Знаете ли, че Амазонка е най-дългата река в света, но знаете ли, че тя е и най-пълноводната река в света? Точно така, Амазонка носи повече вода от всяка друга река на планетата. Всъщност средният й дебит е около седем пъти по-голям от този на следващата по големина река – Конго.
Защо Амазонка е толкова пълноводна? Има няколко причини. Първо, басейнът на Амазонка обхваща огромна територия – близо 40% от Южна Америка. Това означава, че в него се събират води от голям брой притоци, много от които са доста дълги. Второ, в басейна на Амазонка падат много дъждове – средно близо 2 метра годишно. Цялата тази дъждовна вода трябва да отиде някъде и по-голямата част от нея се озовава в река Амазонка.
Река Амазонка е невероятно природно чудо. Тя е не само най-дългата река в света, но и най-пълноводната. Ако някога се озовете в Южна Америка, не забравяйте да проверите сами тази невероятна река!
 

„Майкрософт България“ в партньорство с „Телелинк Бизнес Сървисиз“ откри учебния STEAM център Dream Space. Това е вторият такъв в света след този в Ирландия. Планираната инвестиция в следващите 5 години е в размер на 1 млн. лв. От МОН определиха амбициозния проект като пример за липсващото звено в родното образование, което ще спомогне за трансформация на системата, пише Economic.bg.
Какво е Dream Space? Dream Space е иновативно пространство, предоставящо STEAM (наука, технологии, инженерство, изкуства и математика) обучения. То ще бъде достъпно за всички български учители и ученици безплатно, като за използването му ще е нужна единствено предварителна регистрация. Целта на проекта е да достигне до 10 000 деца и 600 преподаватели още в първия учебен сезон. Високата заплата и бонусите не стигат. Какво търсят младите служители?
Защо Microsoft се спря на България?
Идеята вторият Dream Space на американския технологичен гигант да бъде изграден у нас е резултат от доброто проникване на облачните софтуерни услуги Microsoft 365. Пакетът е на разположение на всички училища в страната, благодарение на партньорството между компанията и МОН. Новият център ще помогне за по-активното им използване в образователния процес.
„Решението взе предвид това какъв ще е ефектът, както и да бъде по-голяма държавата. Ние сме в регион от 25 държави, сред които България е една от големите, с добро ниво на дигитална култура“, споделя за Economic.bg Албена Спасова, мениджър „Образование“ в Microsoft за Централна и Източна Европа.
По думите ѝ инвестицията от 1 млн. лв. е стартова, но не се ограничават дотук. Сумата ще послужи за оборудване, поддръжка на високотехнологичната зала, наемането на служители и цялата оперативна дейност по менажирането. Кои са основните тенденции на работното място през 2022 г.?

Икономическият растеж зависи от образованието
Този ход на „Майкрософт България“ е пореден пример за инвестиция на технологична компания в образованието и това не е нещо ново предвид все по-яркото място на дигитализацията в икономиката. Апетитът за IT кадри става все по-голям с всяка изминала година, като дори и на средностатистическо ниво цифровите умения вече са задължителни – ЕС например, планира до 2030 г. 80% от населението в него да има базови такива. Идеята на центрове като Dream Space е именно да развиват STEAM умения, изчислително мислене, креативност, етично вземане на решения и екипност.
„Вярваме, че доброто образование и подготовката на децата за утрешния ден водят до икономически растеж на страната“, заяви Албена Спасова и допълни, че тази зависимост е видима в много други държави, където Microsoft оперира. Затова и технологична компания като Microsoft инвестира в сектора. „Ние предоставяме технологии, но интензитетът на използването им е това, което помага за икономическия растеж“, обясни тя.
Думите ѝ са в унисон със състоянието на образователната система в България. През последните години държавата инвестира много средства в оборудването на класните стаи с хардуер и софтуер, за да обезпечи технологично образователния процес. Само по Плана за възстановяване и устойчивост са предвидени още 576 млн. лв. за изграждане на училищна STEM среда. Резултатите от PISA обаче са ясно доказателство, че това не е достатъчно. Microsoft: История за 2 трилиона долара

