарящите от Европейския парламент и Европейския съвет, който представлява 27-те страни членки на ЕС, се договориха по законодателството, наречено Регламент за споделяне на усилията (ESR). Той определя националните цели за намаляване на емисиите от автомобилния транспорт, вътрешния морски транспорт, отоплението на сградите, селското стопанство, малките промишлени инсталации и управлението на отпадъците. 
Секторите, които не са включени сега в системата за търговия с емисии на ЕС, генерират около 60% от емисиите на парникови газове в Блока. Предвиденият закон трябва да ги намали с 40% спрямо 2005 г. Нормативните промени са част от общия план на ЕС за понижаване на нетните емисии с 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. и за постигане на климатична неутралност до 2050 г.

ESR се стреми да гарантира, че всички членове на ЕС допринасят за целта по справедлив начин. По-богатите страни, като Дания, Финландия, Германия, Люксембург и Швеция, трябва да направят спад от 50%, докато за България целта е 10%. България с най-голям скок в емисиите на парникови газове в ЕС
Страните могат да търгуват ограничени количества квоти с други членове на ЕС, но могат да „банкират“ някои квоти, ако емисиите им са били по-ниски през дадена година или да „заемат“ от бъдещи години, ако пък са били твърде високи.
Законът трябва да бъде одобрен от Европейския парламент и Европейския съвет, преди да влезе в сила, въпреки че това обикновено е формалност, след като преговарящите са се споразумели.
Сделката е една от трите, които ЕС иска да сключи преди срещата на върха на ООН за климата, която започна в Египет в неделя.
Блокът се договори през октомври и за закон, ефективно забраняващ продажбата на нови бензинови и дизелови автомобили от 2035 г. и утре цели да приключи преговорите по закон за разширяване на европейските приематели на въглероден диоксид, като горите например. Зелен транспорт: Първите в света водородни влакове тръгват в Германия
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Европа замества нефта, газа и въглищата с водород
France 24: В зависимата от въглища България целта на ЕС за климата е пред провал
България с най-мръсен въздух в ЕС

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу издаде заповед за изтегляне на руските войски от Херсон. „Съгласен съм. Пристъпвайте към извеждане на войските“, заяви Шойгу, след като за изтеглянето му доложи командващият руските сили в Украйна Сергей Суровикин.
Изтеглянето на руските сили идва в хода на украинска контраофанзива в областта, която се очакваше в близките дни да стигне до административния ѝ център в близките дни.
Причината за изтеглянето?
Докладът на Суровикин беше показан и в ефира на федералните канали. По думите му има риск от цивилни жертви и опасност руските сили да бъдат обкръжени при атака срещу Нова Каховка. Той посочи, че е невъзможно в при настоящите условия Херсон и региона да бъдат снабдявани пълноценно.
По думите му решението, взето след оценка на ситуацията на левия бряг на Днепър, е „тежко“, но то ще запази живота на хората. „Сергей Владимирович, съгласен съм с извода и предложенията ви. За нас животът и здравето на руските военни винаги е приоритет“, заяви Шойгу в отговор.

Още преди седмици Суровикин посочи, че при продължаваща украинска офанзива ще трябва да се вземат „тежки решения“, без да дава подробности. Обявеният за загинал в катастрофа зам.-ръководител на окупационната власт Кирил Стремоусов беше заявил преди дни, че скоро ще има „развръзка“ в Херсон.
Суровикин подчерта, че обстановката в региона е „стабилизирана“, а руските сили са повишили възможностите си благодарение на мобилизирани и доброволци. По-рано руски медии съобщиха за хиляди насочили се към Херсонска област, но според някои целта е била да подсигурят тила на военните.
Малко повече от месец след анексирането
Русия обяви анексията на Херсонска област в края на септември заедно с още 3 области на Украйна. Украинската контраофанзива обаче доведе до извеждането на хиляди цивилни от града. В последните дни имаше прекъсване на тока в града и съседни населени места, а проруската власт обвиняваше за това силите на Украйна.
Обявеното от Шойгу решение не означава пълно изтегляне от Херсонска област. Русия обаче изцяло извежда войските си от десния бряг на Днепър, на който се намира градът, като започна прехвърлянето им на левия бряг на Днепър.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Русия тайно моли Запада да сложи край на войната в Украйна
Голямото бягство: Къде се спасяват руснаците от мобилизацията на Путин?
Кремъл засилва натиска за наемане на войници, дължи им заплати

Запасите от дизелово гориво в Северозападна Европа ще достигнат най-ниското си ниво от поне 12 години насам в началото на предстоящата пролет. Това прогнозира консултантската компания Wood Mackenzie Ltd, цитирана от Bloomberg. Очакванията са първо да се натрупат запаси през декември и януари, след което да настъпи рязък спад и през март да достигнат най-ниските нива от 2011 г.
Анализът на компанията е на фона на предстоящото ембарго, което ще забрани вноса на руско гориво по море в началото на февруари в Европа. Това означава, че обстановката на Стария континент рискува да се влоши още повече. Запасите ще се явят жизненоважен буфер срещу подобни прекъсвания, но когато се изчерпят, ще има по-голяма заплаха за нестабилност на пазара. Недостиг, високи цени и неяснота: Какво се задава след ембаргото на руския петрол?
„По-ниските запаси допринесоха за по-високи маржове на печалба за петролните рафинерии, стимулирайки европейските оператори да работят усилено“, посочи Джеймс Бърли, главен анализатор в Wood Mackenzie. Затова консултантската компания очаква дневната преработка на суров петрол в Северозападна Европа да нарасне с 420 000 барела този месец, до 6.14 млн. Лоша новина: Вече купуваме петрола по 250 долара за барел

