„Пощенска банка“ придобива българския клон на „БНП Париба Лични финанси“ съгласно подписано споразумение между двете дружества, съобщиха от „Пощенска банка“.
Финализирането на сделката се очаква в първите месеци на 2023 г. Така „Пощенска банка“ добавя нова клиентска база към портфолиото си и възможности за кръстосани продажби и внедряване на иновативни дигитални решения за клиентите на двете финансови институции.
„Сделката за придобиването на клона на „БНП Париба Лични финанси“ в България е поредна стъпка към разширяване на пазарния ни дял и заемането на още по-силна и стабилна позиция в „голямата четворка“ на банковия бизнес“, заяви Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на „Пощенска банка“.

По думите ѝ това поредно придобиване е голямо постижение, с което се превръщат в единствената финансова институция у нас, осъществила три поредни сливания за изключително кратък период – при това в предизвикателна и променяща се среда. „Убедена съм, че тази сделка ще се превърне в реален еталон на успеха, точно както преди няколко години успешно придобихме българския клон на „Алфа Банк“ и „Банка Пиреос България“, зададохме тенденциите за развитие и вдигнахме високо летвата на целия пазар“, отбеляза още тя. Пощенска банка придоби Пиерос България
Придобиването на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ – клон България, е ключово събитие и за стратегията на „Юробанк Груп“, от която „Пощенска банка“ е част, за разширяване на международната ѝ дейност с инвестиция в значими регионални пазари и бизнеси. Това става факт дни след като групата увеличи дела си в една от най-големите ритейл банки в Кипър – Hellenic Bank.
„Пощенска банка“ е четвъртата по активи банка в България, но трета по размер на кредити и депозити измежду големите банки, посочват от банката. Към септември 2022 г. кредитният портфейл на „Пощенска банка“ надхвърля 10 млрд. лв., което е ръст от 14,5% на годишна база и пазарен дял от 11,9%. За последната година банката е подобрила пазарния си дял с над 20 базисни точки.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Пощенска банка получи зелена светлина за покупката на Банка Пиреос
Пощенска банка купува „Пиреос“ в сделка за 75 млн. евро

Строителството у нас бележи годишен растеж през октомври за първи път от 5 месеца насам, сочат данни на Националния статистически институт. Строителната продукция регистрира ръст от 1,8% спрямо същия период на 2021 г., а както сградното, така и гражданското и инженерното строителство, включително и строителството на инфраструктура, са на плюс. Ръст на производството, строителството и търговията
Сградното строителство нараства с 1,9%, след като през септември отбеляза първи годишен спад от април. За инфраструктурното строителство ръстът е с 1,8% и е първият на годишна база от май насам.
Строителството е в зеления сектор и при сравнение на месечна база с покачване от 0,7% след повишението с 0,2% през септември. Сградното строителство ускорява леко възходящата си тенденция от края на лятото с ръст от 0,6%. Същото важи и за инфраструктурното строителство – с 0,8%, като за него октомври е трети пореден месец на повишение на месечна база.
Тази година пред строителството у нас стоят редица предизвикателства заради високите цени на строителните материали след войната в Украйна и липсата, според бранша, на работещ механизъм за индексиране на договорите с публични възложители. Строителните материали поскъпнаха драстично

Междувременно по-рано през седмицата регионалният министър арх. Иван Шишков заяви пред парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, че до дни ще са готови допълнителни указания към общините за прилагането на индексацията на договорите в строителството. Това се налагало заради притеснения от общините и някои ВиК дружества около прилагането ѝ. Шишков напомни, че свободният финансов ресурс по оперативните програми „Региони в растеж“ и „Околна среда“ е около 15%, т.е. с толкова може да се индексират договорите за инвестиционни проекти, а не отделните строителни дейности в тях.
По думите му, ако тези 15% от оперативните програми не покриват дължимите суми по индексацията, ще трябва да се предвидят допълнителни средства в бюджета за догодина, които да се изплатят на строителите.
Шишков заяви още, че нова работна група ще обсъди казуса с разплащанията към пътни фирми, ремонтирали пътната мрежа чрез възлаганията за текущ ремонт и поддръжка. В състава ѝ ще влязат представители и на министерствата на вътрешните работи, на финансите и на правосъдието, защото казусът с изплащането на оставащите 50% от общините суми е юридически. Строителни фирми вече са започнали да завеждат искове срещу АПИ. „Ако не платим договореното, може да нанесем по-големи щети на бюджета“, предупреди регионалният министър. 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
България трета в ЕС по ръст в строителството
Все повече производители и търговци ще вдигат цените