„Главната пречка пред дигитализацията – не само на България, но и на всяка държава – никога не са били само парите или липсата на ресурс. Основната пречка пред дигитализацията на една образователна система са учителите. Това е неоспорим факт в световен мащаб“, заяви Борис Герасимов, директор на дирекция ИКТ към МОН.
По думите му, за да не се повтори добре познатият сценарий с усвояването на евросредства без ефект, на тези STEM кабинети трябва да се вдъхне живот. „Затова Dream Space е много важен. Той е липсващото звено, чрез което може да покажем на училите как да ползват всичко онова, получили досега“, обясни Герасимов.
По примера на Ирландия
Преди 4 години Microsoft отвори първия Dream Space в Дъблин, инвестирайки 5 млн. евро. А преди няколко седмици показа ясен знак за успех на проекта, като обяви, че ще вложи още 3 млн. евро в него – уверен, че така подпомага еволюцията на националната образователна STEM програма.
Ирландия е сред най-проспериращите нации, чието бурно развитие на икономиката започна преди години с тласък на дигиталните и ИТ инвестиции. Осъзнавайки тенденцията към цифровизация, правителството създаде благоприятна среда за технологичните компании и най-големите от тях масово направиха страната своя европейска централа. Тенденции и иновации, които ще станат реалност през 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Microsoft съкращава близо 1000 служители след спад на приходите
Microsoft е укрил плащането на милиарди долари данъци
Приходите на Microsoft минаха 50 милиарда долара

Летището в Истанбул, което е най-голямото в Турция и едно от най-големите в света, е обслужило повече от 160 милиона пътници, откакто започна да работи преди 4 години. Аерогарата се превърна в един от най-важните транзитни центрове във въздушния транспорт, откакто беше официално отворена в края на октомври 2018 г., преди да започне да функционира напълно през април 2019 г.
Летището играе важна роля в утвърждаването на Истанбул като основен регионален транспортен център. Повече от 1,1 милиона самолета са кацнали и излетели от летището през четирите години, превозвайки над 160 милиона пътници, съобщи в изявление турският министър на транспорта и инфраструктурата Адил Караисмаилоглу.

Според министъра за кратко време новото летище на Истанбул е успяло да надмине конкурентите си по света както по брой пътници, така и по брой полети. „Летище Истанбул продължава силната си тенденция, която постигна с нормализиране след COVID-19. Летище Истанбул зае своето място сред най-важните транзитни центрове в света и бързо се превърна в най-натовареното летище в Европа“, подчертава Караисмаилоглу, цитиран от Daily Sabah.
Летището се намира северно от Арнавуткьой в европейската част на Турция, близо до брега на Черно море. То е база на националния превозвач на Турция – Turkish Airlines, която от години е сред най-големите авиокомпании в Европа. Наскоро авиокомпанията се преименува на Türkiye Airlines (на турски Türkiye Hava Yolları – Авиокомпанията на Турция). След Турция и Turkish Airlines сменя името си

Следващата цел: Най-голямото летище в света
В настоящия си етап на развитие Истанбулското летище може да обслужва 90 милиона пътници годишно. Макар това да е голяма цифра, това е много по-малко от потенциалния му капацитет да обслужва 200 милиона пътници, щом бъде напълно завършено. Това ще го превърне най-голямото летище в света. Всичките четири етапа от строителството и разширяването на летището, включително 6 писти, се очаква да бъдат завършени до 2028 г.
Караисмаилоглу изтъква, че аеропортът е обслужил близо 20 милиона пътници през третото тримесечие на тази година, което го прави най-натовареното летище в Европа. През него са преминали около 47,57 милиона пътници от януари до септември тази година, по думите на министъра, който се позовава на данни от Международния съвет на летищата в Европа.

NEW DATA ✈️ During peak summer months, Europe’s airports saw passenger volumes recovering to 88% of pre-pandemic volumes. See our graphics for Top 10 airports per traffic volumes in Q3 2022. 👇More info in our Press Release: https://t.co/k4fAaDP00Q pic.twitter.com/wSymPbPW0J
— ACI EUROPE (@ACI_EUROPE) October 27, 2022

По данни на организацията през миналата година летището е обслужило около 37 милиона пътници въпреки прекъсванията, причинени от пандемията от коронавирус, и така се превръща в най-натовареното в Европа за втора поредна година.
Аеропортът в Истанбул за първи път се превърна в най-използвания на Стария континент през 2020 г., само година след отварянето си, когато обслужва около 23,4 милиона пътници. Голяма роля за това изигра решението на Турция да позволи на пътниците да влизат свободно в страната в опит да увеличат приходите от туризъм. Само за 3 месеца: Турция спечели 18 милиарда долара от туристите

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Turkish Airlines се мести на Летище Истанбул

