България и Румъния окончателно остават извън шенгенското пространство, стана известно от изказване на еврокомисаря по вътрешните работи Илва Йохансон. Министрите на вътрешните работи и правосъдието отхвърлиха приемането на България и Румъния с 25 гласа „за“ и 2 гласа „против“.
Хърватия обаче получи одобрение за присъединяване към Шенген от 1 януари 2023 г., съобщиха хърватски представители, цитирани от Reuters. Аутсайдери в Европа: ЕС гласува отделно Хърватия от България и Румъния за Шенген
„Последната стъпка е завършена! Решението на Съвета е прието – вече е официално потвърдено, че Хърватия се присъединява към Шенгенското пространство от 1 януари 2023 г.“, обяви постоянното представителство на Хърватия в ЕС в туит. България с ответна реакция, ако не ни приемат в Шенген

Last step completed! Council decision adopted – It is now formally confirmed that #Croatia joins #Schengen area as of 1 January 2023. 🇭🇷🇪🇺 #JHA 👏🏻👏🏻 pic.twitter.com/X6rgKVKOFu
— Croatia in the EU (@CroatiaInEU) December 8, 2022
Точката за приемането на Хърватия, България и Румъния в шенгенската зона официално беше включена в дневния ред на днешния Съвет на министрите на вътрешните работи и правосъдието на ЕС.
Австрия е блокирала присъединяването на Румъния и България, докато Нидерландия е подкрепила кандидатурата на Румъния, но не и тази на България, съобщава Euronews. Жертва на чужди интереси: България се страхува да не изостане за Шенген
Йохансон изрази своето съжаление за България и Румъния, обръщайки се към гражданите на двете страни, като подчерта, че те заслужават да са част от Шенген и имат силната подкрепа на почти всички държави членки, както и на ЕK. По думите ѝ темата ще продължи да бъде приоритет за шведското председателство на Съвета на ЕС, което започва на 1 януари. Оставянето на България извън Шенген е грешка, която ще отслаби ЕС

Припомняме, че ЕК призова многократно по-рано тази година трите държави да бъдат приети в Шенген без отлагане. ЕП гласува нов призив за приемането на трите страни до края на годината в европейското пространство без гранични проверки. 
В последните месеци ЕК ръководи две допълнителни проверки за готовността на България и Румъния по покана на властите в София и Букурещ. А по думите на зам.-председателят на ЕК Маргаритис Схинас България и Румъния се представили блестящо на тези проверки. ЕК потвърди, че България е готова за Шенген. Ще ни приемат ли?
Премиерът на Нидерландия Марк Рюте заяви пред журналисти в Тирана тази седмица, че Хага не казва „не“, а „не още“ за приемането на България и Румъния.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Трета западна държава ни спира за Шенген

През третото тримесечие на 2022 г., доходът на домакинствата за 67,3% от хората е останал без промяна спрямо последните 12 месеца, показва последното проучване на Националния статистически институт. Този дял намалява с над 5 процентни пункта (пр. п.) спрямо предходните две тримесечия, но още е значителен, отбелязва НСИ. Огромна част от българите смятат, че заплатата им е ниска
Същевременно делът на хората със затруднения да покриват ежедневните си разходи, остава относително висок – над 75% 75% от българите едва свързват двата края
Увеличение на доходите на техните домакинства са посочили 27,9% от анкетираните, или с 8,7 пр. п. повече спрямо второ тримесечие и с 9,4 пр. п. повече спрямо първото тримесечие на 2022 г., когато ръст на доходите са имали 18,5% от лицата. В разгара на кризата: Всеки пети българин трудно свързва двата края

Главните причини за повишаване на доходите и през трите тримесечия са увеличение на пенсиите и социалните помощи и индексиране на заплатите.
Едновременно с това спад на доходите за последните 12 месеца са отбелязали 4,8% от анкетираните, което е с 2,9 пр. п. по-малко спрямо второто тримесечие и с 3,7 пр. п. по-малко спрямо първото на 2022 г.
Подобно на предходните две тримесечия на 2022 г., и през третото делът на хората със затруднения да покриват ежедневните си разходи, остава висок – над 75%. С известни затруднения са 38,5% от хората, 28,3% от тях определят покриването на ежедневните разходи като трудно, а 10,8% – като много трудно.

Спрямо предходните тримесечия, намалява делът на тези, които се справят много трудно, за сметка на ръст при лицата, изпитващихор известни затруднения при покриване на ежедневните си разходи, отчита проучването на НСИ.
Относително лесно могат да покрият ежедневните си разходи през третото тримесечие 18,1% от хората, а едва 4,3% не изпитват никакви затруднения. Делът на хората без затруднения през третото тримесечие нараства с 0,9 пр. п. спрямо второ тримесечие и с 0,7 пр. п. спрямо първото тримесечие на 2022 г. Колко от българите живеят без финансови затруднения?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Всеки четвърти българин взема под 1000 лева заплата
Колко храни можем да купим със средна заплата у нас и в Европа?