Присъединяването към еврозоната ще разшири възможностите за повишаване на доходите у нас и ще подобри инвестиционната среда. Това заяви служебният министър на финансите Росица Велкова на конференцията „България в Еврозоната – предимства и възможности“, организирана от Dir.bg, КРИБ и Агенцията за насърчаване на МСП. Приемането на еврото ще ни донесе европейски заплати
„Ние ще участваме във вземането на решенията в еврогрупата. В момента обаче нямаме право да участваме. Всъщност, когато ние сме във валутен борд, монетарната политика, която провежда ЕЦБ, тя се отразява пряко при нас“, посочи Велкова. Страната, която не прие еврото и остана богата
Сходно мнение изрази и бившият премиер и министър на финансите Пламен Орешарски. „Имаме всички изгледи да се присъединим към еврозоната след около десетилетие и половина отлагане по незнайни причини. Но това не е най-важното – пред страната ни се открива възможност за нова позитивна стъпка към пълноценна интеграция в европейската общност, възможност за социално-икономически напредък след повече от десетилетие застой“, заяви той. По думите му приемането еврото няма да ни направи автоматично по-богати, но ни предоставя възможност да станем. Не е задължително да приемем еврото, когато доходите ни стигнат европейските
„За крайните песимисти за еврото ще припомня, че още през 1997 г. приехме неформално еврото, като въведохме валутния борд и установихме за резервна валута германската марка – разбирайте еврото“, обясни Орешарски. Той припомни, че тогава и в следващите няколко години икономиката ни е преживяла шока от фиксирането на валутния курс.
Единственият добър изход от валутния борд

Валутният борд е последната стъпка на присъединяването на страната към Еврозоната – единственият добър възможен изход от валутния борд е Еврозоната, каза управителят на БНБ Димитър Радев. „Валутният борд изпълни по най-добрия начин своето предназначение – разглежда се като най-успешната реформа в нашата парична и стопанска история. Но той въведе и много строги ограничения – лиши ни от възможността да провеждаме пълноценна макроикономическа политика“, припомни Радев.
„Сега сме на прага на изхода от валутния борд и това ще нормализира и надгради нашия паричен режим, защото по този начин ще се възстанови провеждането на монетарна политика и пълноценна макроикономическа политика“, подчерта той и добави, че еврото всъщност е една от най-важните световни валути. Замяната на лева с еврото ще премине гладко
Управителят на БНБ коментира още, че наред с модернизирането на икономиката идва и вдигането на доходите до средноевропейските. „Очевидно в нашия случай на страна извън Еврозоната този процес протича много бавно и България продължава да бъде страната с най-ниски доходи в ЕС. Оставането в това положение крие рискове и най-опасният от тях е противопоставяне на целите за финансова стабилност и целите за увеличаване на доходите и подобряване на благосъстоянието на хората“, обясни той. Приемането на еврото ще повиши доходите, твърди шефът на БНБ
По думите му без еврото опитът показва, че благосъстоянието на хората ще се влоши и това е „път за никъде“ и загуба на финансова стабилност. „Присъединяването към Еврозоната ще разреши този потенциален конфликт, като ускори процеса на реална конвергенция“, каза управителят на БНБ и добави, че така ще се подобрят и условията на финансиране.
Радев отбеляза, че влизането в Еврозоната има потенциала да бъде катализатор на подобряването на ефективността на институциите. „Правим го, за да нормализираме и за да надградим нашия паричен режим, да ускорим реалната конвергенция, включително да увеличим доходите на базата на изпреварващ икономически растеж и за да подобрим качеството и ефективността на нашите институции“, подчерта Димитър Радев. България няма как да приеме еврото със служебно правителство
Цените няма да се вдигнат, ползите от еврото са големи

От своя страна служебният вицепремиер Атанас Пеканов пък подчерта след участието си в конференцията, че увеличение на цените на основните хранителни стоки, както и на инфлацията, не са били наблюдавани в останалите страни, приети вече в еврозоната. „Съществува риск за спекула от някои търговци по отношение на цените. Затова органите, които контролират това, ще трябва да бъдат бдителни“, посочи Пеканов. Приемане на еврото: Как ще се променят цените?
По думите му това е единствената опасност при приемането на еврото и все пак предимствата за България в еврозоната са много спрямо рисковете. Според вицепремиера, ако България бъде приета в еврозоната, ще се увеличи доверието в страната ни, ще има повишени инвестиции, повишена икономическа активност, намалени транзакционни разходи, институционална конвергенция, както и осветляване на доходите. Кои са основните страхове на българите от приемането на еврото?
Пеканов заяви, че страната ни работи по трите важни закона, които трябва да бъдат приети, преди да влезе в еврозоната. Един от тях е Законът за мерките срещу изпирането на пари, приет вече от МС преди два дни. Работи се и по подобряване на Закона за БНБ и по някои подобрения в Застрахователния кодекс. Предстои МС да излезе с решение и предложение към парламента по тези въпроси. „Надяваме се парламентът да ги гласува“, изрази надежда той. Как България ще приеме еврото
Еврото носи големи ползи за малките икономики

