ЕК одобри първото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 2,7 млрд. лв. Това съобщи в МС служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов. По думите му плащането трябва да бъде одобрено и от Икономическия и финансов комитет, но посочи, че не очаква пречки, тъй като това би било прецедент.
Пеканов призова властите да се съсредоточат към второто плащане, тъй като идеята е средствата да направят икономиката по-устойчива на кризата. Повечето необходими законодателни промени по второто плащане са вече внесени в НС. Очакват се изменения в Закона за енергетиката, включително и темата за енергийната бедност.
По думите на Пеканов второто плащане не е обвързано със спирането на въглищните централи и припомни, че в Плана за възстановяване е предвидено намаляване на вредните емисии от ТЕЦ-овете с 40% до 2026 г., но липсва изготвен механизъм. Ако изостанем с година с Плана за възстановяване, губим над 12 млрд. евро

Парите от първия транш се очакват до няколко седмици, след одобрението от всички държави. Средствата ще бъдат насочени към МРРБ, Министерството на транспорта, Министерството на образованието и други мерки за иновации.
Според Пеканов има резон да се кандидатства и за кредитирането по Плана за възстановяване, но в правителството не са обсъждали въпроса.
Българският план за възстановяване и устойчивост включва широк набор от мерки за инвестиции и реформи в 12 тематични компонента. Планът ще бъде подкрепен с 5,7 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства. ЕК намали парите за България по Плана за възстановяване с над 500 млн. евро

На 31 август 2022 г. България представи на ЕК искане за плащане въз основа на постигането на 22 ключови етапа и цели, избрани в Решението за изпълнение на Съвета за първата вноска. Те включват реформи и инвестиции в образованието, интелигентната промишленост, неутралността по отношение на климата, цифровата свързаност, устойчивия транспорт и пътната безопасност, правосъдието, борбата с прането на пари, социалното приобщаване, здравеопазването и системата за одит и контрол, свързана с Механизма за възстановяване и устойчивост. ЕК направи задълбочена оценка, преди да даде своята положителна предварителна оценка на искането.
Комисията изпрати положителната си предварителна оценка до Икономическия и финансов комитет с искане за становище. Становището на ИФК трябва да бъде представено в срок от максимум 4 седмици. След неговото оповестяване ЕК реши окончателно за отпускането на средствата. След като ЕК приеме решението, средствата ще могат да бъдат платени на България. 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Обявиха кога ще е готов Планът за възстановяване
Кирил Петков: Безпрецедентно количество пари идват към България
Орязани пари по Плана за възстановяване скараха управляващи и опозиция

Пропадането на образованието, което бълва функционално неграмотни, ще продължава да влошава стандарта на живот на българите. Това предупреждава икономистът и инвестиционен експерт Бисер Манолов на профила си във Facebook.
Той обяснява, че човешката производителност е най-важният фактор, който във времето води до повишаване на обществените богатства и личен стандарт. Но е категоричен, че по-висока производителност не може да се постигне с функционално неграмотни работещи.
При депресирана производителност от къде ще дойде увеличението на работните заплати? – пита риторично икономистът и твърди, че това е тенденция, а не временно състояние.
Що не подскачат синдикатите за намаляване на броя на функционално неграмотните?, завършва публикацията си Манолов.

Какво е функционална грамотност?
Функционалната грамотност е наборът от умения и компетентности, които позволяват на един човек да се справи успешно с реални житейски ситуации в съвременното общество.
Функционалната грамотност е различна от основна/базова грамотност – познаване на буквите, на думи и текстове, необходими за четене и писане. Базовата грамотност е умение, което е основа за по-нататъшно развитие, но в съвременния свят не е достатъчно за пълноценното реализиране на нито един човек.
Четенето с разбиране, финансовата и медийната граморност са израз на функционална грамотност.
България е на последно място в ЕС по функционална грамотност сред учениците, според резултатите от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA). По данни на организацията 46-47% от учениците (или почти всеки втори) са функционално неграмотни. Системата или преподавателите са виновни за лошите резултати в гимназията?