Руският държавен гигант „Газпром“ е добил 344 млрд. куб. метра природен газ между януари и октомври, или с 18,6% по-малко на годишна база, според отчет на компанията, публикуван в профила ѝ в Telegram. Причината за намалението е свиването на търсенето. Войната удари и Русия: Огромен срив за „Газпром“
Още по-фрапиращи са данните за износа, като според статистиката той намалява с почти 43% до 91,2 млрд. куб. метра, макар компанията да твърди, че изпълнява всички потвърдени заявки. От април насам „Газпром“ обаче спря доставките на газ за редица свои клиенти, включително и България. От „Булгаргаз“ посочват, че изпълняват своите ангажименти по договора и изпращат всеки ден заявки, които се връщат с „потвърждаване на нулеви количества“.
От публикацията на газовия гигант става ясно, че на руския пазар потреблението спада с 5,6%, или 11 млрд. куб. метра. В нея се посочва, че има ръст на износа на газ за Китай по тръбопровода „Силата на Сибир“, но няма подробности за доставените обеми.
В „Газпром“ отчитат още спад на търсенето на газ в световен мащаб, което се дължи на страните от ЕС и Великобритания. Данните на компанията сочат, че към края на септември световното потребление на газ се свива с 40 млрд. куб. метра. „Газпром“ разкри кога ще пусне газа по „Северен поток 1“

„Газпром“ ограничи подаването към някои от най-големите си пазари в Европа, а необичайно топлото време поддържа потреблението ниско и позволява на европейските държави да запълнят газовите си хранилища до почти 95%. Русия обаче спира газа към Европа и само пълните газови хранилища няма да са достатъчни, за да предпазят домакинствата през зимата по време на пиковото търсене. Според „Газпром“ в някои държави вече са започнали да потребяват газа от газохранилищата. Европа има прекалено много газ. Идва ли краят на проблемите?
„Европа може да се сблъска с недостиг на около 800 млн. куб. метра газ на ден без руски доставки при голямо търсене“, заяви главният изпълнителен директор на „Газпром“ Алексей Милер. „Газпром“ заплаши Европа с шокираща цена на газа през зимата
Данните на Gas Infrastructure Europe към 31 октомври обаче не потвърждават тази информация.
Дневните потоци през Украйна са били средно 42 млн. куб. метра през октомври, докато преносът през „Турски поток“ към Европа е бил средно около 29 млн. куб. метра на ден. Европа ще получава руски газ главно през „Турски поток“
Украинските газохранилища са пълни до малко под 1/3 от капацитета си. Страната има голям обем за съхранение на газ заради ролята ѝ на транзитен център на руския газ през миналите години – към 31 млрд. куб. метра. Страната се нуждае от 19 млрд. куб. метра, за да покрие зимното потребление. Украйна не купува директно газ от „Газпром“ от 2015 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Путин e готов да пусне газа за Европа, но по неговите правила
Русия обвини Европа за спрения „Северен поток 1“
Путин предупреди: Европа я чака енергийна катастрофа
Европа е заплашена да остане без газ в най-лошия момент
Газпром: Палач или спасител на Европа от газовото бедствие?
Газпром ощети акционерите си с десетки милиарди и се срина жестоко
 
Експерт: Един ден Русия ще се моли на Европа да купува газ от нея

В края на октомври бюджетът на държавата вече влезе в червеното, като е с дефицит от 20 млн. лв. Първите 9 месеца на годината държавната хазна беше с превишение на приходите над разходите, като в края на септември излишъкът бе около 1 млрд. лв.
„В последните два-три месеца на годината по традиция се правят по-голямата част от капиталовите разходи – държавата се разплаща за инфраструктурните проекти и ремонти в страната, които обикновено се извършват през летните месеци“, обясни преди време служебният финансов министър Росица Велкова.
От МФ уточняват, че през октомври е върнат и голям данъчен кредит към фирмите по ЗДДС и това е причината да бъде изчерпан почти 1 млрд. лв. През октомври нараснали и социалните разходи, в това число и преизчислените по-големи пенсии.

Приходите в бюджета в края на октомври достигат 50,232 млрд. лв., с ръст от 19,2 % спрямо същия период на 2021 г. Данъчните постъпления се увеличават номинално спрямо октомври 2021 г. с 4,616 млрд. лв., неданъчните – с 3,450 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (главно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са сходни до тези за същия период на 2021 г.
Значителният ръст на неданъчните приходи е заради отчисленията във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от печалбата на публичните предприятия от сектор „Енергетика“ за компенсации на небитовите потребители на ток. 
Бюджетните разходи към октомври са 50,252 млрд. лв., а преди година са били 41,406 млрд. лв. Само за последния месец са изхарчени над 6,2 млрд. лв.
Финансовото ведомство информира, че към месец септември парите във Фискалния резерв са 13,2 млрд. лв., част от които са набрани с дългови емисии.
Припомняме, че бюджет 2022 г. е разчетен с недостиг от 6,2 млрд. лв. или 4,1% от БВП. Според служебния финансов министър е възможно годината да приключи с по-нисък бюджетен дефицит от 3,4%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Бюджетът е на плюс с 570 млн. лв. за месец май