„Очакваме по-голямото производство да продължи да се поддържа от силните нетни парични маржове и очакваме запасите от газьол/дизел в края на декември да достигнат почти три милиона барела“, обясни Бърли. Европа е на прага на криза с дизела. Какво следва?
Тъй като Русия остава най-големият външен доставчик на ЕС на дизелово гориво с кораби, в края на зимата е много вероятен рязък спад на запасите.
Един от проблемите с наличността в Европа е структурата на фючърсните пазари. Кривата на дизела на борсата ICE е обърната назад, т.е. бързите доставки излизат по-скъпи от същото гориво, доставено на по-късна дата. Това демотивира складирането, тъй като търговците могат да продават днес на по-добра цена, отколкото ако съхранят гориво за в бъдеще. Макар че тази структура леко се промени през изминалите дни, пак остава исторически силна. Ако колата ви е на дизел, скоро ще плащате повече
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Европа или Русия – кой ще пострада повече от петролното ембарго?
Високите цени на горивата ще останат и през 2023 г.
Европейско ембарго срещу руския петрол: Какво ще стане с цените?
Заради санкциите: Сърбия бърза да намали енергийната си зависимост от Русия

Компанията-майка на Facebook – Meta Platforms ще съкрати повече от 11 000 служители, или 13% от работната си сила. Компанията се бори с растящите разходи от навлизането си в метавселената на фона на слаб рекламен пазар, предава Reuters Компанията-майка на Facebook тайно уволнява служителите си
Масовите съкращения, първите в 18-годишната история на Meta, са едни от най-големите през тази година. Те следват хиляди съкращения на работни места в други големи технологични компании, включително Twitter и Microsoft. Производителят на корпоративен софтуер Salesforce съкращава стотици служители от търговските си екипи. Компанията Snap, която управлява приложението Snapchat също ще премахне 20% от работната си сила. Microsoft съкращава близо 1000 служители след спад на приходите
Бумът, предизвикан от пандемията, който даде тласък на технологичните компании и тяхната пазарна стойност, се превърна в крах през тази година заради високата инфлация и бързо нарастващите лихвени проценти. Подготовка за кризата: Технологичните компании съкращават хиляди служители
Главният изпълнителен директор Марк Зукърбърг призна, че е сгрешил в очакванията си скокът на електронната търговия и уеб трафика да се превърне в постоянна тенденция. „Онлайн търговията не само се върна към предишните тенденции, но макроикономическият спад, повишената конкуренция и загубата на рекламен сигнал доведоха до това, че приходите ни са много по-ниски, отколкото очаквах“, казва Зукърбърг в съобщение до служителите.
Той пое отговорност за случилото се и за тежките решения, които се е наложило да вземе. „Знам, че това е трудно за всички и съжалявам особено за засегнатите.“, споделя ръководителят, цитиран от Bloomberg.
Съкращения ще има в структурите на цялата компания, а нейните бизнес екипи ще бъдат преструктурирани „по-съществено“. Засега не е ясно точно в кои световни региони ще са съкращенията, нито какви са очакваните икономии на разходи.
Компанията също така смята да намали несъществените разходи и ще продължи да не наема нови служители през следващите месеци. Meta Platforms очаква разходите ѝ за 2023 г. да са около 100 милиарда долара, като повечето от тях са свързани с области като изкуствен интелект, реклами, бизнес платформи и метавселената.
Голям залог в метавселената

Зукърбърг моли инвеститорите за търпение, докато налива милиарди във визията си за следващата голяма компютърна платформа след мобилните телефони: метавселената, сбор от виртуални светове, достъпни чрез устройства за виртуална и разширена реалност. Усилията изискват интензивни инвестиции в хардуер и изследвания, които може да не се изплатят след много години.
Уолстрийт обаче вече губи търпение заради огромните и експериментални вложения в мечтаната от Зукърбърг метавселена, а един акционер наскоро нарече инвестициите „супер големи и ужасяващи“. Притесненията относно ръста на разходите заличиха повече от 2/3 от пазарната стойност на Meta през тази година. Meta вече не е сред най-големите компании в света
„Пазарът въздъхва с облекчение, че ръководството на Meta или специално Зукърбърг изглежда се вслушват в някои съвети, а именно, че трябва да намалят малко от нарастващите разходи“, казва анализаторът на Hargreaves Lansdown Софи Лунд-Йейтс. Тя обаче е изненадана, че мениджърите на компанията се опитват да увеличат ефективността, а в същото време се мъчат да развиват нещо толкова амбициозно и слабо като метавселената. Facebook ще наеме 10 000 души от ЕС за изграждане на „метавселена“
Междувременно растежът на водещата социална мрежа Facebook е в застой. Компанията работи за ускоряването му и продължава да добавя потребители към приложението за споделяне на снимки Instagram, като експериментира с по-базиран на интереси алгоритъм и кратки видеоклипове, наречени Reels.
Meta ще плати на съкратените си служители в САЩ основното им възнаграждение за 16 седмици, плюс две допълнителни седмици за всяка година трудов стаж в компанията, заедно с целия годишен платен отпуск като част от пакета за обезщетение.
Компанията не разкри точно колко ще ѝ струват съкращенията, но каза, че цифрата е включена в обявената по-рано прогноза за разходите за 2022 г. между 85 и 87 милиарда долара. Meta има над 87 000 служители към края на септември.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Мъск планира съкращения и големи промени в Twitter
Шведската компания Electrolux съкращава 4000 служители след сериозна загуба
Последиците от кризата: Компанията за споделено пътуване Lyft съкращава стотици служители