Еврото носи огромни ползи и усилията за въвеждането се отплащат съществено, а това е много важно за малките икономики, които са силно евроизирани, и затова е добре да са интегрирани в еврозоната. За такива държави ползите са много повече от разходите, които се правят за реализирането на целия процес, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Освен това, ползите са дълготрайни и постоянни, докато разходите са краткотрайни.
Това обясни заместник-управителят на Хърватската национална банка Михаел Фауленд, който представи опита на страната си за присъединяване към еврото.
Най-важната полза от въвеждането на еврото в Хърватия е премахването на риска от обмена на валута в икономиката. По думите му този риск много се подценява от обществеността, тъй като се приеме за даденост, че централната банка е длъжна да поддържа стабилен валутен курс.
Има и ползи, които обществеността може да види лесно – това са валутните курсове и разходите за обмен. В нашия случай през 2017 г. валутните ни курсове бяха конвергирани с 200 базисни пункта, а днес са близки до основните лихвени проценти в страните от еврозоната, посочи Фауленд. Защо еврото е изгодно за България?
При настоящата криза заради войната в Украйна лихвите в държави като Унгария, Чехия и Полша, които засега не искат да приемат еврото еврото, скочиха съществено и в момента са около 8-10 процента. В същото време лихвените проценти в еврозоната се увеличиха, но по-малко, само с около 3%. 3 страни от Източна Европа ги чака валутна криза догодина
„В Хърватия също постигнахме това увеличение. И въпреки че все още не сме част от еврозоната, пазарите вече разглеждат Хърватия като член на валутния съюз. Сред въвеждането на еврото всяка държава става по-стабилна и по-устойчива на кризи и по-конкурентоспособна и Хърватия е добър пример за това.“ – каза Фауленд.
Влизането в еврозоната носи важни ползи за страната
Най-важното от присъединяването на България като пълноправен член е, че ще донесе важни ползи за България и ще я постави на масата, на която ЕЦБ взема важни решения, каза Алфред Камер, директор на Европейския департамент в Международния валутен фонд (МВФ).
На първо място присъединяването към еврозоната ще намали разходите за финансови операции, търговия и ще повиши икономическата ефективност. На второ място – ще повиши кредитния рейтинг на страната.
На трето място – няма да гарантира рисковете със суверенния дълг, но ще защити съществено държавата в сравнение с другите страни извън еврозоната, а българските банки ще имат достъп за по-евтино кредитно финансиране.
На четвърто място – приемането на еврото ще даде възможност на България да участва в процеса по взимане на решения. До момента България изпълнява решенията на Европейската централна банка, без да има право на глас.
Експертът от МВФ даде и конкретни примери с балтийските държави и тяхното присъединяване към еврозоната през годините (Естония – 2011 г., Латвия – 2014 г. и Литва – 2015 г. – б.р.)
Примера на Литва и Латвия е, че разходите за публичен дълг спадаха в тези две държави, инфлацията оставаше ниска и се покачваше с бавни темпове, дори и след започване на войната в Украйна, посочи г-н Камер. И всички това даде възможност за по-гъвкав пазар, като допринесе за запазване на конкурентните предимства на двете държани. И в крайна сметка, голямата полза за трите балтийски държави от въвеждането на еврото е, че рискът от отлив на капитали беше значително смекчен.
Еврозоната не е лекарство, тя е възможност
Според зам.-министъра на финансите (2001-2005) Любомир Дацов еврозоната не е лекарство, тя е възможност. „Ако знаеш какво правиш – тя може да бъде трамплин. А ако си безразличен, негативен или незнаещ, нищо няма да се промени в ситуацията. Знаем ли и адекватни ли сме на предизвикателствата, които съществуват в момента? Защото, ако ние не сме адекватни, няма да взимаме правилните политически решения и след година или две“, обясни той. Дългият път към еврото: Ще се отложи ли влизането ни в еврозоната?
Дацов открои два основни въпроса, които са предизвикателство за приемането ни в еврозоната – критерият за инфлацията и критерият за дефицита.
По думите на Любомир Дацов за 2023 г. е много важно каква ще е фискалната политика, за да се намали инфлацията. „И тук има два момента – единият е чисто технически, а другият – протягане на ръка от ЕК и останалите страни членки, за да направят компромис, ако евентуално имаме малки различия. И трите институции, занимаващи се с това, знаят колко трябва да бъде този отрицателен фискален импулс, за да се постигне някаква нормална и балансирана инфлация и да бъдем близо до покриване на този критерий. И мога да ви кажа – отрицателният фискален импулс трябва да е минимум 1%. И тук вече идва другото нещо – няма как да сме силен отбор като държава, ако изпращаме разнопосочни сигнали“, категоричен е финансистът.
Според него в момента между думите и реалните действия на политиците има малко объркване. „Моето послание е, че всичко е в нашите ръце. Да, трудно е да правиш правилните неща, защото хората наказват политиците, които правят правилните неща. Аз не знам един политик в България, който да е направил реформи и след това да е бил преизбран. А политиците са рационални хора и те също имат нужда от стимулиране. Така че видимо нещата са много по-големи и опират до всички нас, като поведение, за да постигнем някакви цели и да вървим напред“, заключи финансистът.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Приемане на еврото: Къде да държим парите си, кога да обменяме – полезни съвети
След приемането на еврото: Какво ще се случи с пенсиите и заплатите?
Походът на България към еврото все повече тревожи Европа
България и еврото: Има ли основания за тревога?
Стъпка към еврото: България вече може да сече евромонети